„Нищонеправене“ по италиански
Тази нощ сънувах морето и вълните, една от тях ми разказа за любовта ѝ към живота в Санремо.
„Нищонеправенето“, за което италианците са измислили кратка поговорка от три думи – „Dolce far niente“, използвани винаги заедно, са всички онези незаменими моменти, които поправят най-добре нещата отвътре. Моменти на осъзнаване, тишина и мечти. Моменти, освобождаващи творческо пространство за всичко останало в деня.
В града на музиката и цветята, сгушен в сърцето на Лигурийската ривиера, близо до френската граница, изглежда, че е възможно да ни се случат няколко неща, пробуждащи различни усещания за деня, отвъд всякакви представи за него. И какво по-хубаво от чувство, в което се предаваме на живота, оставяме се да ни води стъпка по стъпка, танцувайки по петолинието на непознатия град. Така опознаваме непокътнатия му средиземноморски чар, окъпан в слънчеви лъчи и солени целувки.
Санремо е неочаквано преживяване за няколко часа, с неочаквано запознанство с Джовани Сенезе, който е запленен от изкуството на пицата, докато работи в историческия ресторант на чичо си в Неапол – „Antonio e Antonio“.
Погалени от морския бриз и привлечени от най-вкусните пици в Санремо, откриваме неповторимия гастрономически талант на Джовани, който преди години тръгва на пътешествие от Неапол, за да сбъдне своята мечта отново на брега, но този път на неговия пристан, създаден с любовта на един италианец към чистата храна.
Менюто е само на италиански език, но се оказва, че не е трудно да изберем нещо вкусно по усет, както и да потърсим историята зад вкуса.
В уютната атмосфера на пицария „SENESE“, в която топлината от горещата пещ е като любовно обяснение към простата храна, а природата се долавя във всеки детайл от интериора, още от зелената арка на входа, Джовани Сенезе е застанал отсреща – буквално и в преносен смисъл. Усмихва се под деликатната светлина на лампите, осветяващи мястото отвътре, а в тази усмивка разпознавам неприкрито желание, което може да промени в един миг посоката на живота.
Джовани Сенезе в пицария SENESE, Санремо; снимка: личен архив – ViolineКато последовател на движението „Slow Food“, Джовани съчетава традициите на Лигурия и Кампания, като им придава ново звучене, което вдъхновява модерната и устойчива концепция за пица – „pizza napoletana in evoluzione“ (от италиански: неаполитанска пица в развитие): истински продукти от Италия, повечето от малки ферми със защитен географски произход; свежи и хрупкави зеленчуци, съобразени с всеки сезон, ароматни билки и плодни дървета, отгледани в собствена овощна градина, която е разположена на четиристотин метра от ресторанта, по зелените хълмове на красивия град Санремо.
Следвайки принципите на синергичното земеделие, различните растения съжителстват на едно и също място, което обогатява почвата по естествен начин, правейки я още по-плодородна.
Това превръща пицата в изживяване за всички сетива, в което проличава вроденото любопитство на Джовани, който не спира да търси, опитва и преоткрива страстта си към италианската храна, претворена чрез лекотата на въображението, избирайки най-добрите пълнозърнести брашна, с които оживява всяка пица. Освен пещта за класическото тесто, тук са се досетили и за отделна фурна за безглутенови пици.
Десет години по-рано, през 2014-та година, когато пицарията в Санремо все още не съществува, Джовани поставя световен рекорд Гинес за подхвърляне на тесто за пица във въздуха.
Пицата на 2024-та година, за която Джовани печели голямата награда „Gambero Rosso“ (от италиански: „Червени скариди“), е с превъзходен вкус, деликатно опушен, с финален щрих от черни маслини на прах, поръсени върху крем от магданоз и повтарящи се кръгове от сладникав доматен сос.
Когато се завръщам назад в онзи спомен, сякаш се въртя в кръг около тези кръгове, за да стигна от периферията до центъра, прекосявайки няколко пъти разстоянието в двете посоки. Между всеки кръг живее чувство на обич, което ме освобождава от всички излишни очаквания. Ако потъна в тях, моментът започва да прилича на водовъртеж, след който никога няма да бъда същата.
По средата на пролетния ден в Санремо, продължавайки „да не правим нищо“, от брега на морето се изкачваме към историческия град, обсипан в ярки цветове.
По пътя нагоре към църквата „Madonna della Costa“, докато се промушваме между тихите калдъръмени улици, които изчезват една в друга, се отбиваме в занаятчийската работилница за ръчни сапуни „Omas Seifen“ (от немски: „Сапуните на баба“), които почитат миналото, свързвайки естествените съставки от старата семейна рецепта за сапун на баба Елвира, етеричните масла и ароматните билки.
Романтичното ателие е около центъра на стария град, наричан от италианците „La Pigna“ („Ла Пиня“), защото погледнат отгоре, прилича на шишарка, приютила най-ценното между здравите стени на крепостните укрепления.
Между камъните и естетическото виждане за хармония и дизайн, под нежните светлинни отблясъци от кристалите на античните полилеи и сатенените нощни лампи с бледожълти ресни в края, ухае на канела и ванилия, кокос и мед, лавандула и роза, прясно окосена ливада и дом, в който искам да остана още малко. И още малко, надничайки в кафявия куфар с карирана подплата, пълен с вълшебните аромати на внучката Моника, се отправям към онова кътче, в което е светло, истинско и свързано. Не ме е страх да стигна там, разплитайки някои от нишките в живота дотук.
„Dolce far niente“ по Айнщайн, вярвал в онези безценни часове, посветени на свободния ум и творческия дух, които се оглеждат в себе си и в света, както Джовани от Неапол, който онзи следобед съблича бялата куртка, върху която е изписано името му, облича коженото яке, а после, отново с усмивка, качвайки се на скутера, закопчава черната каска и променя посоката на вятъра. Така му харесва.
Щастливи са и онези влюбени двойки, за които той приготвя специална вечеря в градината, разказваща живота необикновено и вълнуващо, с трепет, лек полъх и пеперудени криле, покрити с фин прашец. А сега си представете, че единствената маса, на която сте вие, е заобиколена от това изобилие – по залез, когато върховете на пръстите ви се докосват, ръцете ви се преплитат, а очите ви търсят светлината в погледа на другия, докато луната приспива за поредна нощ слънцето зад хоризонта.
Камбанен звън в кристални чаши, рози в розе, облаци в небе.
Послепис: Три години по-рано: Лазурният бряг: разходка по книга
Френското пътешествие започна от Антиб, но покрай близостта на града до италианската граница, се разхождаме до Санремо – там, където краят на ваканцията, разказващ любовта на живота към морето, се оказа начало на първата от всички следващи истории – на живо от Лазурния бряг: Сен Пол дьо Ванс: Песен за любов в писмо
Виж историята от Атон и Урануполи: тук.
