„– Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.“*
Из „Малкият принц“, Антоан дьо Сент-Екзюпери
19 ноември 2024
Утрото се развиделява между полупрозрачното наметало на мъглата, зимното слънце изгрява над големия град, денят се събужда за един неочакван делник, наситен с очакване и вълнение. Утро, в което не правя домашни палачинки за закуска, но в края на тази история ще узная как се правят най-добре.
Излизайки навън, докато вървя с ясното съзнание накъде съм се запътила днес, се замислям над това как се свързваме с непознатия свят на останалите хора. Връзка, която се случва във всички онези моменти от живота, когато не се страхуваме да бъдем малко по-уязвими и открити, без да се притесняваме, че това ще ни навреди. Вярвам, че честното и истинско споделяне ни позволява да погледнем под друг ъгъл на собствения си опит, пречупвайки го през ежедневните житейски уроци.
Когато емпатията между нас е повече, то от това може да произлязат хиляди чудеса.
Източник: Асоциация на жените предприемачи „Селена“Усетих подобни емоционални вибрации в личните истории за пътя, разказани увлекателно от някои от завладяващите лектори в шестото издание на „Денят на жената предприемач“. Истории, които не се повтарят, но сякаш си приличат по звучене. Копнежи. Желания. Мечти. Провали, които те учат, докато те вдигат отново на крака. Победи, които празнуваш, за да не забравиш как си стигнал до тях. Обещания, които не са празни. Истории, които всеки от нас може да преразкаже през своя светоглед, за да бъдат запазени в настоящето и във времето напред. Щастливи дни и дни, които не ти казват всичко, докато ти не откриеш отговорите в тях.
• • •
„Най-добрият лекар е природата.“
„Какво, колко, кога и как ядем.“
„Превърнете движението в ритуал, както останалото в деня. Тогава е по-лесно.“
„Нямам време – това означава, че не ти е важно.“
„Първо се хранете и движете, после работете.“
• • •
Когато Десислава Авджиева и Славянка Стойкова от Асоциацията на жените предприемачи „Селена“, вдъхновители на „Денят на жената предприемач“, излизат на великолепната сцена, облечени в елегантни тоалети, в които цветовете на морето и на тревата се оглеждат като в огледало, усещам колко са развълнувани. И как чрез историите, които разказват, това вълнение се разпростира плавно върху публиката, достигайки по различен начин до различните хора.
Източник: Асоциация на жените предприемачи „Селена“Може би ще се съгласите, че не всичко в живота е подредено и последователно, както понякога ни се иска да бъде, но въпреки това – продължаваме да живеем. Животът има нужда от хармония между мъжкото и женското начало, между нещата, които правим всеки ден, опитвайки се да не прекъсваме невидимата линия между личното и професионалното. Защото всичко важно се крие в чувството за баланс.
Когато нещо в нас се разпадне на миниатюрни парченца, тогава имаме шанс да нарисуваме още веднъж и още веднъж красотата на света в себе си, като този път запълним всяка пукнатина със светлина, както правят художниците с четката върху платното. Положителната промяна започва така.
Източник: личен архив на Violine.bg„Опознайте себе си. Харесвайте се, обичайте се, събуждайте се с усмивка, с позитивна нагласа. Благодарете. Какво ви доставя удоволствие? Какво е важно за вас?“
Тези кратки послания са като препратка към вечната древногръцка митология, която ми подсказва, че Селена е богинята на Луната. Магията ѝ се крие в светлината, която излъчва, прелестта на благородството, добротата, интуицията и вътрешната сила. Селена е онази проницателна жена, която вярва, чувства, обича. Може да те погали от небето и да те накара да се усмихнеш, може и да те прегърне, за да ти вдъхне кураж, показвайки ти колко специален си за нея в света. Понякога е ведра, спокойна и тиха, понякога е в приповдигнато настроение, граничещо с еуфория. Защото поначало Тя е Жена, търсеща дълбоките корени на мира в себе си.
• • •
Ако от утре започнем да продаваме палачинки, защото това ни вдъхновява, то най-вероятно палачинките ще стават все по-вкусни, все по-изкушаващи, все по-желани. Когато достатъчно дълго и упорито се отдадем на нещо, сравнявайки резултата от всеки ден с предишния, ние превръщаме вдъхновението в майсторство. И това е така, защото не се отказваме от възможността да израстваме постоянно. Можете ли да си представите как изглежда първата палачинка в тигана? А последната? Досещате се, че между тях живее един свят от неразказани истории, като тази на предприемача Христо Попов, който знае как да ентусиазира деня в края на деня.
Христо Попов в „Денят на жената предприемач“. Източник: личен архив на Violine.bg• • •
„Обещанията се спазват. Ценностите са важни. Търпението е добродетел. Лидерството е морал и почтеност.“
• • •
„Важно е да вярваш, че това, което правиш, един ден ще промени живота за хубаво.“
Точно така прави Христина, когато като от част от екипа на Софийската опера и балет, е изправена през изключително решение, чийто отговор е съставен от две прости думи. Навън. Вътре. Поради вероятността за неблагоприятни метеорологични условия, една от постановките, която предстои да бъде изиграна на откритата сцена на Белоградчишките скали, може да бъде обречена на провал на следващия ден. Изглежда, че изборът е лесен, когато повечето прогнози вещаят проливен дъжд, но промяната на мястото на спектакъла, от друга страна, изисква допълнителни ресурси за преместване на всичко. Затова Христина не прави нищо в тази посока, единствено проверява как се развиват отделните прогнози по часове. Утрото се оказва по-мъдро от всякакви предположения за бъдещото. Тя вярва в това. И тази вяра, че ще всичко ще бъде наред, не я подвежда.
• • •
Когато денят започне с пищна роза в цвят циклама, никога не знаеш как ще завърши, превръщайки се в изящна статуетка, признание за жените, които я получават.
Източник: Асоциация на жените предприемачи „Селена“Няколко прегръдки от познати момичета, няколко нови запознанства с искрящ поглед и любопитство към неизвестното в света отсреща. И това е достатъчно, особено когато разговор като коприна, продължил на следващото утро с друг разговор, ми припомня историята на онова утро – по един човешки и обикновен начин, запълващ пукнатината със светлина в Деня на Жената Приятел. Както каза Славянка Стойкова в началото:
„••• най-важното е, че такива събития ни показват, че днес всички отново сме приятели!“
• • •
* „Малкият принц“ – превод на текста от френски: Лъчезар Минчев, 1994
Виж още истории от рубриката “Бележник”: тук.
