– Виж, харесват ли ти как станаха?
Иво докосва миналото, когато баба още я има в този свят. Ходи напред-назад, облечена в пъстроцветна рокля на цветя, с прическа на букли в сив оттенък. А косата ѝ – все така мека на допир. Със сини очи, като синьото на небето по пладне, към което често поглеждам, когато си мисля за нея. Не ни стигна времето заедно, но пазя няколко нейни снимки. Много са ми скъпи.
~ ~ ~
Гледах баба как готви, когато бях невръстно момиче.
Времето между нас още живее. По средата между два свята. В историите, които разказвам, когато се завръщам в някои от най-скъпите ми спомени, незаличими до днес.
И така, баба слагаше шарената престилка, препасваше я през кръста с двете си ръце, а после запретваше ръкави с привидната сръчност на чевръста жена, която винаги е живяла на село. Беше дребничка на ръст, с набито телосложение.
Баба не криеше побелелите си коси под селска забрадка, както съседките, защото тя не подхождаше на младежко ѝ излъчване. Пъргава жена беше, не щадеше себе си кой знае колко. С еднакво усърдие прекопаваше градината и замесваше тесто за хрупкави бисквити, които приличаха на гъсеници, когато се изпекат. Винаги поддържаше огъня в печката, за да станат хубави гозбите, а те ухаеха на току-що разгорели се цепеници, чийто дървесен аромат се смесваше много добре с вкуса на храната, като придаваше леко опушена нотка на ястията.
Сeга, когато нея я няма, осъзнавам, че ваканцията е била чудесен период за изучаване и запаметяване на доброто от света на възрастните. Дори не се съмнявам, че баба ме гледа отнякъде. И пак ми се радва. И пак ме обича. Със същата любов, както аз нея тогава.
~ ~ ~
По Великден Иво откри дръжките на старинния шкаф в чекмеджето на село, а после ги реставрира, като запази автентичния им вид, който е на повече от петдесет години.
– Какво да правя със синьото? – почти винаги ме пита, когато има колебание за някои от творческите му идеи.
– Остави го, то е най-хубаво от всичко.
Сега живее на стената у дома, в красиви дървени извивки, а по средата синее небето.
– Сещам се как баба изплаква вилиците и лъжиците всеки път, когато ги изважда от шкафа – казва сестра ми, след като разглежда дръжките.
Виж още истории от рубриката “Добродетели”: тук.