Между Ница и Монако, близо до италианското крайбрежие, изключително живописната панорама от средновековния град Ез, който се извисява върху отвесните скали, е с поглед към възхитителния хоризонт на Средиземно море. Моля се никога да не забравя необятния пейзаж от екзотичната градина с кактуси и сукуленти, кацнала на върха около руините на замъка в Ез, разкривайки очарованието на островите Сардиния и Корсика.
Тази година продължавам да се изумявам от красивото отвън и красивото отвътре, как хармонията между тях ги свързва по причудлив начин. И как едното влияе на другото. И как едното не може без другото, приучавайки ума и сърцето на тихо съзерцание отвъд това, което е пред очите ми, като огледало, отразяващо естествения човешки копнеж да уравновеси вътрешния с външния свят, постигайки някаква форма на умиротворение и безкрайна любов. Мисля, че тези светове са неделими, съществуват и се допълват, но не като две половини, а като едно цяло в живота.
„Никога не пропускай шанса да видиш нещо, което е красиво, защото красотата е ръкопис на Бога – достъпно тайнство. Приветствай я във всяко хубаво лице, във всяко хубаво небе, във всяко хубаво цвете.“
Ралф Емерсън
Във въображението ми изплува ярък образ на полуузряла праскова, поглеждайки към слънчевата окраска на църквата „Нотр Дам“, която лежи върху древен храм от дванадесети век, построен от финикийците и кръстен на египетската богиня Изида. Свързвайки звучното женско име с цвета на църквата, прасковата оживява – отвътре е сочна и сладка, отвън е края на лятото, което остава във вкуса на последната хапка, а тя е всичко.
Изящните женски скулптури на френския артист Жан Филип Ричард, с които са изпъстрени озеленените алеи в екзотичната градина на Ез, претворяват женствеността с плавни, хармонични и ефирни линии. Отворени към света, статуите са толкова нежни и изразителни, сякаш те приветстват с всяка извивка на тялото – ръцете, гърдите и лицето загатват за едно блажено усещане.
С необикновена гледка към привлекателния залив на Вилфранш сюр Мер, градината в Ез, разположена на върха на средновековния град, прилича на същинския живот – бодлите на кактусите не изглеждат толкова плашещи, когато между тях са разцъфнали пищни цветове, заобиколени от различни тропически растения – агаве, алое, юка. Любопитно ми е да открия, че египтяните са извличали ценните съставки от алое вера, приготвяйки специална есенция за ароматизиране на покривалата на мумиите.
В този филм, който съм гледала няколко пъти, героите на Джак Никълсън и Морган Фрийман се запознават като пациенти в болнична стая. Докато разговарят, всеки със своите особености на характера, им хрумва, че могат да предприемат пътешествие около живота. Така съставят списък с нови за тях неща. Неща, за които мечтаят отдавна, но все още не са им се случили. Макар и с тъжен финал, историята разказва за забавните приключения на двама непознати мъже в залеза на дните, които тръгват по света, показвайки, че всяка секунда от живота си заслужава да бъде изживяна с откривателски дух, чувство за хумор и положителна нагласа. Точно тук, в ресторант „La Chèvre d’Or“, те се радват истински на Лазурния бряг, като деца, запленени от красотата на настоящия миг, в който опитват вкуса на деня и не мислят за нищо друго.
Насладете се на панорамата от градината:
„Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.“
Фридрих Ницше често се е разхождал тук, удивлявайки се на Средиземноморието от хълма на Ез. И в трудни, и в лесни моменти, вглеждайки се в прекрасното, в природата, в хубавите истории от книгите, в светлите хора и общуването с тях, разбирам Ницше, опитвайки се да приема и онези изключения, таящи се в сянката на думата „почти“. Почти съм сигурна, че сме се отклонили от пътя, който се изкачва все нагоре, но това е хубаво, почти пристигаме в Ез.
Почти.
Почти.
Почти е дума за почти всичко. Само вярата не бива да е почти. И дори камбаната да бие с финес, то е веднъж за всеки. А преди нея?
Моля се. Моля се. Моля се.
Още фотомоменти от Ез
~ ~ ~
Някои предположения твърдят, че името Ез (на френски „Еze“) произхожда от древноегипетската богиня Изида, а градът оживява 2000 години преди новата ера, когато в него се заселват първите жители.
Виж историята от Сен Пол дьо Ванс, Френска Ривиера: тук.
