По море и по планина
В края на септември идеята за кратка почивка на гръцкия остров Тасос се променя в последния момент, защото третият ръкав на планинския полуостров Халкидики е по-нетърпелив, иска да ми подскаже нещо, което желая отдавна. Сякаш някакъв шепот отвътре, колкото познат, толкова и непознат, пробужда различни емоции.
~ ~ ~
Денят лъкатуши между вълните на слънчевото утро, като последните часове на лятото се крият в загатката на топлата есен, приличат на двойката делфини, които се гмуркат в синхрон – дълбоко във водата, за да заобиколят любопитните човешки очи, вперени в бреговете на Света гора. Докато чайките крадат хрупкави солети от ръката на Иво, си припомням колко е важно времето да бъде свободно от очаквания.
Какво ще се случи, как ще се чувствам, дали ще е хубаво, всичко ли ще бъде наред?
Толкова излишни въпроси…
Хотел „Akrathos Beach“ е извън Урануполи, някъде на около два километра преди последното крайбрежното селце на третия Халкидически ръкав – Атон. Архитектурата на хотела наподобява тази на някои от манастирите на Света гора, като ниските сгради със сводести прозорци, кръстени на женски божества – Атина, Афродита, Артемида, Деметра, Ира, Евгения и Константина, и още като тях, се сливат непринудено с екзотиката на вечнозелените горички от маслини.
Традицията, свързана с отглеждането на най-старото култивирано дърво в света, е вплетена като ритуал в историята на Akrathos Beach. Всеки, който има желание, може да участва в прибирането на реколтата и превръщането ѝ в зехтин, обожаван от гостите на хотела – екстра върджин, в най-чистия му вид, овкусен с ароматни билки и подправки, като розмарин и риган.
Дръвчетата с нар допълват пасторалната картина, леко приведени от неоткъснатите плодове, в пълен контраст с все още свежата трева, те, както и хората, които се разхождат между тях, са запленени от гледките към Егейско море, еднакво красиви и сутрин – по изгрев, и вечер, когато хълмът, на който се издига хотел „Akrathos Beach“, се приготвя с трепет за романтична среща, за да не пропусне живота по залез.
Никой не вярва в края на лятото, но и защо да го прави в момент като този, когато цикламените бугенвилии около стръмната странична уличка, която води към входа на хотела, избухват в цвят, придавайки закачлива нотка на всяка разходка до морето.
Природата е мъдър учител по любов към себе си, колкото по-дълго и се наслаждаваме с отворени сетива, толкова повече осъзнаваме същността на живота, различаващ се от разбирането за успех на модерния човек, който живее в шума на собствената си бъркотия, за да заглуши онова, което не иска да чуе.
Три дни преди това живея с няколко неизвестни, за които разказвам на близък приятел, а той ми споделя как се е почувствал в българския манастир „Свети Георги Зограф“, когато е посетил за първи път монашеската общност Света гора.
„Отиди, ще изживееш чудо.“
Пак този шепот отвътре.
Около бреговете на Атон е тихо преди обяд, небето в първия месец от есента е толкова ясно, безоблачно и светлосиньо, че всички мисли, които в началото се навъртат в ума ми, изчезват изведнъж, още когато се оглеждам в чаровните улички на курортното селце Урануполи, зад които се крие любопитството на малко дете.
Круизното корабче, на което се качваме от пристанището, е прекалено разговорливо, постоянно променя езика, на който общува с пасажерите, докато плава и разказва истории, митове и легенди, но всичко е наред, наясно съм, че това е единствената възможност да видя отдалече манастирите на Света гора, защото жени не се допускат в тях.
На борда настъпва оживление, когато група от монаси приближават кораба с моторна лодка, за да се качат, като част от туристическото преживяване, но вълнението ми е породено по-скоро от гледките и усещанията. Чайките в небесата кръжат в полет, свикнали да бъдат около хора, те се спускат стремително надолу, като дори се закачат с Иво, привлечени от няколко солети.
Атон, който се въздига на 2033 метра над морето, се открива в далечината, там, където планината прави плавен завой от другата страна на Света гора. Удивена от неочакваната гледка към високия и скалист връх, излъчващ същински алпийски дух, търся тишината в себе си, за да изживея Атон.
Въпреки че подминавам два пъти един от уютните ресторанти, които се намират около пристанищната алея на крайбрежното селище, едва след това, когато се вглеждам в неоновия надпис, уловен в кадър от пътуването, се проявява истинското звучене на посланието.
Find Your Soul
Представям си думите, залепени в тази последователност на празната стена срещу спалнята у дома, но на моя език, като мото, с което да се събуждам всяка сутрин. Защото…, каквито и гласове да се чуват отвън, а в това шеметно и разпокъсано време на обезличаване и уеднаквяване, те стават все повече, важно е как звучим отвътре.
Кои сме ние?
Хората, които са живяли много преди нас, казват, че всеки камък си тежи мястото. В различен кадър от този, Егейско море е избрало друг почерк, с който е изписало интересни и неповторими очертания върху огромно скално парче, за да запази в тайна историите на красивия плаж. Някой ден те ще разкажат душата му по залез.
~ М ~
Може би е муза, която следва плавните извивки на буквата, за да извае заоблената форма на причудливия камък.
Муза – от древногръцки Μοῦσα.
Музите са богини – вдъхновителки, които бдят над поезията, изкуството и науката.
„Ще Го откриеш, той е единствен в света.“
В ранното утро се разхождам по плажната ивица, водата е тих и прозрачен кристал, в желанието ѝ да разкаже морето, преди първите слъчеви лъчи да се окъпят в него, тя проговаря на брега.
„Може да продължиш да се наслаждаваш на красотата на крайбрежните магазинчета в Урануполи, но онова, което търсиш, не се намира в тях. Няма да Го откриеш там. Потърси в себе си, душата ще ти подскаже, а когато се случи, огледай се наоколо. Нещо неповторимо е, точно като за Нея, по-голямо е от всички дреболии, които те изкушават от симпатичните витрини.”
Малко по-късно, докато брегът шепти на водата, нещо едва забележимо привлича погледа ми, който е изцяло погълнат от гладката, кафеникава окраска на камъче, подобно на кремък, скрито под ситния пясък.
Веднага се навеждам и го измъквам от прикритието му, като вярвам, че така не нарушавам вселенската хармония. Иначе защо ще го открия…? Държа го в дланта на лявата си ръка, разглеждам го отблизо, какъв удивителен рисунък е оставила природата върху повърхността му. Прецизните линии във вътрешността на това обаятелно камъче, следват формата отвън, сякаш всичко съществува в пълно единомислие, такова, каквото е.
„Когато се върнеш, ще ти разкрия още от брега.“
В превод „урануполи“ означава „небесен град“ – описание, което подхожда на излъчването му. Най-добре запазената византийска кула – Андроникос, изградена на пристанището на Халкидическия полуостров, от което потеглят поклонниците към Света гора, е построена около XIV век, като вероятно мястото не е избрано случайно. В миналото средновековната кула е принадлежала на манастира „Ватопеди“, а днес е реставрирана в исторически музей – паметник на културата. Гледката от морето към нея е впечатляваща, когато корабчето приближава едва-едва към брега.
От това разстояние се разкрива великолепен пейзаж към Урануполи и наблюдателната кула, чието величие няма как да не бъде забелязано. Преселници от Мала Азия, които се установяват на това място през двайсетте и трийсетте години на XX век, живеят в кулата, докато построят своите домове. Това подсилва чувството за тайнственост, което осезаемо ме съпътства от самото начало, преди да открия истинския град от небеса.
Няколко дни след това, когато с Иво се връщаме в България, попадам на гръцката поговорка:
Дръж главата си високо.
Всеки път, който ни издига над дребнавите и незначителни неща в живота, до неговата красива същност – на земята, в небесата, е хубав.
Вечер, когато клепачите ми се отпускат в топла, жълта светлина, огряваща страниците на интересна история, разказана в нова книга, отбелязвам мястото, до което съм стигнала с цветна картичка от Урануполи, като мил спомен от хотел „Akrathos Beach“.
В края на този разказ – шепот от желания по Егейско море, ще се повтори още веднъж описанието „небесен град“.
~ Дом ~
~ Молитва ~
~ Труд ~
~ Храна ~
Сладко, солено, стипчиво и кисело. Маслини.
Атон. Живот.
~ ~ ~
Още фотомоменти
Поглед към манастирите на Света гора
Разходка в курортното селище Урануполи
Около крайбрежните магазини
Утро на плажната ивица около хотел „Akrathos Beach“
По залез на плажната ивица
Красивата градина около хотел „Akrathos Beach“
Маслиновата горичка около хотел „Akrathos Beach“
Дръвчетата с нар около хотела
Виж отблизо хотел „Akrathos Beach“
Чудесната тераса на ресторанта – гледки към Егейско море
Приветливото предверие в хотел „Akrathos Beach“ – в хармония с природата
Гледките от предверието на хотела – неочаквано преживяване
Терасата – нищо излишно
Удивителните розови залези – спомен за цял живот
Виж още истории от рубриката “Излет”: тук.
Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.