Малкото градче Гзира в Малта, близо до столицата Валета, е от онези не толкова добре познати курорти, криещи в себе си изненадващи съкровища, за които не предполагаш, че съществуват, ако не се приближиш достатъчно до усещането за тях.
Удивителната гледка от терасата на покрива на хотела, който отвътре е като спирала, разкрива панорамен изглед към целия залив. В слънчев ден се вижда оживената крайбрежна алея, яхтеното пристанище, остров Маноел и звездната крепост, построена през XVIII век, Валета и базиликата на Дева Мария от планината Кармел в Израел.
Докато за монасите и монахините, принадлежащи към Ордена на кармелитите, отшелничеството е обичаен начин за служене през вековете назад, то за хилядите туристи, решили да поскитат из романтичните улици на барокова Валета, като нас, впечатляващият купол на катедралата, изобразен почти върху всяка пощенска картичка и рисунка с пастелни акварели, е като магнит, някаква атракция, с която завинаги ще свързват образа на Малта, връщайки се мислено на острова.
Колко различно може да бъде отражението на света в нечии очи. И как една интересна фраза, която още не зная какво означава тогава, нито откъде идва, може да обърне историята с главата надолу, като застане на челна стойка, дръзка поза в йога, която не е за начинаещи.
В Гзира не са напълно изчезнали малтийските къщи с цветни дървени балкони, които ни радват по улиците на Валета и в Трите града – Виториоза, Коспикуа и Сенглеа. В архитектурата на хотела, от който се любуваме на прелестния хоризонт, са вплетени покрити балкони на първия етаж, боядисани в ярки тонове, контрастиращи с излъчването на новата бяла сграда. В близост до нея ще откриете едно от кулинарните съкровища на Гзира.
„Аюбован“ е необикновена синхалска дума, която хората в Шри Ланка използват като поздрав, събирайки двете си ръце за молитва, те казват ආයුබෝවන්.
„Аyubowan“ е необикновен ресторант по своя първоначален замисъл, който ни пленява с тишина и простота, както и с уникалността на всяка култура, до която се докосва – чрез усета за автентична храна и неподправени усмивки, подсказващи гостоприемно отношение.
Две поредни години изключителната кухня на AYU е оценена със специалната награда „Bib Gourmand“ на пътеводителя „Мишлен“, което ни изненадва. Когато забелязваме квадратните червени табели около младото маслиново дърво до стъклената врата на ресторанта, леко се стъписваме. Сякаш вечерята започва да прилича на невъзможност, отколкото на възможност, но нещо в нас проговаря на следващия ден. А защо не? Защо да се отказваме толкова лесно? Заслужава ли си?
Мислите, коя от коя по-объркана от предишната, взаимно се изключват, ту една надделява, ту друга. Не вярвайте на предразсъдъци, оказва се, че невинаги нещата са такива, каквито изглеждат. В последното ще се убедите, разглеждайки приятното меню в сайта на „Аyubowan“, но там няма как да разберете, че всяка порция е като репертоар за приятелки, които са особено гладни и жадни за нови приключения, този път с резервация.
Цяла стена в AYU, която наподобява далечно бродене из дивата природа на джунглата, през златистия пясък на пустинята, чак до Индия и Йордания, е изпъстрена с фотографски впечатления от вълнуващите пътувания на Алекс, Марио и Антъни. Тримата братя не устояват на голямата си страст към храната и пътешествията, а я превръщат в незабравимо преживяване, което задоволява до насита всички сетива. „Нашата стена“, както я наричат, определя кои са те и какво харесват.
„Вярваме, че храната е един от най-добрите начини да опишем едно място, неговата култура, неговата история, неговите хора“, казват те.
С дълбок вкус, отчетлив и богат послевкус, разговорите от онази вечер оживяват в красиви спомени и в тази история, като продължение на синхалското пожелание, изписано с причудливи йероглифи. Ако ги разгледате поотделно, както направих, може би ще откриете очарователните нюанси в изящните извивки на буквите.
Симпатичните охлювчета по средата, грациозната полунота след тях, узрелите черешки, захарното петле на клечка в началото, плавните очертания на зараждащия се живот, хитрото мишле с игривата опашка накрая. Всички те са в духа на изкусителната чиния за вечеря, украсена с нежни бели венчелистчета на ядливи цветя, пръснати с лилави петънца по краищата.
Ризотото с шафран, което носи характерния темперамент на Иран, е изпечено в тажин, хрупкаво отвън и крехко отвътре, типичното арабско ястие е пълнено с фини парченца пилешко месо, плодове от годжи бери и шамфъстък. Истинско бижу на персийската кухня, част от култура и движение, които изповядват бавното приготвяне на храната и желанието за споделянето ѝ с приятели. Заобиколени от най-скъпите ви хора, заедно ще може да се насладите по-дълго на някоя от традиционните рецепти в тажин, защото керамичният съд запазва топлината повече време.
Пълнолунието огрява нощното небе над Валета, разхождайки се по крайбрежната алея, шарените лодки се поклащат от лекия бриз, полюшват се по петолинието с вълните, празнувайки за последно настоящия момент.
Столицата отсреща, която блести с истории за рицари с успехи и в доспехи, е осветена. С това чувство на святост, което се пробужда отвътре – заспиваме.
Ароматният ябълков щрудел, поръсен с пудра захар, не е сладък сън, а лежерно намигване за чудесен завършек на екскурзията в Малта, сякаш тази кратка история със сладоледен край, е пожелание за дълъг живот, за който се събуждаме с настроение. Току-виж откриете някои от тайните му в съзвучието между редовете и закачливите йероглифи.
Аюбован – да живееш дълго (в превод от синхалски език, който все още се използва някъде в Шри Ланка). Gżira означава остров на малтийски език.
С ферибота, който тръгва от крайбрежната алея на Слима, на няколко минути от Гзира, точна граница между градовете няма, ще пристигнете почти веднага във Валета. После, ако поплавате още, ще видите, че остров Гозо не е толкова далече. Какво може да правите там? Всичко и нищо, без предразсъдъци, но с резервации. Ayubowan. С вкусни комплименти от Ижи, който ни изпраща със същата усмивка, с която ни (по)среща, ако не и малко по-голяма. Щастливка за двама.
Автор на текст и снимки:
Виолина Харалампиева
Виж още една история от острова – Мдина е тиха – един ден отзад напред в Малта: тук.
