Търсене
Close this search box.

„Жените разказват” продължава, но преди това…

В началото на годината започнах нов проект, който нарекох „Жените разказват“, защото вярвам, че всяка от нас притежава таланта да бъде добър разказвач на истории от живота, когато открие извор на вдъхновение.

От началото на годината шест вдъхновяващи жени разказаха много различни истории, като преживяванията в тях не се повтарят, но усещането за нещо близко и познато, което се случва в емоционалния ни свят, витае и трепти между неизказаните думи.

 

~ КАК живеем ~

~ Как се променяме ~

~ КАК обичаме ~

 

Исках да разбера колкото се може повече от жените, които ми гостуват в проекта, затова разделих въпросите в интервютата на пет различни теми, по които си говорихме с Екатерина, Донка, Събка, Мариела, Валентина и Галена:

 

~ Женска същност ~

~ Вдъхновение за живот ~

~ Трудните моменти ~

~ По пътя към теб ~

~ Твоето призвание ~

 

В края на всеки разговор, който в неговата цялост е безкрайно любопитен и смислен, дамата, която ми гостува в проекта „Жените разказват“, попита нещо жената в следващото интервю.

В края на годината, когато „Жените разказват“ продължава, ми хрумна идея да събера заедно тези въпроси и отговори, защото вярвам, че всички сме свързани, както всичко в този свят е свързано. Докато летим и следваме посоката на вятъра, срещаме други като нас, осмелили се да разперят криле, за да се издигнат заедно над водата.

Приятно четене!

~ ~ ~

Въпрос от Екатерина Костова:

 

Екатерина Костова в "Жените разказват"Фотограф: Юлиан Георгиев

Много жени пишем писма до себе си, особено когато порастваме. Това, разбира се, е метафора. Но посланията, които сме си отправяли с най-съкровените желания за бъдещето, някой ден достигат до нас – като внезапен спомен или като сбъдване. Какви бяха вашите?  

Донка Налбантова:

Моето сбъдване са безценните ми приятелства и искрената ми възхита от пътя, по който крачат моите приятели. Това е път на успешно реализирани личности, вдъхновители, почтени и развиващи се хора.

Три от близките ми приятелки са особено ярки и успешни жени на съвремието ни. Едната премина през голямо лично изпитание, което не я събори, а я превърна в един от водещите валдорфски учители, музикален педагог по системата на Вален Монтесори и устремен пътешественик. Тя бе сред активните доброволци в село Каравелово, участва в куп кампании с кауза. Тя е създател на уникална работилничка, в която омагьосва подрастващите чрез класическа музика по системата на Орф-Шулверк.

Тя е Дади – Здравка Андреева.

Самодейният театър в родния ми град Асеновград е възроден от другата ми приятелка преди 10 години, която със съмишленици създаде Сдружение „Театрална работилница за мечти“. Тя завихри такава чиста енергия и като с магнит привлече хора от различни възрасти, че от сцената полетяха оживели куп спектакли, мюзикъли, етюди, които спечелиха публики из много кътчета на България.

Тя е Изабела Шопова, с която ме свързва приятелство почти на половин век. Нейната творческа стихия ме зарежда и държи ококорена. Разговаряме ежедневно, обичайно телефонните оператори прекъсват многократно разпалените ни умотворения, грандиозни планове или критични анализи.

Третата ми приятелка е учител. Не познавам по-чист и смирен човек. Отдала е почти 30 години от живота си на децата и одухотворената ѝ природа не позволява да се превърне в уморен занаятчия.

Тя е Даниела Шумарева и се познаваме от студентските времена. Заедно преживяхме 10-и ноември 89-а година, стачките, барикадите. Сега тя ми служи като пример как човек винаги може да подостря сетивата си, да се вълнува от срещата с малчуганите, да се стреми да превръща часовете им в приключение, да не позволява рутината да корозира връзката учител-подрастващи. Има ли по-хубаво сбъдване от приятели – вдъхновители, които те държат буден и те карат да се усещаш смислен?!

~ ~ ~

Въпрос от Донка Налбантова:

 

Донка Налбантова, фотограф: Соня СтанковаФотограф: Соня Станкова

Често сме склонни да ревизираме собственото си АЗ – постъпки, разрез на ситуации и т.н. С какво смятате, че обогатявате живота на околните – най-близките ви, колегите ви, обществото?

Събка Дякова-Чехович:

Вдъхвам кураж. Към това се стремя – да вдъхвам кураж на хората, че могат да преодолеят трудните изпитания, окуражавам ги да вярват в себе си, както и да обичат живота.

~ ~ ~

Въпрос от Събка Дякова-Чехович:

 

Събка Дякова-Чехович

 

Как се окуражава – сама себе си и как вдъхва кураж на хората около себе си?

Мариела Хубинова:

Аз съм вярващ човек, както вече споменах. Когато има вяра – има всичко. Моля се, това ми дава сила. Човек понякога има нужда просто някой да го прегърне и да му каже „Давай, ще се справиш. След тъмното винаги идва светлина.“

~ ~ ~

Въпрос от Мариела Хубинова:

 

Мариела Хубинова в "Жените разказват", Photo credit: Пепа КошишкаФотограф: Пепа Кошишка

Напоследък се увличам по поезия. Бих провокирала следващата ви събеседничка да сподели любима нейна строфа от стихотворение. И защо точно този стих?

Валентина Николова:

„Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; – музика – лъчи“

Сещам се за тези редове от стихотворението на Яворов – не защото ми е любимо, а защото си имам две хубави очи по две. Обичам синовете си повече от всичко на този свят, в техните очи виждам моите музика, лъчи.

~ ~ ~

Въпрос от Валентина Николова:

 

Валентина Николова в "Жените разказват", фотограф: Тони ТончевФотограф: Тони Тончев

Въпросът ми е много кратък и е свързан с мой отговор на въпрос – книгата или мотиката, защо?

Галена Георгиева:

И двете, трябва да има и за духа, и за ръцете. Много обичам една наша поговорка: „Когато ръцете работят, главата си почива“. Да не говорим, че за здравето ни е важно дали сме се изпотили от напрегнатия сюжет на книга, или от работа с мотиката. Второто е по-здравословно от гледна точка на хормоналния отговор.

~ ~ ~

Въпрос от Галена Георгиева:

 

Галена Георгиева в "Жените разказват"

 

Как предпочита да се облича, в какъв стил?

 


Коя е жената, която ще отговори на този въпрос в следващото интервю?


 

Очаквайте скоро, когато „Жените разказват“ продължава.

Благодаря, МОМИЧЕТА!

 

~ Новото в проекта „Жените разказват“ ~

Вдъхновена от красивата връзка, която се получи между дамите в проекта „Жените разказват“, промених някои от въпросите, като добавих нови към тях, за да се докосна до най-фините нишки, които оформят духовното проявление на женската същност.

В края на септември, когато пътувах до Егейско море за няколко дни, се насладих на един от най-удивителните крайбрежни залези, който се оглеждаше в синьо-зелените оттенъци на тихата и спокойна вода. Тази гледка ще живее дълго в очарованието на спомена, като усещане за чудото на живота, който прилича на пътешествие в настоящето, от което се породи желание да включа нова тема с въпроси в проекта „Жените разказват“.

~ Отвъд хоризонта ~

Отвъд хоризонта на деня. Отвъд живота всеки ден. Отвъд познатите пътища. Отвъд дома, в който се завръщаме.

Отвъд.

Там, където има нещо неочаквано. Нещо, което предстои. Нещо ново, което преживяваме, докато се радваме и наслаждаваме на живота, без да правим нищо друго в този момент. Защото го заслужаваме.

~ ~ ~

Проект на Violine.

 

Водеща снимка към публикацията: Pixabay

Сподели:

Subscribe
Notify of
0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.