Иво: Аз съм обикновен човек и се вълнувам от истински неща.
Знам, че това е така, защото виждам от какво се вълнува всеки ден през последната година.
Все истински неща.
Той работи няколко дни върху изпълнението – от сутрин до вечер, а преди това мисли върху идеята.
Всяко творческо начало е хубаво и завладяващо посвоему, но и малко плахо, защото почти винаги носи със себе си онази миниатюрна искрица, която може да бъде разпалена само от новите неща, които се случват за първи път в живота.
Това ме радва, защото осъзнавам колко много енергия влага Иво, за да превърне зародилата се мисъл в нещо, което съществува само в неговото въображение.
Харесва ми, че сме заедно в това, макар понякога да имаме различно творческо виждане при осъществяването на някаква идея. Старая се да бъда по скоро подкрепяща и полезна, отколкото настоятелна.
Живея с разбирането, че всеки човек има нужда от хора, които вярват в него.
Сега обикалям с фотоапарата около него, за да не изпусна някой момент, а това определено не е толкова приятно, защото Иво се опитва да завърши започнатото.
Остава още малко.
Често обичаме да правим нещата в нашия дом сами, защото свързваме това усещане с простото щастие, което откриваме в съвсем обикновените моменти на споделеност.
В самоделното творчество не търсим съвършенството, а по скоро пълноценно вътрешно изживяване – от първоначалната идея, която понякога се преобразява до неузнаваемост, до малките несъвършенства, които харесваме, защото виждаме себе си в тях и човешката страна на нещата.
През цялото време не спираме да си говорим за всичко – цветовете, формите, хармоничното единство на цялото.
Времето, което отделяме на всяко нещо.
Преливащите нюанси от разнолики емоции, през които преминаваме с всеки избор.
Усещането след това.
Наистина е вдъхновяващо. Затова го правим.
Заедно.
Така се опитваме да живеем нормално.
Новото кътче за четене у дома е напълно готово.
Обичам да чета.
Не, всъщност това не е напълно вярно, защото истината е, че обожавам да чета от много малка. Радвам се, че мога да свържа цветовете и формите на това място, не само с книгите, но и с Иво, който също обича да чете.
Това ни събра, но тази история е съвсем друга.
Може и нея да разкажа. Още не знам.
Почти незабележимо излизам от стаята, за да споделя няколко любими мисли от последните две книги, които завърших наскоро. Точно тук.
„Червеният тефтер“, София Лундберг*:
„Най-съкровената му мечта беше да обиколи света. Вместо това всичко, което остави след себе си, се намираше между четирите стени на нашия дом: люлеещият се стол на мама с красивите орнаменти. Дървените, ръчно изработени украшения. Библиотеката, където все още стоят някои от неговите книги…“
„Книжарката от площада на билките“, Ерик дьо Кермел**:
„Много дължа на четенето.
Благодарение на него израснах и избрах пътя си, то ме научи да не виждам света само през своята собствена призма, а и от гледната точка на онези, които разкриха пред мен други вселени и други епохи.
Никога не съм се чувствала толкова близка със самата себе си, колкото когато четях думите на другите.
Всички тези непознати хора, които влизаха в моя интимен свят, правеха това свенливо и без да ме съдят за моите чувства. Те не ме познаваха, но именно съприкосновението ми с техните фрази ме караше да осъзная коя съм всъщност. Плачех заедно с тях и пак заедно с тях се смеех.“
Харесва ми, когато мога да се припозная в друга история, но да остана себе си, след като затворя книгата.
Обичам да разказвам такива истории, които ме карат да се чувствам емоционално и човешки привързана. Истории, които се раждат от съзидателното мислене и желанието да опитаме нещо различно, което в началото още не знаем как ще се развие.
*
2022: преобразяване
Нова година, нов цвят
Автор на текст и снимки:
Виолина Харалампиева
* Издателство “Хермес“, 2020, преводач: Радослав Папазов
**Издателство “Кръгозор“, 2018, преводач: Радка Митова
Виж още истории от рубриката „Дом“: тук.
