Удивление
Любопитство
Дръзновение
Вдъхновение
Творчество
Природа
Калокагатия
~ ~ ~
Историята в романа е толкова възхитителна и вълнуваща, толкова близо до същността на видимото и невидимото, че когато прочетох книгата – почти веднага след като излезе, усетих нуждата да разкажа за нея, но не през думите, които мога да напиша, както правя понякога, въодушевена от красотата на посланията, а през гласовете на героите. Защото те пробуждат в съзнанието и в сърцето напълно завършени светове, които трептят като нежни камбанки, оставящи нещо хубаво след себе си. Светове – неугасващи светулки от чувства, емоции и розови божури, разцъфнали от най-чистата любов към живота, който е толкова свързван с корените, колкото му позволим да бъде във всеки един момент. Ако се родим като възрастни, пораснали изведнъж от нищото, как ще разберем колко са прекрасни Децата на Земята…?
Любими послания от романа „От върха на перото“*
„Мисля, че най-важно е да се възстанови свещеният статут на езика в съзнанието на децата. Като казвам „свещен“, наистина имам предвид езикът да се осмисли не просто като средство за общуване, а да се изгради нагласа, че употребата на Словото е сакрален акт, материализация на божествена енергия •••“
Ивинела Самуилова; снимката е личен архив, предоставен от издателство „Хермес“.~ ~ ~
Из думите на Владимир: „В крайна сметка Словото е въплътената божия милост.“
~ ~ ~
Из думите на Владимир: „– За уставното писмо е ясно – то е съвършено изписано според нормата, четири-петмилиметров, тъй наречен висок нов устав, но вижте колко неподражаемо е това К, с което започва Евангелието от Матей – казва той. – Колко е пищно с тези извити вейки, с тези цъфнали божури •••
– Божури ли? – прекъсвам го смаяно.“
~ ~ ~
Из думите на Владимир: „– Това няма да го откриете в западната калиграфия – продължава Владимир. – На западното рационално мислене е чужда идеята за Словото като отразена „енергия“ на нещата, като външна проява, която разкрива самата им съкровена същност. До тази същност човешкият душ е способен да се домогне не чрез мисленето си, а единствено по пътя на съзерцанието, на непосредственото ѝ възприемане, на общуването с нея, което хем е словесно, хем сякаш преодолява словото. Формата се свързва със съдържанието, умът – със сърцето, и в крайна сметка – земята с небето.“
~ ~ ~
Из думите на Владимир: „– Няма за какво. Вие сте дръзнали да потърсите пътека към светлината в тъмния храсталак на този свят, а както казва един от богословите на исихазма, няма нищо по-прекрасно от човек, който в изпълнения със сенки полумрак на вътрешното си трудене засиява с нетленната светлина на Преображението •••“
~ ~ ~
Из думите на Граматиков: „– Езикът е мерило за интелигентността както на отделния човек, така и на цялата нация, той е огледало, в което духът на всеки народ се отразява най-вярно и най-зримо.“
„••• Най-ценното, най-важното, най-божественото у човека е съ-творческата му природа и затова оцеляването на човешкия род ще зависи от изявата на творческия потенциал, понеже творчеството не може да бъде вкарано в алгоритъм – отвръща Болярски.“
~ ~ ~
„••• Един от нашите кумири – Айщайн, е казал, че колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова по-голяма става неговата почит към Бога.“
Из думите на Болярски: „••• Но ако човек няма вдъхновение за живота, всичко губи смисъл, а щом изгуби смисъл, той обръща гръб на Бога и лукавият е постигнал целта си.“
~ ~ ~
Из думите на Болярски: „••• От големите учени съм разбрал, че човек се смирява истински само когато осъзнае колко е малък пред величието на Този, Който е сътворил такъв удивителен свят. А ние какво правим?“
~ ~ ~
„Свикнали сме да мислим, че когато сме изправени пред криза – лична или обществена, – сме длъжни да се хвърлим в бой, но отговорът всъщност е съвсем друг: трябва да притихнем и да насочим цялото си внимание към неизменното „добро“. Това не е пасивност, а вътрешна деятелност от най-висок порядък – исихия, която обръща перспективата, царството Божие влиза в живота ни, а светът – онзи отвън и този вътре в нас, отново става икона на Бога •••“
Любим откъс от романа „От върха на перото“*
* * *
„След срещата ми с този човек се чувствам толкова въодушевена и преливаща от ентусиазъм, че ми се иска незабавно да потегля към махала Небесна и там, необезпокоявана от нищо и никого, в бабината кухня до прозореца с гледка към природната „вязь“ на Балкана, веднага да започна да везам небесногласната кирилица в душата си… Но няма как, обещала съм на Надя да остана, а и честно казано, ми е интересно да опозная по-отблизо господин Болярски. Любопитно ми е също какво ще каже университетският преподавател за „плетение словес“ и дали ще съумее да свърже академичното знание с духовното съдържание – така както го е направил преди малко Владимир.
Нямам търпение да се срещна отново с този необикновен мъж, чийто начин на живот, поведение, възпитание, култура и мироглед са олицетворение на красотата, благородството, достойнството, достолепието и дълбокото съдържание на занятието му. Освен папката с шаблони, калиграфът ми подарява и книга с латински шрифтове, за да пробвам различно изписване на букви, което да ми помогне да развивам собствения си почерк. За моя изненада получавам като специален дар и перото от красивата мастилница, с което съм писала по време на занятията ни, както и бурканче туш – жест, който отново силно ме трогва. А когато споделям с него, че съм нарекла писалката „копието на Дон Кихот“, Владимир се засмива, поздравява ме за находчивото наименование и ми казва, че нещо от упорството на лудия със сигурност е нужно, за да разкрие човек в пълнота божественото си призвание към съвършенство.“
„••• Красотата е видимата форма на доброто, а доброто е невидимата същност на красотата.“
* Откъсите от романа „От върха на перото“ са предоставени от издателство „Хермес“, 2023, автор: Ивинела Самуилова
** Божурите, които цъфтят в градината на мама и татко, са все така красиви всяка година. Снимките са личен архив на Violine.
Виж още истории от рубриката “Библиотека”: тук.
