Баба в дивата природа на Рила

Пътеката в Рила криволичи нагоре в гората.

Вървя по-бързо от обикновено, сякаш искам да надбягам времето от началото на годината.

 

Пътека в Рила

 

Непознатото изживяване в дивата природа на Рила планина, привлича любопитството на малкото дете, което още живее някъде в мен. Знам къде отивам, но разходката започва да прилича на нещо друго.

Изкачвам стълбите на един дъх или поне така си мисля. Представата ми за реалност е леко притъпена, но промяната на надморската височина ме освобождава от напразните страхове на битието.

 

Пътека

 

Продължавам, без да отброявам крачките, а детството ме настига по средата на пътеката. Само в света на големите, цифрите имат някакво значение.

В гората е друго.

Баба ми я показа, заедно с цъфналите диви теменужки в началото на пролетта. Тя ме научи да ходя боса по тревата, за да не губя връзка със земята.

 

Горски теменужки

 

Детството се прокрадва отново между настоящето. Усещам за пореден път, че ми липсва все повече. Изглежда, че тъгувам по него, но повече се радвам. Така поне знам, че не съм го изоставила. Няма защо да го правя, защото баба е там.

Всичко хубаво, което помня от нея, никога не си е тръгвало от моя свят. Такава обич остава завинаги.

 

Овце в Рила

 

Почти стигнах, съвсем наблизо чувам как водата се разбива на хиляди капчици в скалите наоколо. Явно съм пораснала прекалено бързо, защото гората също е различна от тази на баба.

 

Водопад Овчарци в Рила

Водопад в село Овчарци

Водопад Овчарци в Рила

 

По пътя на връщане вървя по-бавно. Теменужките в Рила почти прецъфтяват.

Вече е лято.

– Бабо, не помня колко време е минало, но помня себе си с теб.

Виолета.

Моята баба.

Името така ѝ отива, както виолетките на пролетта. Така ги наричаше тя.

 

Баба и внуче

 


Виж още истории от рубриката “Животът сега”: тук.


 

Сподели:

0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.