Усещането, когато заспивам и се събуждам в Джуджева къща е, че съм попаднала в друго време и в съвсем различен свят.
Свят, в който почти нищо не се случва, но сякаш всичко е на мястото си, повече от 160 години. Това ми стига, за да повярвам в този свят, в неговата истинност и неподправеност. Защото непреходното има способността да става още по-ценно с годините, когато се грижим за него.
Утро е, присядам на чардака над букака и така се вписвам в историята на този възрожденски дом от миналото. Дом, който носи толкова много от всичко важно, което можем да вземем в настоящето.
Традициите и добродетелите в семейството, които обединяват хората в един по-смислен живот, изграден от по-малко, но благороден и достоен по своему.
Вдишвам октомврийското утро и денят ми започва с панагюрска баница, захаросан мед, българско кисело мляко и няколко вида домашно сладко, поднесено в изящно изрисувани керамични купи.
Напълно достатъчно.
Точно от това имам нужда в този момент. Автентично място със собствен дух, с което да се слея и да премина от една лична година в друга. Малко по-смирена и по-близка със себе си.
Това е история за усърдието.
Да създаваме повече и да рушим по-малко.
Да градим здрави основи на пътя, който следваме.
Да се учим от доброто, защото то е това, което остава.
Живеем в бурно време на различни промени.
Сякаш сме подменили древното знание, което крепи живота, с повече образоване в ненужни неща. Хубавото на тези места е, че ни приземяват и ни позволяват да се върнем назад към своята духовна същност.
Толкова назад, че да си спомним за какво сме тук.
Тръгвам си с мил спомен от Джуджева къща – няколко бурканчета с боровинки, ягоди и малини и бутилка червено вино от местната изба.
И това е напълно достатъчно.
Вярвам, че този български дом ще устои на времето, заради своите дълбоки корени, а гостницата, купчийницата и магерницата ще продължат да разказват историята на всеки, прекрачил прага на къщата.
Това са простите неща в един обикновен съботен ден от октомври, в който тишината се сгушва в прегръдката на залязващото слънце, като сноп искрящо жълта светлина. Просто миг. И още една година от живота, в която сладкото от ягоди, е наистина сладко.
Виж още истории от рубриката “Наоколо”: тук
Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.