Мадмоазел Айфел, сладко от вишни и няколко точки

По истинската история на няколко точки и Мадмоазел Айфел

~ Пролог ~

Чудя се, ако не бяха книгите, как щях да пропътувам за една година толкова много места по света? А след това, когато историите ме развълнуват и вдъхновят, да отида наистина, за да открия живота в цялата му прелест. Някои от тези пътешествия, за които отдавна мечтая, са толкова близо. Но преди това, разходете се до Световното изложение в Париж, през 1889 година, когато е завършена Айфеловата кула.

Ако не беше увлекателната история в романа “Мадмоазел Айфел и кулата на любовта” от Софи Вияр, която си обещах да прочета още през февруари, след като всичко около нея започна с бурканче със сладко от вишни, може би нямаше да се докосна до преживяванията на Клер Айфел – дъщерята на Гюстав Айфел. Може би нямаше да забележа и магичното излъчване на японската вишна “Сакура”, разцъфнала в пищни розови нюанси, които изглеждат още по-красиви заради съботния дъжд. Едва ли щях да се “изкача” и до удивителната лятна тераса на Айфеловата кула, за да погледна Париж отгоре, макар и на снимки. Нито да попадна на стар билет от 1889 година, отвеждащ до онзи знаменателен ден, в който Клер пътува с файтон към Световното изложение, заобиколена от алеи с вишневи дръвчета. Сякаш и пищната ѝ шапка, декорирана с цветя и пера, е в пълна хармония с всичко наоколо.

Преди този ден – 6 май 1889 година, младата жена влага цялото си усърдие, за да подкрепи мечтата на своя обичан баща, защото такава е повелята на майка ѝ. Но все пак ѝ остава време между проекта за кулата, за да изпече най-сладките мадлени у дома.

В едно от всички тези търсения, попадам на восъчните фигури на Гюстав Айфел и Томас Едисън, разговарящи на последния етаж на Айфеловата кула, в малкото и скромно жилище, приютило големите идеи на двама мъже, покрай които Клер пристъпва тихо, без да нарушава творческото уединение.

Може би всичко това нямаше да се случи, ако не вярвах, че най-хубавите моменти, повечето от тях – неочаквани, са поредица от съвпадения и истински истории. В една от тези истории опитвам за първи път мадлени, пухкави и меки отвътре, а отвън – леко хрупкави, с онази характерна форма на мидена черупка, в която се крие съкровище от морето. После повтарям, облизвайки сладкия вкус на захарта, течния шоколад и лешниците, полепнали по устните ми, сякаш съм дете, за което всяко различно нещо е съкровище.

“Париж, 6 май 1889, денят на откриването на Световното изложение. Ароматът на хиляди вишневи цветове изпълни въздуха, ранното лятно слънце стопли лицето на Клер, докато пътуваха по булеварда в открития файтон – към тържеството, за което се беше подготвяла толкова отдавна.”

Билет за Световното изложение в Париж (1889 г). Снимка: toureiffel.paris

София, 8 февруари 2024, денят на премиерата на “Мадмоазел Айфел и кулата на любовта“

Когато прочетох кратък откъс от романа “Мадмоазел Айфел и кулата на любовта” от Софи Вияр, за миг не се поколебах как искам да свържа парижкото излъчване на вечерта, за която имах някаква предварителна представа, с пролетното ухание от страниците на книгата. Освен френското звучене в бар “Синтезис”, разноцветните макарони и лъчезарните усмивки на Соня и Цвети, сияещи в разкошни рокли в червено и черно (но не по Стендал), добавих още малко цвят и емоция в личното преживяване.

Снимка от издателство “Лемур”: Соня Хачикян – издател (вдясно), Цветомила Димитрова (по средата)

– Обичаш ли сладко от…?

Соня се досети, когато и загатнах съвсем леко за вкуса под вишневата сатенена панделка на кокетното бурканче от родопското село Михалково. Само историите в хубавите романи умеят да разказват вълнуващо живота отвъд кориците, за да звучи и след това, когато зимното слънце гали нежно с топлите си лъчи дните от февруари, докато продължавам да се удивявам на красивото съвпадение у дома в същия ден – рисунък на Айфеловата кула, отпечатан върху горния чаршаф на спалното бельо от необработен памук.

Снимка: SETE, toureiffel.paris

Никога не съм била в Париж, но и никога досега не ми се е пораждало подобно желание. Ако отида някой ден, а защо да не отида, ще погледна Айфеловата кула през очите на Клер, а след това – и през моите. Докато се възхищавам на гениалната човешка мисъл, сътворила вечната магия в този град, ще се влюбя в него. В същото романтично усещане, което ме докосна в онзи четвъртък, когато разпервам около себе си любимия ми шал с розови сърца на точки, сякаш съм пеперуда, пърхам с прозрачни криле и летя с най-великото чувство на света. Защото, ако има нещо, което отива на Париж през всички сезони, това е любовта, виното и сладкото от вишни, което може би си подхожда с пухкавите палачинки на Соня в съботното утро.

Прочувствена, вълнуваща, вдъхновяваща история за дъщерята на създателя на Айфеловата кула

София, денят, в който търся българско вино за непретенциозна вечеря с комплимент, докато погледът ми улавя закачливо ударение върху привлекателна бутилка от лозята на Южна Франция, влюбени в сорта “Сира”. Заради тази любов и игривата буква Е в розе, ще се разходя дотам, за да опитам нещо различно.

Mersi beaucoup!

Восъчни фигури на Гюстав Айфел (вдясно), Томас Едисън (вляво) и Клер Айфел. Снимка: (c) SETE, E.Livinec

Нещата, които ме радват през последните години в живота, често са близо до мен, толкова са малки, че с тях мога да пътувам надалече. Като PR на свободна практика, срещайки различни хора и разказвайки истински истории, различавам тези, които се случват със сърце. И не се двоумя да ги споделя, защото знам, че някой може да се влюби в тях. А това е щастие. Както казва Стив Джобс: Вярвайте, че точките ще се свържат някак във вашето бъдеще.

София, 14 април 2024, денят, в който прочетох романа “Мадмоазел Айфел и кулата на любовта“, защото обичам реалните истории, примесени с художествена измислица.

Любими послания от романа*

(…) Скочи, защото вече не искаше да губи време и искаше да сподели решението си с останалите, за да не се изкуши пак да избере уплашения, неуверен път и да откаже. Човек трябваше да е смел в живота и да има дързост за различни неща – и на това мама научи нея и другите си деца.

~  ~  ~

(…) – Винаги търси най-доброто за семейството, но… – Отново трябваше да си поеме дъх, преди да заговори много-много тихо, едва чуто: – но не забравяй сърцето си. Пази сърцето си, дете мое, а другото ще се нареди.

~  ~  ~

(…) – Не се меси в неща, които и без това не можеш да промениш!

~  ~  ~

За романа “Мадмоазел Айфел и кулата на любовта”

Париж 1887 г. Гюстав Айфел иска да построи най-високата кула в света. Никой не вярва, че този невиждан досега проект ще бъде готов за Световното изложение – освен смелата му дъщеря Клер. Във време, когато все още се смята за неуместно жените да излизат сами дори на разходка, тя е най-важният съветник и личен секретар на баща си. Младата жена е неотлъчно до него, но начинанието, с което са се захванали, граничи с лудост и заплашва бъдещето на брака ѝ. Дните отлитат все по-бързо, а пред Айфел се издига още една преграда: парижката художествена сцена, предвождана от Ги дьо Мопасан и Александър Дюма, се обединява срещу предполагаемото оскверняване на града.

Във вихъра на общественото негодувание и личните ѝ битки, неочаквана среща изправя Клер пред може би най-важния избор в живота ѝ: Айфеловата кула ли е нейната съдба – или бъдещето ѝ е в новия свят, отвъд океана?

~ Днес ~

Лятната тераса, разположена на първия етаж на Айфеловата кула**

Соня и Цвети, благодаря ви за цветното изживяване и очарователното продължение след всяка точка, която поставя начало!

*Откъси от романа „Мадмоазел Айфел и кулата на любовта“, предоставен от издателство „Лемур“, 2024, преводач: Светлана Старирадева, корица: Хаби Ел Мааса Гомес

** Снимки: SETE, toureiffel.paris

Водеща снимка към историята: Violine: японска вишна “Сакура”

Виж още истории от рубриката “Библиотека”: тук.