Как историята от детския роман „Октомври, Октомври“ от Катя Бейлън – носител на най-престижната международна награда за детска и юношеска литература „Карнеги“ (2022), се превърна в историята на всяко дете, което обича дивата природа на свободата?
~ ~ ~
Ковчеже
Пръстен
Ключ
Кръговрат
Тефтер за истории: За всички твои истории
~ ~ ~
Нека ви разкажа още…
Може ли така да се казва едно момиченце, което живее в гората, а баща ѝ се обръща към нея с това име, като винаги го повтаря два пъти. Сякаш така иска да ѝ покаже колко е специална.
„Ние живеем в гората и сме диви.“
Така малкото дете описва в едно изречение възприятията, които има. Октомври обича толкова силно дивата природа и приключенията в гората, като не допуска, че може да открие и друг живот – покрай брега на река Темза. Живот, пълен с мечти и нови приятелства.
Когато в началото на март Бела Чолакова – прекрасен журналист, редактор на романа „Октомври, Октомври“, ме попита дали искам да продължа с издателство „Дъбови листа“ по пътя на книгата към читателите, се замислих върху това как да разкажа на децата и родителите историята на единадесетгодишното момиченце, така че да открият истински смисъл в красивите послания.
Така започна всичко.
С обич и с едно завръщане.
КОНЦЕПЦИЯ ЗА PR КАМПАНИЯТА: ПОДХОД
Преди да разкажа концепцията, с издателството се поставихме няколко пъти на мястото на потенциалната аудитория на книгата – интересен процес, свързан с много въпроси, мечти и страхове. Всичко това ни помогна да се докоснем отблизо до чувствата и емоциите на хората.
Забавна и интересна история, която разказва приключенията на едно малко и диво момиченце в гората, което живее заедно с баща си, но започва да харесва и живота в града, защото намира приятели, с които общува, както и ново хоби, с което отключва непознат и магичен свят. Докато търси ценни съкровища в гората, които събира в малко ковчеже, момиченцето спасява едно изоставено бебе сова, като междувременно съчинява чудновати истории за съществуващи и измислени светове. Така намира пътя към своята майка в града, която му показва, че и в двата свята има по нещо хубаво, което може да обича с цялото си сърце.
Увлекателна и стойностна история, която разказва по въздействащ, искрен и вълнуващ начин най-важните човешки добродетели, с които децата може да израснат, когато родителите имат положително отношение към природата и възпитават ценности, свързани със свободолюбие, любопитство, състрадание (грижа за изоставените животни и почитане на различията в хората), уважение към духа на миналото и настоящето, търпение, благодарност, респект към храната, която идва от земята.
Детски роман, който в същото време поставя общочовешки въпроси, свързани с изборите, които правим, чувството за вина, преодоляването на срама от отхвърляне при децата на възраст 9-14 години, справянето с емоциите на ярост, гняв, тъга, разочарование, самота. Желанието да избягат и да се скрият, като се опитват да изглеждат силни – преструват се, докато прикриват слабостта си, когато не намират сигурност и опора. История, която развива асоциативното мислене в децата. Роман за мечтите, надеждата и търсенето на светлина в житейските ситуации.
Ето как се роди ключовото послание на кампанията, което позиционира романа и разказва историята.
ОЩЕ ЗА КАМПАНИЯТА
Роман за деца с мечти. Диви и свободни.
Усещаш, че можеш да правиш това, което вътрешният глас ти подсказва, независимо дали си в гората или в града. Мечтаеш! Така израстваш, развиваш се и създаваш свой нов свят в настоящето, съшит от разноцветни късчета и любопитни истории от живота, които сглобяваш, както ти харесва, без да очакваш перфектен завършек на всяка житейска история.
Ставаш съпричастен и разбираш по-добре себе си и другите хора.
Много безпокойства изчезват, когато вярваме, че може да бъдем диви навсякъде. Когато повярваш в това, вдъхновяваш и другите около теб. Няма нужда да бъдеш съвършен, можеш да бъде просто добър.
Ново пространство за размисъл в родителите на децата.
Обещанието на посланието и кампанията
Когато си див и свободен…
Опознаваш най-доброто от двата свята:
Дивата природа, в която се срещаш с изоставени животни, растения и изгубени парченца от друг живот, а докато се грижиш за всичко това, се учиш на състрадание и съпричастност.
Свободното общуване с живота в града, от който не се страхуваш, защото той ти дава нови възможности.
Стимулира четенето на повече стойностни книги за деца, които създават различна нагласа към живота и стремеж към промяна за по-добро.
Учи децата на уважение и любов към живата и неживата природа.
Насърчава по-лесното справяне с различни предизвикателства в града и извън него.
Пробужда любопитството на децата и ги кара да мечтаят за нови светове.
„Октомври, Октомври“ е детски роман, носител на най-престижната международна награда за детска литература «Карнеги» (2022), в който развитието на историята пресъздава по толкова вълнуващ начин хармоничното единство между дивата природа и живота в града, че тези коренно различни светове НЕ СЕ противопоставят един на друг. Случва се точно обратното, защото Катя Бейлън създава великолепни описания, които придават дълбок смисъл на цялата история.
Ключова комуникационна визия, допълнена от визии, които пресъздават кръговрата на живота в историята от романа.
Живот и съкровища в гората
Среща с новия свят в Лондон
Късчета живот от река Темза
Ваканция и нови приключения в гората
Отново на училище
Всичко това разказахме в различни канали за комуникация, сред тях рубриката „За книгите и други приятели“ в радио NJOY, детското БНР, както и едни от най-четените от родителите онлайн медии, като Mammi.bg, Noviteroditeli.bg, Roditel.bg, Mila.bg, Rozali.com, Edna.bg, Dnevnik.bg (детски „Дневник“), Azcheta.com, които подкрепиха посланията в романа „Октомври,Октомври“ от Катя Бейлън.
ПРЕДИСТОРИЯТА НА ИСТОРИЯТА РАЗКАЗВА
Мисля за този детски роман от няколко седмици, но като вълнуваща история, разпечатана върху бяла хартия. Мисля върху посланията и PR концепцията. А днес го усетих, когато пристигна, както се усеща близък приятел от детството, с който не сме се виждали отдавна. Но не твърде отдавна. Нима онези години, когато всичко е по детски различно, са толкова далече.
Едва ли…
Още тичаме заедно на воля в гората, докато изследваме разни странни находки по земята, покрита с постеля от мека дървесна кора, като топъл пуловер, изплетен от разноцветна прежда, в която преобладават кафявите нишки. Скачаме от приключение в приключение, така бързо минават дните.
Живеем диви и свободни, без да осъзнаваме, че тогава сме точно такива. После тръгваме отново на училище в града, което не е чак толкова лошо, защото в класната стая срещаме други приятели, с които продължаваме да обичаме живота по нов начин. Навсякъде ни е интересно. Ние сме интересни в мечтите, които имаме. Вярваме, че те ще се сбъднат един ден, когато пораснем – ден, в който ще се сетим за времето на свободолюбие.
Така виждаме бъдещето. В мечти. Мечтаейки.
С всяка страница на романа „Октомври, Октомври“, която се разлиства, както дърветата през пролетта, намирам по нещо мъничко в себе си. Но не заради случайното съвпадение на месеца, в който съм родена, а защото никога не мога да забравя как се влюбих в гората. Със сърце – голямо колкото детското ми юмруче. С хубави думи, които я разказват красиво и по детски. С всяко завръщане в тишината на дърветата, които с преплетените си корони закрилят от бурите дивите животни и току-що напъпилите горски растения. Баба – тя ми показа гората, а после заедно посадихме няколко лилави теменужки в двора на село, под старата ябълка, която още ги пази.
Баба. Виолета.
Може би е завинаги щастлива, когато ме чете от небето.
Бабо, сега аз те пазя.
Вярвам, че светът, поне този, който създаваме около себе си, може да бъде и друг.
Такъв, който прилича на живота на Октомври.
Едно момиченце на 11, което спасява изоставено бебе сова в гората, докато съчинява чудновати истории и търси ценни съкровища, които събира в малко ковчеже.
Сякаш пораснах отново с Октомври.
Октомври, Октомври, благодаря ти.
Ти ме откри. Ще разкажа за теб.
Историята продължава. Скоро!
Историята продължи. Сега!
~ ~ ~
“Когато порасна…” от Кантен Гребан – как историята РАЗказва, РАЗговаря и РАЗбира децата
Виж бранд историята: тук.
