Иво: Вълнувам се от истински неща

Иво: Аз съм обикновен човек и се вълнувам от истински неща.

Знам, че това е така, защото виждам от какво се вълнува всеки ден през последната година.

Все истински неща.

Той работи няколко дни върху изпълнението – от сутрин до вечер, а преди това мисли върху идеята.

Всяко творческо начало е хубаво и завладяващо посвоему, но и малко плахо, защото почти винаги носи със себе си онази миниатюрна искрица, която може да бъде разпалена само от новите неща, които се случват за първи път в живота.

Това ме радва, защото осъзнавам колко много енергия влага Иво, за да превърне зародилата се мисъл в нещо, което съществува само в неговото въображение.

Харесва ми да сме заедно в това, макар понякога да имаме различно творческо виждане при осъществяването на някаква идея. Старая се да бъда по скоро подкрепяща и полезна, отколкото настоятелна.

Живея с разбирането, че всеки човек има нужда от хора, които вярват в него.

 

Майстор на мебели от дърво

 

Майстор прави дървен стол

 

Изработка на дървен стол

 

Сега обикалям с фотоапарата около него, за да не изпусна някой момент, а това определено не е толкова приятно, защото Иво се опитва да завърши започнатото.

Остава още малко.

Често обичаме да правим нещата в нашия дом сами, защото свързваме това усещане с простото щастие, което откриваме в съвсем обикновените моменти на споделеност.

В самоделното творчество не търсим съвършенството, а по скоро пълноценно вътрешно изживяване – от първоначалната идея, която понякога се преобразява до неузнаваемост, до малките несъвършенства, които харесваме, защото виждаме себе си в тях и човешката страна на нещата.

През цялото време не спираме да си говорим за всичко  – цветовете, формите, хармоничното единство на цялото.

Времето, което отделяме на всяко нещо.

Преливащите нюанси от разнолики емоции, през които преминаваме с всеки избор.

Усещането след това.

Наистина е вдъхновяващо. Затова го правим.

Заедно.

Така се опитваме да живеем нормално.

Новото кътче за четене у дома е напълно готово.

 

Фотьол за четене

 

Седалка на стол за четене

 

Дървен стол за четене

 

Обичам да чета.

Не, всъщност това не е напълно вярно, защото истината е, че обожавам да чета от много малка. Радвам се, че мога да свържа цветовете и формите на това място, не само с книгите, но и с Иво, който също обича да чете.

Това ни събра, но тази история е съвсем друга.

Може и нея да разкажа. Още не знам.

Почти незабележимо излизам от стаята, за да споделя няколко любими мисли от последните две книги, които завърших наскоро. Точно тук.

 

Кът за четене с мебели ръчна изработка

 


 

„Червеният тефтер“, София Лундберг*:

„Най-съкровената му мечта беше да обиколи света. Вместо това всичко, което остави след себе си, се намираше между четирите стени на нашия дом: люлеещият се стол на мама с красивите орнаменти. Дървените, ръчно изработени украшения. Библиотеката, където все още стоят някои от неговите книги…“

 


 

„Книжарката от площада на билките“, Ерик дьо Кермел**:

„Много дължа на четенето.

Благодарение на него израснах и избрах пътя си, то ме научи да не виждам света само през своята собствена призма, а и от гледната точка на онези, които разкриха пред мен други вселени и други епохи.

Никога не съм се чувствала толкова близка със самата себе си, колкото когато четях думите на другите.

Всички тези непознати хора, които влизаха в моя интимен свят, правеха това свенливо и без да ме съдят за моите чувства. Те не ме познаваха, но именно съприкосновението ми с техните фрази ме караше да осъзная коя съм всъщност. Плачех заедно с тях и пак заедно с тях се смеех.“

 


 

Харесва ми, когато мога да се припозная в друга история, но да остана себе си, след като затворя книгата.

Обичам да разказвам такива истории, които ме карат да се чувствам емоционално и човешки привързана. Истории, които се раждат от съзидателното мислене и желанието да опитаме нещо различно, което в началото още не знаем как ще се развие.

Виж още проекти на Иво тук.

 

* Издателство Хермес“, 2020, преводач: Радослав Папазов

**Издателство Кръгозор“, 2018, преводач: Радка Митова

 


Виж още истории от рубриката “Дом”: тук.


 

Сподели:

0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.