Така се случи с това никому непотребно парче дърво.
Запазихме го, защото видяхме нещо повече от изоставен пън.
Сега е напълно преобразен и съвсем потребен. Носи ми само радост, когато го погледна. Също, както природата навън, но у дома.
Все едно ми напомня за миналото лято и разговорите на село, които ме връщат към онази обикновеност на дните, в които просто живееш заради живота, в неговата първична същина.
Устойчивото обновяване на пространството вкъщи ме привлича, защото ми носи различно усещане за смисъл – по-малко разхищение и повече радост от промяната.
Историята в няколко разменени изречения, които наподобяват диалог.
Мама: Иво, виж какво открих, може да го използваш в някой проект.
Татко: Нищо не става от това парче дърво. Много е криво.
Иво: Харесва ми, не го изхвърляйте.
Мисля, но нищо не казвам, представям си как ще изглежда във времето.
Иво: Почти е готово.
Той рядко говори за себе си, но когато се захване с някакъв проект, не се отказва, докато не го завърши. Харесвам присъщата му скромност и творчески заряд. Затова обичам да разказвам за нещата, които прави.
Възхищавам се на усета, който има и желанието, което го води. Как вижда едно нещо, а въображението му си го представя като друго нещо. Понякога, дори не знам какво прави, улисана в моите текстове. Но му вярвам.
Самата идея, че може да възроди някаква изоставена вещ за нов живот, много ме вдъхновява, защото знам, че тя ще продължи да съществува още по-дълго, но в друга форма или предназначение.
Отново е лято.
Виж още проекти на Иво тук.