Георги Връбчев: Вярвам в пътя напред, по който носиш със себе си само това, което ти помага да продължаваш напред.
Обичам живота, в който има повече съвпадения, съвпадат моменти, хора, истории, намират се в пространството на времето, като приличат на красиви нишки от морски водорасли, изхвърлени на брега от непокорните вълни през нощта, може и рано сутрин, когато по плажа се разхождат само сънени лица на хора, които се търсят. Никак не мисля, че в това има нещо случайно.
~ ~ ~
Той ми споменава за новия си роман “Жените на другите” още в началото на миналото лято, преди да излезе третата му книга “ЕРИК: Сказание за силата”, а ето сега, година по-късно, когато историята е по пътя на своите читатели, с Георги Връбчев се завръщаме отново на българското Черноморие, за да разкажем усещането му за романа през погледа на времето, онова същото, което обича съвпаденията в живота.
Разговор с писателя Георги Връбчев, който този път гледа към лятото, към онези откраднати мигове на покой и единение с природата, в които се чувства свободен.
В романа „Жените на другите“ успяваш да разкажеш всяка жена с достатъчно уважение към нейната същност, без да осъждаш постъпките ѝ, без да я критикуваш за това, което не е. Искаш ли да кажеш нещо и какво на мъжете, които ще прочетат историята?
Искам да напомня, че жените са най-хубавото нещо, създавано от природата, че са магическата съставка, нужна, за да бъде един мъж щастлив. За да се чувства цял.
А кои са „другите“ в романа?
„Другите” в романа е, както абстрактно, общо понятие, така и конкретно. Конкретните „други”, са тези, които сами се определят като противници или врагове на главния герой Тони Кис. Останалите „други” са абстрактно понятие. Нито една от жените, с които Тони общува в тази усмихната лятна история, не е „негова” в класическия смисъл на думата, не е част от симбиозата той да се чувства „цял” в смисъла на първия въпрос. Отношенията му с жените на другите, без значение от кой вид, моделират сюжета на романа.
Живееш и пишеш на музика. Коя песен ще звучи в началото на романа, ако „Жените на другите“ е филм?
„Joyride” на Роксет.
Кой е първият ти спомен от морето?
Лято, пясък, Балчик, каменна чешма и гущерче, което лази по мрежата на прозореца на квартирата.
Колко скъп, красив и невинен изглежда този детски спомен от Балчик. Като каза „каменна чешма“, не мога да не те попитам за дядо ти по бащина линия – Георги Връбчев, който е автор на историята на гр.Айтос – „Айтос през вековете“. Изглежда, че си свързан отдавна с Черно море, като през поколенията „не спираш да пиеш вода от извора на вдъхновението“, а това е много хубаво. Разказвал си ми, че дядо ти има незавършена пиеса за остров „Света Анастасия”. Искаш ли да я довършиш, а след това, когато стигнеш до острова, да му я прочетеш?
Отдавнашна моя мечта е да завърша пиесата и някой ден ще ѝ дойде времето. Когато стигна до нея, ще отида пак на острова, ще постоя и ще го послушам. Шепотът на вълните, басовият смях на прибоя, трептящите струни на бриза, те ще ми разкажат каквото е нужно.
Свързан съм с морето, обичта ми към него идва откъм баща ми и неговия род. Когато е бил дете са живели в Бургас. Чичо ми е бил моряк, дядо ми е един от създателите на „Океански риболов”, автор е на учебници за морски и океански риболов и до последните си дни сърцето му беше там, край „таляните”, край корабите, край вълните.
Умело прескачаш от един жанр в друг. И трите книги, които излязоха до момента, са много различни. Сякаш това не е характерно за повечето писатели, но ми прави впечатление, че се справяш, защото читателите харесват твоя стил на писане, който те отличава. Има ли действителна случка от твоя живот, която те вдъхнови да напишеш романа „Жените на другите“?
Конкретна случка – не. Аз и Тони сме различни. Вероятно съм имал нуждата да разкажа нещо слънчево и засмяно, нещо, с което да се забавлявам, докато пиша. Малко преди да започна да обмислям историята в „Жените на другите”, написах стихотворение, което носи именно този летен, морски, ваканционен дух, който се превърна в основа на романа и в непрестанното усещане за слънце и лятна свобода, което запазих до самия край.
Може ли да споделиш това стихотворение с читателите на Violine?
ЮЛСКО СЛЪНЦЕ
Кафе, ленива утрин, юлско слънце,
сънен бриз с дъх на младост и страст,
докосване, шепот и безкрайни усмивки,
бурни чувства на забавен каданс.
Боси стъпки, пясък и лазурни мечти,
вятър разпилява копринена нежност,
задъхани нощи, влажни, слънчеви дни,
солени пръски, трепет, миг като вечност.
И откриваме сънища във топли очи,
забравяме утре, че дори съществува,
и обичаме лятото, дори ни личи
и щастливи да бъдем – не-не, нищо не струва.
Понякога ми се струва, че е по-трудно да напишеш криминален сюжет с комични оттенъци и завидна доза чувство за хумор, отколкото да разкажеш една тъжна история. Така ли е? В кой момент от писането се забавлява най-много?
Така си мислех и аз, преди да започна, но се оказа по-лесно, отколкото предполагах. Стига да си настроен на вълната на това, което разказваш и естествено да имаш чувство за хумор и способност за самоирония. Оттук нататък всичко си идва на мястото. Иначе най-много се забавлявам в началото, докато историята е млад пролетен кълн, който започва да избуява. Това е страхотен период на еуфория, в който всичко е готино и лесно. Обожавам го. Хубавото при „Жените на другите”, е че успях да се забавлявам през цялото време, дори и след като началната еуфория отстъпи място на чистия труд на писането.
Струва ми се, че историята създава усещане за едно завръщане към 90-те години. Какво ти харесва най-много в онзи плажен, къмпингов и весел живот?
Онова усещане за свобода, което всички ние приветствахме, понякога тържествено, понякога безконтролно. Онези начални години на светла надежда и разперени криле. Смятам обаче, че това е по-скоро палитра и вътрешни пластове в „Жените на другите”, отколкото завръщане към нещо. Говорили сме и друг път – вярвам в пътя напред, по който носиш със себе си само това, което ти помага да продължаваш напред.
Ако погледнеш в годините назад, в духа на онова хипарското време по българското Черноморие – където се развива основното действие в историята – има ли нещо ценно, което сме пропуснали да вземем със себе си още тогава? Може дори да не осъзнаваме, че сега ни липсва, поради новото време, в което живеем.
Нагласата, усещането, че ако ти се струва, че си на ръба на бездна, трябва да разпериш криле.
Изглежда, че Тони Кис, който е млад, богат, духовит и необвързан, умее да се забавлява много добре, докато е ваканционно настроение за приключения, но в същото време не изпуска от поглед финансовите сделки. Сякаш има някаква премереност между едното и другото. Познаваш ли такива мъже, които толкова умело балансират в живота?
Познавам. Общувал съм и с жени, и с мъже, които са способни на подобен баланс и го постигат.
Как?
Честно казано – не знам. Допускам, че в реалния живот, това също е въпрос на нагласа.
На какво прилича сърцето на твоя герой?
На морски хоризонт, облян в слънчеви лъчи.
Накъде гледа и какво вижда жената от корицата на романа?
Гледа към лятото. Вижда Тони.
Накъде гледаш ти сега, докато обикаляш България с литературното турне на книгата? А преди това се срещна с първите читатели, които откриха романа по време на Пролетния панаир на книгата в гр. София.
Гледам към лятото, към онези откраднати мигове на покой и единение с природата, в които се чувствам свободен.
Ще ми опишеш ли две от жените в романа, всяка от тях с по три думи?
Джули – огнена, страстна и самонадеяна.
~ ~ ~
Ето как разказахме Джули в PR кампанията на романа „Жените на другите“
Коя е ТЯ? Джули от романа “Жените на другите” от Георги Връбчев и издателство “Планини”. Млада, женствена и красива. С гладка кожа, мека като коприна. Нежна, самоуверена и дръзка. Жена със сексапил, който се излъчва през всяка извивка на божественото ѝ тяло. Жена до безкрая на дните, в които всяка нощ е като обещание за следваща. Просто ТЯ е Джули! Тони Кис едва ли знае всичко това, когато се хвърля дълбоко във водите на Черно море, за да я спаси, без да подозира в каква опасна игра го въвлича тя. Така започва тази забавна, лятна и стилна история, разказана с чувство за хумор. Нито тя, нито той имат някакви очаквания, когато се отдават със страст един на друг. Навсякъде и по всяко време. Какво ще се случи накрая?
~ ~ ~
Мери – умна, готина и дисциплинирана.
Ето как разказахме Мери в PR кампанията на романа „Жените на другите“
Коя е ТЯ? Мери от романа”Жените на другите” от Георги Връбчев и издателство “Планини”. Мери е винаги усмихната и влюбена в дигиталния свят. Силна жена, с интелект и чувство за хумор, тя е доверен анализатор и координатор по всички финансови въпроси на Тони Кис. Ако ви кажем, че Мери се чувства неловко в реалността, но знае какво прави, когато разрешава казуси от света на криптовалутата, това ще е истината за нея. Шантаво разноцветна, с привлекателна спортна физика и плосък корем, Мери е жена, която не се интересува нито от парите на Тони Кис, нито от егото му. Дори не се вълнува от увлечението си по него, което той забелязва, но не му се поддава, за да не я загуби като професионалист. Мери е Мария в романа „Жените на другите“.
~ ~ ~
Има още една жена, която няма име в романа „Жените на другите“, това не е случайно, но изглежда ролята ѝ в историята е важна за развитието на сюжета. А нима понякога и в живота не е така…?! Коя е тази жена, ако не е персонаж в книгата?
Жената, която идва точно навреме, за да вдъхне вятър в платната ти или да сложи в десницата ти меч, с който да съсечеш Гордиевия възел.
~ ~ ~
Ето как разказахме тази жена в PR кампанията на романа „Жените на другите“
ТЯ може да е всяка жена. ТЯ е млада, лъчезарна и леко закръглена. Отива ѝ да бъде точно такава. В усмивката ѝ блести нешлифован диамант, който Тони Кис забелязва веднага. Жената, която няма име в романа “Жените на другите”, но това не я прави безлична. Жената, която помага на Тони Кис, без да очаква почти нищо. Жената, която може да изглежда обикновена, но той я възприема като необикновена. Тони Кис има ловък и хитър план, но ТЯ е причината той да успее. Как ще се развие действието нататък?
~ ~ ~
Ние, жените имаме все повече отговорности, понякога дори изпитваме чувство за вина, че не се справяме, а това е свързано с известно неудовлетворение. Как мислиш, любовта – онова най-чисто, искрено и безусловно чувство на приемане, топлина, обич и споделяне, може ли да „поправи“ нещата?
Справяте се. А Любовта е ключът към всичко. Не само между хората, а и във всеки аспект на живота. Любовта е правилното начало на всеки път. Успееш ли да запазиш огъня ѝ, дори и той да се превърне в живата жарава на Обичта, значи си на прав път. Тя е топлината, а топлината означава Живот.
Коя песен ще звучи в края на „Жените на другите“, ако отново си представиш, че книгата е филм?
„Hoy” на Глория Естефан.
~ ~ ~
Ето какво разказа Фиделия Косева – художник на корици и графичен дизайнер
„Покрай дизайна на корицата и творческата идея около нея, „срещнах“ Тони Кис няколко пъти, защото исках да ми разкаже повече за себе си – от какво се вълнува и как се забавлява. Искрено завиждам на всички, които все още не са се запознали с него и тази история с аромат на лято. Няма да разкривам детайли от сюжета на романа. Само ще кажа, че на читателите им предстои едно хубаво преживяване, наситено с чувство за хумор.“
Визуално оформление на публикацията:
Изображения към интервюто и водеща снимка: Pixabay
Снимки от остров “Света Анастасия”: архив на Violine
Корица на романа: по дизайн на Фиделия Косева
PR кампания на романа „Жените на другите“: Violine – за издателство “Планини”
Виж още един разговор с Георги Връбчев, в който думите приличат на “Акорди” и странстват по света: тук.
Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.