Усещането за деня – приятно слънчево, сякаш е искряща чаша с бяло вино, в която танцуват различни по големина балончета с въздух, свързани от красиво чувство; леко дъждовно, сякаш прилича на мъничките мехурчета в кафявата полупрозрачната бутилка от прочутата фабрика за стъкло в подножието на Биот.
Малкият средновековен град, който се е извисил на един от зелените хълмове на Френската Ривиера, е толкова близо до Антиб, че веднъж се разхождам по калдъмърените улици, за да почувствам духа и очарованието му, връщайки се след няколко дни, за да уловя духа от стъклената бутилка с вода в стария селски хан на ъгъла. А той, както и всичко останало в Биот, е въпрос на изживяване, което е колкото очаквано, толкова и неочаквано.
Слънчевите тераси на каменните къщи, оцветени в пастелни тонове – синьо, жълто, зелено, са като лека закачка към сенчестите алеи между тесните улици, които се въртят в кръг, все едно нямат начало и край, а приличат на лабиринт, в който е хубаво да се изгубиш, за да се намериш отново по пътя, заради който си тръгнал на пътешествие. Това е „изкуството на живота“, каквото е и мотото на Биот.
Старият селски хан е възхитителен, с препратки към френската провинция – сводести тавани, варосани стени, антикварни мебели от дърво, уютният ресторант се отличава както със старовремски чар и обаяние, така и с пухкавите безглутенови палачинки, които всеки жител на Биот е опитал повече от един път.
Менюто е кратко, но изобилието от разнообразни съчетания, превръща избора в истинско приключение. Най-важен е вкусът, а той е различен по всяко време на деня – утрото започва с кафе и закуска. Ако сте тук по обяд, може да похапнете от солените палачинки, приготвени с брашно с елда. Но това не е всичко. Усмихнатите момичета ще ви предложат хрупкави фокачи и брускети, пици на пещ, градински салати и неустоими десерти. Следобед ресторантът се превръща в чайна за сладки палачинки, освежаващи смутита и студени чайове.
Някои истории, разказвани като предание във времето, от уста на уста, твърдят, че ретро избите на известния ресторант с червените карирани покривки и синьо-зелените капаци на прозорците на хотела, който е около църквата, ревниво пази колекция от произведения на изкуството на велики художници, влюбени в Биот – един от тях – Фернан Леже купува земя в подножието на града, върху която е построен национален музей на твореца.
С любопитния поглед на малко дете, попаднало за първи път в непознат свят, продължавам да се оглеждам зад всеки ъгъл в Биот, впечатлявайки се от огромните делви, които са поставени около домовете, кафенетата и площада. Биот е онези неотразими кътчета по Ривиерата, запазили богато грънчарско наследство от майсторите, които в миналото са извайвали с ръцете си традиционни вази от керамика. Градът днес е известен с изкуството от стъкло, вдъхновило различни артисти, които оставят своя отпечатък в изложбената зала на местната фабрика.
В края на 50-те години на 20.век Елои Моно улавя въздушните балончета, превръщайки ръчно духаното стъкло в нещо повече от традиция, като създава неповторимост във всяка нова форма. Хванати в капана на изкусните стъклари във фабриката, балончетата придават характерен завършек на всяка чиния, чаша или кана. Сякаш историята на първия майстор-стъклар в града се повтаря отначало, и то не само веднъж, докато наблюдавам мъжете, които превръщат горещото стъкло в изящни произведения за дома. Изпълнени с настроение и весели мехурчета, те разказват за културната история на Биот по цял свят.
Разтопеното стъкло се поръсва със сода, когато тя започне да се изпарява, оставя след себе си трайни следи от въглероден диоксид. Улавяйки и пречупвайки светлината между стъклените слоеве, мехурчетата, които са с еднакъв размер, изглеждат по-големи, отколкото са всъщност.
Като приложна магия, нали?
В една от залите, когато влезе някой посетител, осветлението изгасва нарочно. Още фотомоменти от красотата и историята на Биот
Популярното „Le Cafe de la Poste“, основано през 1885 година в Биот, още пази старата табела на мястото. 
Ботаническата градина „Фредерик Мистрал“ в Биот, кръстена на френския поет и прозаик, носител на Нобелова награда за литература (1904 г.) Любопитно е, че с паричната награда, която получава, Мистрал създава колекция за бита, традициите, религиозните вярвания и изкуството на Прованс.
Виж историята от Сен Пол дьо Ванс: тук.
