Иво: Винаги изхождам от простотата на нещата.
Събуждам се в утрото на Еньовден, пълна с енергия, защото Иво се съгласи да разкаже за идеите и творческите проекти, над които работи.
Малко ми е странно.
Убеждавам го повече от година, от времето, когато блогът още не съществува.
Правя кафе и излизаме навън. Нищо необичайно. Засега. Терасата е огряна от първите сутрешни лъчи, но не е толкова горещо.
Имам въпроси, от момента, когато ми хрумна идеята за този разговор, но ги променям, докато си говорим, защото предусещам, че времето е друго сега. Много неща се случиха през последната година.
„Има нещо градивно в това да си изцапаш ръцете, докато се опитваш да създадеш нещо с тях. Това ми носи спокойствие, вътрешно удовлетворение, като цяло усещането е много приятно.“
Разговор с Иво Георгиев, който умее да улавя простота в нещата, които прави за дома.
Какво е за теб домът?
Всичко.
Мястото, на което се чувствам най-спокоен. Домът ми дава сигурност, защото съм обграден от най-близките ми хора, в които намирам подкрепа. Домът е пристан и уют.
Как се чувстваш, когато ти хрумне нова идея или започваш някакъв проект?
Много добре.
Постоянно се появяват нови идеи, но ако разсъждавам прекалено върху тях, обикновено не се получава нищо. Когато започна да работя над проекта, тогава мога да видя отблизо какво следва оттук нататък. В какво може да се превърне първоначалната идея, така че да намери практично приложение.
Хубавото на последните лампи и свещници, които направих, е, че те могат да се впишат еднакво добре във всеки дом, както в модерното градско жилище, така и в селската къща, която притежава голяма част от съвременните удобства, но има собствено излъчване.
Сега много хора от града се преместват да живеят на село, близо до природата и земята. Моите проекти носят точно такова усещане – простота, неподправеност и характерен почерк.
Когато завършиш проекта, тогава как се чувстваш?
Удовлетворен. Чувството е приятно, ако идеята се е получила, както си я представям, докато работя над нея.
Има един особен момент в творческия процес, когато полагам финалните щрихи, точно преди да завърша проекта. Първоначално има много груб вид, който често няма нищо общо с готовия продукт. Но, когато започна да го обработвам с ръцете си, нещата съвсем се променят.
Вярвам, че няма да прозвучи прекалено, ако кажа, че влагам много старание и някаква част от себе си.
Харесва ми, когато мога да надградя това, което правя. Така всеки следващ проект става все по-добър, но затова трябва да имаш голямо желание, да не се отказваш лесно. Тогава се случват нещата. Иначе нищо не се получава.
Ако се стремя към някаква съвършена форма, отново нищо няма да стане.
Стремежът към т.нар. „перфектно изпълнение“, е способен да унищожи всяка идея, и то още в самото начало. Това е така, защото човек се опитва да упражни контрол върху резултата, вместо да се отпусне и да насочи тази енергия към самия творческия процес, защото той е важен.
Често най-оригиналните ми проекти се случват, когато не разчитам толкова на ума, а използвам въображението си, откъдето започва всичко.
Предпочитам проектите, направени от по-малко материали, но с повече идея, вложена в тях. Това е така, защото те носят усещане за простотата на нещата, а тя има способността да се вписва ненатрапчиво навсякъде, в почти всяко пространство.
Какво правиш, ако някои от идеите не се получат, в процеса на тяхното изпълнение?
Преминавам нататък, като се уча от грешките си.
Къде намираш вдъхновение най-често?
Не знам.
Смее се.
Добрите идеи се проявяват, когато се чувствам напълно спокоен. Обикновено си представям как мога да подобря или да преобразя нещо, което ми харесва, за да стане още по-добро, според моето разбиране.
Може би така започнах преди време, когато сглобявах в ума си различни идеи от наличните материали около мен. Някои от тях изглеждат на пръв поглед напълно ненужни, но после се променят изцяло. Това се случи със старите палета, от които направих нови дървени первази.
Вкъщи не обичаме да разхищаваме излишно, – ти знаеш, а се стареем да използваме разумно всичко, с което разполагаме, като оставяме по-малко отпадък след себе си.
Обичаш ли природата? Знам, че много ти харесва екопътеката в село Бели Искър.
Да. Повече ми харесват равните пътеки. Обичам да си почивам сред природата, без да се натоварвам с много изморителни преходи.
Кое е първото нещо, което направи за твоя дом, спомняш ли си?
Да, преди повече от 20 години, когато бях в казармата. Излязох в отпуск и нямаше какво да правя. Тогава измислих две малки маси, които след това премествах от една квартира в друга.
Къде са сега?
В един дом, тук в София, където продължават да се използват, след толкова време.
Думите, които те описват най-добре…?
Замисля се. Изглежда така, че сякаш го затруднявам с този въпрос. Слушам мълчаливо в тишината.
Добър човек.
Как би описал това, което правиш?
Винаги изхождам от простотата на нещата. Не правя предварителни проекти или скици. Случва се само, когато конструирам някаква по-голяма мебел, като фотьойла за четене, който направих за първи път.
Знаеш ли, колкото повече се усложнява ежедневието, толкова повече ми се иска да правя прости неща, но с практично приложение в дома. Има нещо градивно в това да си изцапаш ръцете, докато се опитваш да създадеш нещо с тях.
Това ми носи спокойствие, вътрешно удовлетворение, като цяло усещането е приятно.
Как се чувстваш сега, в края на разговора?
Отново се замисля. Този път – малко по-дълго.
Малко странно, но като цяло – добре.
„Странно“. Какво имаш предвид?
Не размишлявам много върху това, което правя и не говоря често за себе си. Може да се каже, че сега изказах някои мисли на глас.
Виж още проекти на Иво: тук.