Приказна Валета е като красива госпожица, леко свенлива, но и леко закачлива, с разкроена цветна рокля от коприна, памучен корсет и висока яка, извезана на ръка с нежна дантела в сребристи нюанси. Сякаш по всичко личи, че не е от тази епоха, дори и да опитва да го прикрие, изпъква с особен чар, елегантност, история и впечатляващ силует.
Накъдето и да се огледате във Валета, това, което ще видите, е прекрасна омая, която не ви моли за нищо, но спирате, наслаждавате се, отдавате ѝ се напълно и не пропускате усещането да сте с нея и до нея, както рицарите от Ордена на Свети Йоан. Преди хилядолетия те избират Валета за нов пристан, търсейки близост със Средиземно море, както и ние.
А сега си представете как госпожицата, заобиколена от цитрусови дръвчета в двора на къщата на нейните родители, започва да разлиства дебела книга с черна кожена подвързия, гравирана с позлатени букви.
Въздухът навън е топъл рано сутрин, но не е прекалено горещ през май, по протежение на правите улици, през които бризът преминава с лекота, защото така са проектирани още през 1566 година, са нанизани романтични къщи с дървени капаци на прозорците и цветни балкони, характерни за Малта. Оживено е, но не колкото в Рим в края на януари.
Още от дете обожавам историите и чувството, което пробуди първата библиотека, която открих едно слънчево лято, далеч на Северозапад, далеч от големия град, в който живея сега. Заведе ме баба, която уж беше неука жена, но познаваше много добре истината в живота, толкова, че да му се довери за най-важното, което ѝ бе поверено през лятната ваканция.
Хрумна ми спонтанна мисъл, докато пиша, не е съществено доколко е вярна, а това, че се е появила: не може да обичаш книгите, ако не си влюбен в библиотеките. Моята е онази, до която се стига назад във времето, прекрачвайки няколко полегати стъпала, отстрани на селското читалище. Тя не е забравена, нито ще бъде, в нея ще се върна, за да си припомня как започна всичко. Защото така е (на)писано тук, когато и да е това, то ще се случи.
Много е лесно да откриете Валета, тя ви очаква по море, с непрочетена история в ръка. Фериботната линия, която свързва столицата, е на пет минути от хотела ни в Гзира. Точно толкова ще са ви достатъчни, за да се изкачите от пристана до оживените улици, които ще ви пленят завинаги, до края на този живот, а и след него. Но преди да се разходите по Главната пешеходна улица, ще ви покажа как изглежда Националната библиотека на Малта, която е на Площада на Републиката.
Удивителна е, нали? Ако си помислите колко непрочетени светове са скрити вътре, може би ще ви се прииска да надникнете зад тежката врата, както направих. Ако поканите госпожицата, едва ли ще откаже да ви придружи.
Това е последната важна сграда, построена и завършена от рицарите в края на 18. век, като по-късно библиотеката получава званието „Кралска“, с което е удостоена от крал Джордж V.
Преди Николай Коперник да постави Слънцето в центъра на Вселената, ще минат години, в които хората ще мислят, че всичко в небето се върти около Земята, каквото е вярването на древногръцкия учен Клавдий Птолемей, автор на една от първите печатни ренесансови книги с гравирани карти на Средиземно море, наречена „Космография“ („География“ в оригинал), запазена в библиотеката, заедно с архивите на Ордена на Свети Йоан, безценни книжни колекции и ръкописи.
В началото е била обществена, а днес е достъпна изследователска и справочна библиотека – писмената памет на Малта.
На площада пред библиотеката се въртят безброй неща – тя е туптящото сърце на госпожица Валета, градските кафенета са препълнени, наоколо си играят щастливи деца, пейките под дърветата са повече от желани, а откритото пространство до входа е като филмов декор. Вижте отделните сцени, всяка от тях описва живота на отделен герой.
И така, когато сте готови да се върнете отново в настоящето, продължете по Главната улица и опитайте от занаятчийския сладолед с органични яйца, мляко и натурални съставки.
Във френската работилница „Аморино“ има такова разнообразие от италианско джелато, че какъвто и вкус да харесвате, ще го откриете, като ще се изненадате от интересните съчетания, които ще ви предложат. Във вафлена фунийка, различните нюанси са оформени като венчелистчета. Ще ви е любопитно да узнаете, че името и розата са препратка към онези голи ангелчета с крила, лък и стрели, познати като „amorini“ от изкуството. С шеговитото си настроение те винаги пораждат усмивка.
И така, след като сладкият и приятен ангелски вкус ни поглези и развесели, пешеходната разходка ни отведе до Горните градини „Барака“. Тук може да потъвате и да изплувате в гледката толкова пъти, колкото ви се иска, да се отдалечавате и да се приближавате до Голямото пристанище и полуостровите на Виториоза, Коспикуа и Сенглеа, а накрая, когато се наситите на пейзажа, да се отправите към Трите града, като се спуснете с външния асансьор до ферибота, който ще ви отведе нататък, за да ги откриете през вашите очи.
Кудкудякането насред средновековния облик на Виториоза (Биргу), което дочуваме наблизо, е изненада. Между каменните укрепления и къщите от мек, светъл варовик, някъде долу, заобиколен от храсти и ниски дървета, се крие озеленен двор с няколко кокошки с кестеняво оперение, за които петелът е като рицар. Единствен и необикновен. И това ще запиша, ще се чуе, защото (на)писаното остава, за да бъде прочетено.
И понеже цялата история на острова е свързана с Малтийския орден на рицарите хоспиталиери, в катедралата „Свети Йоан Кръстител“ може да видите впечатляващата картина, на която Караваджо изобразява обезглавяването на светеца. Това е единственото подписано платно от италианския художник, което той рисува през 1608 година.
Дигитално изображение на картината, като в музея ще видите и истинското платно.Картината е изложена в музея на катедралата, като ще се удивите колко увлекателно е поднесено цялото преживяване, за да ви потопи в житейската история на художника. Нека оставим тази страница от книгата непрочетена, за да я прелистите, когато отидете. Тогава ще видите още една от картините на талантливия Караваджо.
Катедралата “Свети Йоан Кръстител”, ВалетаИ така, когато жаждата ви за изкуство е удовлетворена, но не напълно, може да прескочите две столетия напред, като обърнете поглед към историческото кафене „Кордина“, което отваря врати още през 1837 година, но не във Валета, а първоначално в един от Трите града – Коспикуа. Ако влезете и го разгледате отвътре, ще усетите лек италиански дух, пренесен от тосканското градче Сан Джиминяно. Затова не е учудващо, че това е първото малтийско кафене, което в началото на 50-те години на миналия век започва да сервира кафе от еспресо машина.
Валета ще остане завинаги като вечната и недоизживяна любов в сърцето на Жан Паризо дьо ла Валет, който заедно с останалите рицари на Ордена, както и с всеотдайната подкрепа на хората от народа, извоюва победа над Османската империя при Великата обсада на Малта. Така започва историята на новия укрепен град, наречен Валета.
Ако Великият магистър може да види в каква прелестна госпожица си се превърнала, щеше да те покани на дълга разходка, като преди това ти ще прелистиш поредната история в книгата, която четеш.
И това никога не ще се промени, защото всеки път, когато някой (на)пише история за Валета, вятърът отгръща следващата страница. Ако езикът се окаже непознат, четящият отива в Катедралата и се вглежда в онази светлина, която блика от платното на Караваджо „Пишещият св. Йероним“. Потънал в необятния свят на думите, който е неговото вдъхновение, светецът превежда Библията от гръцки и еврейски на латински език, като ни завещава написаното с вяра и перо.
Последната вечер звездите примигват в хармония с лодките около крайбрежната алея. В този незабравим момент, който излъчва великолепие и някаква изключителност, ние се взираме в бляскавите отражения на светлините, спокойни и изпълнени с благодарност. Под нощното небе Валета засиява още повече отдалече. И така, наблюдавайки я как се променя с всяка минута, тя неусетно се превръща в божествен спомен – толкова скъп и толкова ярък, сякаш е жива картина, която продължава да се преобразява.
Вятърът е притихнал, както обикновено става, когато денят заспива с топлината на залеза в морето, като бавно придърпва към себе си една лека завивка, с която може би ще покрие очакването за сутрешен хлад. А докато това се случи, госпожицата привежда поглед и продължава да чете, като отмества немирен кичур коса, който я гъделичка по лицето.
~ ~ ~
Автор на текст и снимки:
Виолина Харалампиева
Още фотомоменти от Валета
В градините “Барака”
Като рицарите – в двореца на Великия магистър
В градината на двореца
Със слънцето в деня, по море, по приятелски
Виж първа част – Мдина е тиха – един ден отзад напред в Малта: тук.
