От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева –
и една пчела –
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига –
мечтата стига.
~ ~ ~
Онази сутрин се събуждам рано, по-рано, отколкото ми се иска, отварям малкия прозорец в най-тихата част от утрото, канейки първите слънчеви лъчи в уютната стая, с която се оказа, че си приличаме по желанието да сме близо до природата в курорта Боровец.
С длан преминавам по грапавата повърхност на дървената плоскост над леглото – от моето начало до нейния край, но и обратното е вярно. Харесват ми неподправените извивки, всяка от тях е момент от живота в гората, който няма нужда от прекалено полиране, защото и така е истински.
Излизайки от стаята, се радвам на чистия въздух отвън и зелената морава с капчици сутрешна роса, проблясващи като скъпоценни бисери в тревата – прекрасен изглед.
Тук съм за да живея извън всякакви представи, отвъд всяка мисъл за живота в бъдеще време. Нима той не ни е даден заради любовта към обикновеното живеене, което се случва неусетно всеки ден…?
Сякаш сме устроени да търсим някакъв велик промисъл във всичко, а понякога не забелязваме, че в простотата на живота, в истинската радост от него, е скрит голям смисъл. И това го прави необикновен, каквато е и закуската със свежо кисело мляко и мед, стичащ се на тънка струйка от пчелна пита – изживяване за всички сетива, емоция и удоволствие, усмивка в огледалото на утрото.
Ако само за миг се превърна в нежно цвете със сладък нектар в сърцето, което може да привлече поне една медоносна пчела към себе си, а тя, кацайки съвсем близо до същността на сладостта, пренесе в същия миг с крехкото си телце мъничко от цветния ми прашец върху друго цвете, преди да се прибере в кошера, то тази наивна представа за човешкото общуване, може да опише истината за живота по един толкова естествен и вълнуващ начин, който няма нужда да звучи другояче.
Мечтая.
Мечтая.
Мечтая.
В този момент ми хрумва, че искам да чуя себе си, разхождайки се сама по кратката екопътека, която е наблизо. Въодушевена от идеята, набързо подменям черните сандали с бели маратонки, не ме спира това, че мокрите следи от дъжд, за който земята плаче насън, ще оставят кални отпечатъци по чистите ми обувки. Горската пътека е като завръщане назад, няма как да се изгубя по кръгов маршрут.
По обяд слънцето е позлатена топка в небето, а в бистрото отсреща ухае апетитно всеки път, когато хапваме с мама. Сега къщата, която в детските ми години е дом на най-вкусната храна в курорта Боровец, е изоставена. Не мога да откъсна поглед от нея, в спомените ми тя е красива и жива.
Обръщам гръб на този момент от миналото, докато продължавам към друг, търсейки очертанията на любимо място с алпийско излъчване. Сякаш ниските каменни стъпала, скрити под червен покрив от набразден метал, изглеждат същите. Светът е заключен отвътре, но за мен, зад тази врата, животът е все така светъл. Всички стени са облицовани с дърво в естествен цвят, долавям аромат на бор и смола, приятно е, все едно съм в току-що построена хижа.
Някой е подпрял ски на втория етаж, отива им да стоят изправени, в очакване на зимата, мечтайки да се спуснат по най-високата писта. Интересно е, че тя не е отвън. Лято е, цепениците в камината не горят, нощите са все още хладни и непробудни.
Времето се протяга самодоволно и щастливо, наблюдавайки отстрани, в погледа му личи, че не е забравено, а живее в невинността на историите.
Вълнувам се, откривайки в духа на новите преживявания, че те са част от пътя дотук, по който вървя отдавна, без да предполагам, че ще ме отведе на различна улица, но в същия планински курорт. Мястото е повече от удивително, но най-вече ме изненадват хората, лицата им светят, изписани с приветливо изражение.
Щастието е сладко, солено, кисело, горчиво, умами, сгушено в Рила планина, вкусът му се променя според настроението.
Просторната веранда, заобиколена от вечнозелена гора, е очарователна през лятото, особено когато наоколо е тихо. За никого не е тайна, че зад възхитителната храна, приготвена с въображение и нестихваща страст, не стоят само отлични умения и опит в кухнята.
Като отдавна чакана покана за празничен обяд или изкушаваща вечеря, с ястията на шеф-готвач Добрин Иванов ще се отправите на кулинарна обиколка по света, която започва от България.
Търсейки отново онази пчелна пита на закуска, преди да изляза навън, не мога да ѝ устоя, затова отчупвам малко парче от нея, усещайки характерния лепкав и плътен привкус на восъка, който се разтопява с първата глътка горещо кафе.
Както историята на пчелите е дълга, колкото тази на света, така и човекът, извадил златната пита от кошера в правилния момент от деня, обича това, което прави, продължавайки традицията, предаваща познанието напред.
Всеки миг е безценен дар, сякаш е уникална шестоъгълна килийка, оформена от восъчните прашинки, полепнали по коремчетата на пчелите, мънички топчета, превръщащи питата в дом. Ето това е животът, всяка сутрин започва отначало, за да продължи с повече Любов, още мечти и целувки от мед по ръба на керамичната чаша, ще се върна за още и ще остана в настоящето.
~ ~ ~
* Първото име на курорта Боровец е Чамкория (чам – иглолистна гора; кория – малка гора, оградена с ниви), променено е през 1942 година, но продължава да звучи все така красиво.
** Боровец е изходна точка за различни маршрути в Рила планина, сред тях и връх “Мусала”, който изкачвам някъде във времето назад.
Още фотомоменти от Боровец – дизайн в хармония с природата
За моя изненада, разглеждайки един от албумите, открих навреме цветната снимка със ските, запазила върху матова хартия младостта на момичето през онзи август ~ 1995 година.
Историята не е обвързана с партньорска публикация.
Виж още истории от рубриката “Излет”: тук.
