Смели рицари в доспехи, герои в легендарни истории без край, изумрудено море с мънички рибки, плаващи около повърхността на кристалната вода, топли слънчеви лъчи, които пърхат като многоцветни пеперуди близо до брега на магичната столица Валета.
Неочаквани места, в които се събират различни култури и етноси, за да разговарят на един и същи език от седем хиляди години насам. По някакъв начин ги оприличавам и с хармонията между характерните малтийски балкони от дърво. Сякаш обикаляш света в един толкова малък остров, за да опознаеш самия себе си в отделните преживявания, да осъзнаеш как се чувстваш между Европа и Африка, кое ти харесва и кое те плаши в разнообразието наоколо, дори да се запиташ докъде се простират твоите собствени граници, които те определят в момент на лично търсене. Всичко това е истина. Случва се наяве, а понякога и насън.
С автобус от Слима, градче, което е прилепено до Гзира – населеното място, в което отсядаме, за да се радваме всеки ден на изумителни гледки към Валета, красивото пътешествие, започнало като мечта между приятелки, ни отвежда и до вътрешността на Малта, където е по-зелено, стигайки чак до старата средновековна столица. Както Мдина, така и Валета, която след това рицарите от Ордена на Свети Йоан избират за свой нов пристан край морето, са включени в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО.
И така, след час пътуване и десетки спирки по маршрута, изглежда, че краткото разстояние, което проследяваме през навигацията на телефона, е безкрайно. И все пак – всичко е наред. Дърветата ме даряват със свеж поглед, когато слизаме от автобуса и прекрачваме прага на една от средновековните порти. Жълтият камък, от който са изваяни стените на градчето, ме пленява още повече. Не прилича нито на Сен Пол дьо Ванс, нито на Вилфранш сюр Mер, които са на Лазурния бряг във Франция.
Слънцето е навсякъде в този ден, от височината на хълма се разкрива прекрасна гледка – хоризонтът е обагрен в пастелни зеленикави нюанси, които плавно преливат в нежните бледосини оттенъци на Средиземно море. „Всичко е наред, този път всичко е наред“. Наистина. Ако къщите между крепостните укрепления, покрай които може да се разходиш и с романтична карета, са тайни от света, то от тук, от великолепната панорамна тераса, близо до централния площад „Бастион“, може да зърнеш острова от птичи поглед.
Едва ли ще пропуснете светлосинята врата с двете крила, която грее като безоблачен ден върху нагорещения камък. Около нея винаги има повече хора, в нетърпеливо очакване за най-добрия кадър. Но и тази врата, както повечето неща в Мдина, е с история, отпечатана върху пощенска марка.
Любопитно ми е да надникна отвътре, с Tripadvisor е лесно и възможно. Къщата е очарователна, новото не измества по никакъв начин отличителния облик на старото, а точно обратното, допълва го в единство – извитите парапети от ковано желязо, каменното стълбище, античните мебели от дърво, текстилните лампиони, от които струи приглушена светлина, диваните с малки и големи пухени възглавници, удобно разположени под масивните арки на сводестия таван, подсказват за незабравими мигове във времето на историята. Всичко е на своето място в настоящето. И така трябва да бъде.
В ден като този, Coogi ’s е весело намигване за късен обяд – оригинална заигравка на въображението с буквите. Нагизден двор, покрит с лози, домашно отглеждани билки и безброй вятърни камбанки, флиртуващи със светлосенките. Странно защо, подминавайки първоначално кокетния ресторант, в прочита на името, който правя мимоходом, думата е с друго значение – Goodi’s. Още от шарения надпис върху кремавата керамична плочка до портата, закачливото име е с широка усмивка на лице. Дарява я от начало, не се свени нито за миг, сърцето му е пълно с вкусове и аромати, които повдигат настроението.
Във вътрешната градина, където ни настаняват, е приятно прохладно, а звукът от течащата вода от подземния извор ни пренася неусетно в миналото на тази арабска къща с кладенец. Оливие и Ерик съхраняват норманското ѝ наследство в някои от стаите, като я преобразяват в класически ресторант с дух.
Както ще забележите, цветната чиния грее с фантазията на готвача. Колкото са дребните нахутени зрънца в купичката с хумус, толкова са и тънките резени с краставица около нея. Вероятно това е красиво съвпадение, но ако не е така, ще призная твореца в кухнята, а може би някога е бил учител по алгебра, който продължава да брои, защото не може да спре децата и числата изведнъж. Миниатюрното чери доматче в пъстрата композиция може да ви заприлича на кръгла нула, но не е, то е тичинката, от която разцъфтява денят, какъвто е.
Обичам причудливите надписи из различни градове и непознати села. Ако реша, че крият някаква необичайна история, за която ми подсказват, веднага ги снимам, за да не ги забравя. Къщата със светлозелените капаци, открояващи се с табелата над тях, леко избеляла във времето, е известна работилница за позлатяване в Малта. Тук старите църковни реликви и вековни статуи, които украсяват голяма част от художественото наследство на малтийските острови, се реставрират с размах, достоен за сценарий на документален филм.
Занаятът на Джо Фаруджа се предава и до днес от баща на син – отзад напред, четири поколения, слой по слой, майсторите извайват с гипс фините щрихи на артефактите, после изрисуват прецизно всеки фин детайл, за да придобие първичния си вид, а накрая позлатяват отделни елементи от неповторимото произведение. Някои от приборите в ателието се използват повече от сто години, така съживяват древното изкуство.
Впечатляващо е, че заради заоблените връхчета от ахат, златното покритие върху статуите и пиедесталите в църковните храмове блести толкова ярко, че може да се огледаш в него, с непредубедените очи на невинно дете, което отброява пръстите до пет, а след това ги удвоява, като пляска жизнерадостно с ръце, забелязало своето отражение по образ и подобие.
Тихият град, както наричат старата столица, е като че ли тих отвътре. По хората на моста, приближаващи входа на града, от който ние току-що излизаме, отгатваме, че през цялата обиколка – от Синята врата до градините около главната порта на Мдина, ние се движим отзад напред. В град като този, какво по-нормално от това да пораснеш на истории.
По пътя наобратно се отбиваме до град Моста, за да видим голямата Ротонда, която ми наподобява на Пантеона в Рим. Разглеждам я само отвън, вслушвайки се безмълвно в опияняващата музика, озвучаваща човешката тъга на събралото се множество вътре, за да изпрати към необятното един млад и недовършен живот, с надеждата да продължи в небесните висини.
Замислям се върху настоящето и ефирните нишки, които плетем, оставяйки отпечатъци за тези след нас. Тогава нямам представа, че на следващия ден ще се окажа лице в лице с впечатляващата картина, на която Караваджо изобразява обезглавяването на свети Йоан Кръстител, като това е единственото подписано платно от италианския бароков художник, което той рисува през 1608 година. Картината е изложена в едноименната катедрала във Валета, носеща името на светеца, който е покровител и на Суверенния Малтийски орден на рицарите хоспиталиери, основан през XI век в Йерусалим.
Очите ми се насълзяват няколко пъти, докато моята приятелка излезе от католическия храм в Моста. Преди да се качим в автобуса, тръгваме заедно в тишина, търсейки близък магазин за вода. Сега, докато пиша, мога да пропусна този сюжет в разказа, но без него, както и без емоциите от онзи горещ понеделник, Животът наистина ще липсва в историята.
Искам ли да се върна отново в Малта? Може би, усещайки, че има много какво да ми даде, както и аз на нея, вероятно. Едва ли ще забравя искрените усмивки на хората от Индия, Пакистан и Филипините, които ни посрещат почти навсякъде. Отвъд тях, удивително е и цялото отношение, никой не ти се сърди, че си там, напротив, изненадват те с хумористични и интересни закачки, апетитно приготвена храна, поднесена като празник за всички сетива, а това предразполага към хубави спомени.
Пристигайки привечер в Слима, имам нужда да съзерцавам дълго шарените лодки, осеяли крайбрежието на вечерна светлина в морето. Пълнолунието е онзи съвършен кръг, онова начало, което няма край. И започва там, където се ражда желанието за живот.
Забелязвам го и в погледа на Лела, жената от Албания, която се грижи за уюта в хотелската ни стая. Ще запомня лъчезарното ѝ излъчване, лъскавата светлокестенява коса, хваната в нисък кок, червеното червило върху устните ѝ, и ръцете, с които така старателно подрежда листенце по листенце розови цветчета с думатa „благодаря“ върху снежнобелите чаршафи. В последния ден от престоя ни в Малта, нейният необикновен отпечатък е до тези на истинските рицари, неизоставящи и до днес своите благотворителни мисии по света, вярвайки в доброто, което правят.
Послепис:
И така, докато Мдина говори чрез тишината в себе си, Валета разказва на глас, с истории от вятър и светлина – прочети продължението тук и тук.
~ ~ ~
Автор на текст и снимки:
Виолина Харалампиева
Още фотомоменти от Мдина
Coogi ’s отвътре – Мдина
Виж историята от Рим: тук.
