Слънчева баня
/Жак Превер/
Вратата на банята е отвътре заключена,
но слънцето влиза отвън през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влязло слънце в окото.
/Превод: Валери Петров/
По познатия аромат на пожълтялата хартия, леко наръфана по краищата, личи, че прегънатото на две писмо е написано някога на ръка и забравено в една от живописните пощенски кутии, разказващи нови истории всеки ден в малкото провинциално градче, кацнало като бял гълъб върху слънчевата козирка на Френската Ривиера.
Прочитайки изкуството на живота по френски, който е като разказ без край, се отправям към Сен Пол дьо Ванс – необичаен град от античността – артистичен, чаровен, жив. Място, което пазя като скъп фотоалбум в сърцето, с мънички ъгълчета в четирите края на всяка снимка. Между нежния паус и дебелия картон, прелиствайки от един момент на друг, е скрито очакване за история, ухаеща на розови божури и провансалска нуга.
Цветовете на провинцията и Средиземноморието, великолепните гледки към хълмовете с лози и маслинови дървета, които се разкриват от укрепленията, неподправената атмосфера, светлото и топло южняшко излъчване, запазено през вековете, привличат към Сен Пол дьо Ванс творци в зората на 20.век – актьори, художници и писатели, търсещи тишина и спокойствие. Джеймс Болдуин и Марк Шагал остават да живеят двадесет години тук.
Художественото влияние превръща Сен Пол дьо Ванс в оживен културен център, който и до днес е една най-посещаваните туристически дестинации в близост до Ница.
Забележително е, че хора на изкуството, каквито са Матис, Сезар, Брак, Леже, вечеряйки в ресторант „La Colombe D’Or“ – „Златният гълъб“ (тогава се е казвал „Chez Robinson“, като през 1932-ра година е прекръстен), понякога са заплащали храната и напитките с картини, които сега са изложени по стените на хотела.
Около „Café de la Place“, под сянката на старите чинари, в началото на Сен Пол дьо Ванс, още преди да стигна до входа на средновековния град, пред погледа ми се открива легендарният площад, на който от поколения се играе най-известната игра с топчета. Тук се провеждат малки и големи турнири по петанк, достъпни за всички, които искат да оставят следи по пясъка, както френските актьори от италиански произход – Ив Монтан и Лино Вентура.
Още преди да прекрача огромната порта, която ще ме отведе до крепостните укрепления, издигнати през 16.век, очаквам, че улиците ще са постлани с калдъръм, но не очаквам, че заоблените камъчета ще носят духа на провансалската традиция по толкова оригинален начин – тичинки и венчелистчета, оформящи сърцето на всяко цвете по земята.
В свят, който ме докосва с лек полъх от пъстро ветрило, усещане за творчески дух и талант от миналото и настоящето, истинската красота ме вдъхновява, умилява и смирява, а на моменти – гъделичка сетивата ми, опитвайки вкуса на онова време, което не е спряло тук. Точно обратното е – продължава да играе на петанк и да обикаля с Пабло Пикасо и Анри Матис из тесните калдъръмени улици, които се изкачват все нагоре и нагоре, промушват се между средновековната крепост и криволичат между романтичните къщи, потънали в зеленина.
Оплетена от всички страни със зелена окраска от увивни растения, сякаш прилича на приказна илюстрация от детска картинна книга, с възхитителна гледка към околните хълмове, къщата се отличава от останалите. Ако пропуснете надписа върху плочата над вратата, едва ли ще разберете, че това е домът на Жак Превѐр (1900 –1977) – френски поет, сценарист и автор на текстове за песни, изпяти от Едит Пиаф, Ив Монтан, Жулиет Греко, Марлене Дитрих и други популярни изпълнители. Поглеждайки нагоре, се впечатлявам от малкия мост, който свързва къщата със съседната, разположена от другата страна на улицата. Любопитни са ми историите между тези два свята, интересно ми е както началото на всяка от тях, така и какво се е случило накрая, в годините, когато Жак Превѐр е живял в къщата, която се е казвала „La Miette“.
Творчеството на поета се изучава във френските училища, а много хора обожават начина, по който възпява най-великото чувство – Любовта.
Жак Превѐр расте в дом, изпълнен с музика, театър, книги и изкуство – творчески свят, който му позволява да се издигне над обикновеното битие, докосвайки същинската природа на живота. В свое интервю разкрива, че ходи много често на кино с баща си, майка си и брат си, въпреки че билетите не са твърде скъпи тогава, все пак не са по джоба на семейството му. Баща му купува само два билета за всяка прожекция, заговаряйки касиера, докато той и брат му избързват незабележимо напред и сядат тихо в залата. През 1945-та година получава номинация за наградата „Оскар“ за най-добър сценарий на романтичния филм „Децата на рая“.
В Сен Пол дьо Ванс може да откриете както историческия почерк, с който времето подписва всички моменти от живота на това място, така и отпечатъка на един необикновен учител, опитал се да превърне френското образование в нещо повече от преподаване на задължителни уроци.
Селестен Френе (1896 – 1966) е педагог-реформатор, който изповядва принципи, различни от тези в традиционните френски училища, а именно: творческо, логическо и асоциативно мислене; уважение към учители и съученици; естествено любопитство към обучението, себеизява и лична инициатива – най-важни са желанията на децата; автентично обучение, което използва реалния опит; допускането на грешки не се наказва, те са част от опитността; учениците се окуражават да работят заедно, помагайки си един на друг; децата се учат да носят отговорност както за себе си, така и за общността, от която са част.
Преди да се разделя със Сен Пол дьо Ванс, напускайки средновековната част на града, няколко витрини предизвикват вниманието ми, защото приличат на пъстра корица на френско списание за интериорен дизайн.
Уютното вътрешно пространство, облято в жълта светлина, е обособено в стилни кътове, пресъздаващи естествено и леко връзката между дома и природата. Мебелите и аксесоарите са изцяло вдъхновени от натурални тонове и хармонични текстури. Сякаш това, че вещите са повече, не е от такова значение точно тук, защото въображението обича многообразието. Усещане за баланс, одухотвореност и признание на божественото, което ще продължи и след нас, това ми носи осезаемото присъствие на природата и в моя дом.
~ Наслада за сетивата ~
Когато някой ми каже, че животът е лъжа, нищо няма да отговоря, а ще извадя цветния албум от началото на историята, пъхнат в най-потайното кътче, ще го отворя на днешния ден и ще си припомня всичко истинско. Занаятчийските работилници, ателиетата на художници, галериите с картини и изящни скулптури, удивителните гледки, двете средновековни кули, фонтана на оживения площад, традицията, заради която деца и възрастни се събират често около чинарите преди първата каменна порта, играейки с топчета.
Животът е невъзможен без историите на хората, дръзнали да направят някаква промяна, той продължава точно заради тях. Доброто по пътя на тези истории, разказани през красивите пейзажи и неочакваните срещи с онова, което е било и всичко сега, може да пристигне като романтично писмо от Прованс, а защо не и като мелодия на песен от Сен Пол дьо Ванс, която звучи по нов начин от днес нататък.
Песен
/Жак Превер/
Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.
/Превод: Румяна Л. Станчева/
С обич от Сен Пол дьо Ванс, Прованс – Алпи – Лазурен бряг
Наскоро Фейсбук ми припомни, че преди години съм споделила очарователен видеоклип от френската провинция, за която мечтая, откакто прочетох романа „Лазурният бряг“ от Мамен Санчес (ИК „Хермес“, 2021 г.) Преглеждайки отново видеоклипа, забелязвам къщата на Жак Превер.
Вярвам, че в живота нищо не е случайно, дори и съвпадението между датите на тази публикация и онази, разказваща историята в романа, заради който се сбъдват мечти и пристигат още писма от Биот, Антиб, Вилфранш сюр Мер, Ез.
Още фотомоменти от Сен Пол дьо Ванс
Виж историята от Биот, Френска Ривиера: тук.