Нуша Роянова в „Жените разказват”: Много дребни неща ме вълнуват и трогват, винаги е било така… Жест, дума, цвете, книга, облак… и още хиляди неща.
Тя е от онези прекрасни жени, които колкото и да пораснат като усещане и като години, никога няма да загубят детското в себе си, нещо като „Чин-Чин” завинаги.
Писател, художник и издател на чудесни истории за деца и родители, тя мечтае да напише книга за възрастни, а може би я пише в момента. Още никой не знае, но не се съмнявам в загадъчния ѝ копнеж, защото мисля, че творческото вдъхновение е на нейна страна.
Живее осъзнато, с отворени сетива, обожава природата и съзерцанието в нещата. А те са почти същите, от които се въодушевяват и децата, докато се учат да рисуват в нейната школа по изобразително изкуство, която ѝ носи чиста и неподправена радост.
Любовта, интуицията и хубавите книги са движещите сили, с които пътува навътре и навън, наблизо и надалеч. Каквото и да прави в издателство „Дъбови листа“, както и извън него, то винаги е съпроводено от най-великото чувство, което я отвежда накрая на света, за да се върне отново у дома, в град Варна, там, където я очакват най-любимите ѝ хора.
Със своята мъдрост, която на моменти звучи като проста житейска истина, вдъхновена от осезаемото и неосезаемото във всеки ден, тя вярва в онзи Господ, който проговаря за първи път с гласа на баба ѝ, докато прекадява манджите с тамян.
Мисля, че да срещнеш човек като нея, колкото уравновесен, толкова и ентусиазиран за нови неща, е „на късмет“, сякаш си открил четирилиста детелина, без да си я търсил с поглед преди това. Докато пиша тези редове, калинка с черни точки прелита около дясното ми рамо.
Вълнувам се за пореден път, когато препрочитам интервюто с Нея, защото разбирам отново, че в проекта „Жените разказват“, който продължава тази есен, всяка жена носи в себе си онова характерно „чин-чин”, което я отличава – вярвам, че ще го доловите и в разговора с Нуша.
~ ~ ~
Здравей, Нуша, какво виждаш, когато се погледнеш в огледалото на живота?
Цветя, виолетови с малко жълто, жълти с малко виолетово. Все пак съм Теменужка, нали?
ЖЕНСКА СЪЩНОСТ
Какво взе от детството?
Онзи вълшебен свят, който започва точно зад завесата на прозореца до детското ми легло. Като дете вярвах наистина, че там живеят приказките.
Обръщаш ли поглед навътре, когато имаш нужда да се свържеш със своите копнежи, мечти и желания?
Да, определено търся вътре в себе си, там има едно пространство, което прилича на залез, с много облаци, но красиви, с много нюанси на оранжево, там се реят моите мечти и копнежи.
Живееш ли в съгласие с твоя вътрешен свят и женската ти същност, като уважаваш и отстояваш себе си?
Да живееш в мир със себе си е цяло изкуство, философия и ежедневни усилия. Особено като се има предвид, че човек непрекъснато се променя. Като юноши, в художественото училище – с най-добрите ми приятели – две момичета и едно момче, по цели нощи спорехме как трябва да се живее този живот и какви трябва да станем като хора? Истински философи… (смее се).
Аз вярвах, че е хубаво човек да бъде в синхрон със себе си и с Вселената, като и двете неща изискват ежедневна работа, за да бъдат постигнати. Но това се оказа трудно, много пъти се отдалечавах и от себе си, и от Вселенския мир. Много пъти забравях за тези простички на пръв поглед правила. Наистина много пъти. Винаги ме е крепяла вярата, че човек може да се промени, ако поиска, като донякъде това усещане ме е връщало при мен самата. Човек може и да си прости, като задължително трябва да се постарае да обича себе си. Хората около мен често ми се смеят за последното, но си е така, нали…?
Стремим се да обичаме децата си, съпрузите си, приятелите си, а как ще го направим, ако не сме заслужили собствената си обич?
Вслушваш ли се в своята интуиция?
О, да, вслушвала съм се в моята интуиция, когато съм била изправена пред едни от най-сериозните решения в живота. Нямам представа откъде съм имала тази смелост, но съм го правила, като съм сигурна, че ще продължа и занапред. Неслучайно написах книгата „Чин-Чин”, която предстои да издам през следващата година. С тази история ще разкажа на децата за интуицията!
С какво свързваш жените преди теб?
Със семейство, топлина, обич и учителство. Майка ми беше невероятно обичана учителка, всеки 24 май къщата буквално се изпълваше с цветя, подарени от настоящи и ненастоящи ученици. Представете си цветя във вази, в буркани, във всичко, което може да се напълни с вода… Цялата къща ухаеше на цветя и на чиста обич.
Когато си помисля за баба, в съзнанието ми се появява нейната силна връзка с Господ, така тя наричаше онази сила, която бди над нас, пази ни и ни обича. Едва ли ще забравя уханието на тамян, с който кадеше съботите и домашните манджи.
Наскоро започнах да готвя малко по-сериозно, просто да нахраня „къщата”. С хубава музика, обикновено джаз, задължително с много ароматни свещи, тамян и прости манджи.
Кои добродетели цениш в хората около теб?
Винаги съм ценяла хората, които са честни и безкористни.
ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА ЖИВОТ
Кога се чувстваш удовлетворена?
Любовта е моето истинско удовлетворение. Било то в семейството ми, в школата по рисуване, където преподавам на дечица, любовта в книгите, които пиша и рисувам, в приятелствата, които имам.
Какво ти дава вътрешен мир в живота?
Вярата в онзи Господ на баба.
А смисъл да продължиш?
Любовта ми към живота, към дъщеря ми, мъжа ми, книгите и приятелите.
Кои са твоите неизчерпаеми извори на вдъхновение?
Природата във всичките ѝ проявления и форми. Не е случайно, че илюстрациите в книгата „Чин-Чин”, за която споменах, са вдъхновени от природни картини. Чудовищата в нощта са Побитите камъни край Варна, планината, където живее един от героите, е Шамони. Човек трябва да се вглежда и да съзерцава всеки ден – цвете, дърво, планина, море, облаци… Точно затова много харесвам японската култура.
Как изглежда за теб радостта през последната година?
Пътувания до Милано, където дъщеря ми беше студентка.
Виктория РояноваОставяш ли нещата да се случват?
По-скоро им помагам да се случват.
ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ
Как се окуражаваш, когато ти е трудно?
Определено си казвам:
И това ще мине, представи си следващия ден! Искрено се моля.
Успя ли да преодолееш някои от най-големите ти страхове?
Има ли такъв човек, преборил най-големите си страхове? Гледам да не им обръщам внимание.
За какво още не ти достига кураж?
Не ми достига кураж да напиша една книга за възрастни, която бях започнала, но после нещо се случи…
Нуша Роянова е автор и илюстратор на детската книга „Жабчето Жо“, както и на поредицата „Джак и Ема“ (изд. „Дъбови листа“)ПО ПЪТЯ КЪМ ТЕБ
Какво те вълнува и трогва напоследък?
Много дребни неща ме вълнуват и трогват, винаги е било така… Жест, дума, цвете, книга, облак… и още хиляди неща.
Как подхранваш връзката със себе си?
Чета много книги, това ми е най-старата и най-страстната връзка.
Отделяш ли достатъчно внимание на чувствата и емоциите, които изпитваш? Какво ти носи това?
Разбира се!
Чувствата и емоциите са нещо, за което трябва внимателно да се грижим, като се стареем да бъдем много отговорни към тях. От това се обуславя какво и колко можем да дадем в общуването си с околните.
Как се променят желанията ти във времето?
Все още имам желания, които не са се променили през годините. Дали това е добре…? Не знам. Още имам желание да откривам нови и непознати земи.
По пътя към теб, коя книга те впечатли през тази година?
Ох, доста са… Ако трябва да избера една от тях, то това е „Емпузион” от невероятната Олга Токарчук.
В какво вярваш?
Вярвам, че любовта е в началото на всичко.
С кучето Джак от книжната поредица за деца “Джак и Ема”ТВОЕТО ПРИЗВАНИЕ
Писател, художник, издател на вдъхновяващи книги за деца и възрастни. Изглежда, че призванието ти се проявява под различна форма.
Много обичам нови начинания, дават ми сили и вдъхновение. Кое ще е следващото предизвикателство? Още не знам.
Като художник и графичен дизайнер, какво е първото нещо, което забелязваш, когато разлистиш нова книга?
Дали е шита или лепена. Не харесвам книги, които са изцяло лепени.
Как илюстрациите от книгата „Нощта преди Коледа“ на Холи Хоби, вдъхновени от познатото стихотворение на Клемънт Кларк Мур, се свързаха с теб?
Холи Хоби е откритие на дъщеря ми. С Вики си подаряваме и до ден днешен детски книжки – за различни поводи и от различни пътувания. Покрай една Коледа тя ми подари много красиво илюстрирана книга на италиански, аз се влюбих в илюстрациите на Холи Хоби, като веднага реших да издам книгата на български. И ето – случи се!
Майка и дъщеря – любов и изкуство (вляво) Arcadia-24, 1988 – картина на японския художник Минору Номата, изложена в Tokyo Opera City Art Gallery (вдясно)ОТВЪД ХОРИЗОНТА
Какво най-много те очарова при последните ти пътувания?
С моето семейство много обичаме да пътуваме. Наскоро бяхме в Япония, както по-горе казах, много съм впечатлена от отношението на хората към природата.
Има ли място, което чувстваш като твое?
Била съм на много и различни места по света, сред които Мексико, Аруба, Барбадос, Япония, като усещам, че Истанбул и Токио са градовете, които са най-близо до мен.
Завръщаш ли се отново там, където ти харесва?
Е, опитвам се. Някои места са доста далеч.
Какво е най-необичайното нещо, което ще открия в твоя багаж, ако се окаже, че някой е разменил куфарите ни по пътя обратно?
Детски книжки, имам навик да си купувам детски книги от всяка страна, до която пътувам.
Вече имам сериозна колекция от книги на всякакви езици.
Заедно с Нуша Роянова (вляво)Вярваш ли, че ако си вземеш камъче отнякъде, ще се върнеш отново на същото място?
По-голям фен съм на стотинка, която е хвърлена във вода.
Ако „Отвъд хоризонта“ не е конкретно място, където може да стигнеш, а усещане, което искаш да изпиташ, с какво го свързваш?
С гората, някъде в Родопите, там стават омайни неща.
~ ~ ~
„Жените разказват“, но обичат и приятните изненади, този път под формата на въпрос от Галена Георгиева, която гостува наскоро в проекта, а сега ще може да прочете отговора на Нуша:
Как предпочита да се облича, в какъв стил?
Обичам да смесвам спортен с елегантен стил. Рокля с дънково яке.
ВЪПРОС С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Искаш ли да попиташ нещо жената, която ще бъде следващ гост в проекта „Жените разказват“?
Коя е книгата, която си ти?
Коя е жената, която ще отговори на този въпрос в следващото интервю?
Очаквайте скоро, когато „Жените разказват“ продължава.
~ ~ ~
Снимки: личен архив на Нуша Роянова.
~ ~ ~
Проект на Violine.
Интервю: Виолина Харалампиева
Виж всички разговори от проекта „Жените разказват”: тук.