Римският форум по залез е облян във вечерна светлина, когато се изкачваме нагоре по каменистата улица – приказно изживяване, което няколко месеца по-късно ще запазя като цветен спомен в дървена рамка на стената у дома. Сякаш януарското слънце е притворило клепачи в края на деня, с обещание за топла нощ и ясно небе, предвещаващи приятно утро. Този момент е от онези, които не се случват повече от веднъж. В истинността на мига, която идва отвътре, донякъде прилича на първото впечатление, което никога не се повтаря отново, но остава завинаги във въображението, както руините от древната римска цивилизация между Капитолиума и Колизеума.
Лесно е да се влюбиш във Вечния град – в историята, в културата и изкуството, в храната и хубавото вино. Във великолепните пейзажи от озеленените хълмове, разкриващи изумителната красота на величествената архитектура. В усещането, което продължава да е част от живота, когато се завърнеш и осъзнаеш, че истинското пътешествие тепърва започва отвътре, ако си мечтател по душа. Всички онези съкровени чувства, с които опознаваш още повече родината, разхождайки се по незаличимите следи на Св. св. Кирил и Методий, оставили безценно наследство в базиликата „Санта Мария Маджоре“, където през 868 година папа Адриан II освещава славянските православни книги и допуска литургиите да бъдат четени на езика на Солунските братя, а не само на гръцки и латински.
В юбилейната 2025-а година – свещена за целия католически свят, по стъпките на Иван Вазов и Капитан Петко Войвода, които те водят до нови и нови забележителни открития, обогатявайки вътрешния ти свят, може да стигнеш и по-далече. И това е началото на всички пътища, онези в теб и извън теб.
Когато сте в Рим за три дни, а целият град е като археологичен музей на открито, е твърде вероятно някои неща да останат скрити от очите ви, но не и Фонтанът на Четирите реки, по средата на площад „Навона“, който преди това е бил стадион за атлетически състезания, построен през първи век от император Домициан. Може би затова не прилича на типичен площад. Мъжките фигури във фонтана изобразяват боговете на четирите главни реки в света, в четирите посоки – Нил, Ганг, Рио де ла Плата и Дунав. С последната от тях, която преминава и през родния ми град, пораствам.
Талантът на Джовани Лоренцо Бернини, който не е допуснат до участие в конкурса, е отхвърлен от недоброжелатели, но по-късно папа Инокентий X, виждайки сребърен макет на бъдещото произведение, поставен от неговата племенница с известна хитрост в столовата, където се храни, поверява проекта на италианския архитект. Така Четирите реки на Бернини се събират и до днес в усещането за вечност и хармония, долавящо се в геометрията на фонтана.
Чувството, което ме кара да мисля, че всичко помежду ни отдавна е свързано, въпреки огромните разделения, които съществуват в света, е вдъхновяващо. Сякаш бронзовият гълъб с маслинова клонка, кацнал на върха на египетския обелиск във фонтана, потвърждава ненадейно споходилите ме мисли, подобни на емоциите, които изпитвам, когато разбирам, че с идеята за човешките длани, въплътени в изпълнението на колонадата от двете страни на площад „Св.Петър“ във Ватикана, Бернини пресъздава прегръдката.
Близо до Испанските стълби, сгушено в пресечка отсреща, е античното кафене „Греко“ – най-старото в Рим. Леко свенливо прекрачвам прага му. Любопитно ми е да надникна отвъд витрините от блестящо стъкло, украсени с всякакви изкусителни печива и неустоими сладкиши. Докато се опитвам да си представя живота между епохите, когато кафенето се утвърждава като литературно съкровище и галерия с над триста картини и исторически реликви, разглеждам лицата на хората, изписани с различни прикрити и неприкрити изражения.
Античната обстановка от 1760-та година, през ключалката на настоящето, е като декор, за който може би всеки сценограф мечтае. Не е тайна, че Гогол е написал „Мъртви души“ в кафене „Греко“, нито че хора на изкуството и перото, като Байрон, Андерсен, Вагнер и Гьоте, са били сред редовните посетители.
Миналото тук е уместен сюжет за филм, сякаш някой известен режисьор, какъвто е Федерико Фелини, ще скочи въодушевен от своя стол и изведнъж ще извика със силен глас, за да го чуят всички: „Камера, работи“. Вярно е, ролите са за екрана, но и в този разказ, започнал в записки на хартия, оживява още един български герой – Капитан Петко Войвода, който се среща с Джузепе Гарибалди в Рим. Прочутото кафене „Греко“ е особено подходящо за важни разговори между смели мъже, които променят историята с действия и постъпки.
По стъпките на онова време, завладяващата обиколка на Рим ни отвежда до Фонтана ди Треви. Ако се чудите как да заобиколите тълпите от туристи покрай него, ще ви споделя. Вътрешното стълбище на магазина на италианската марка „Бенетон“, ще ви отведе до разкошните прозорци на втория етаж – тихото и уединено кътче с впечатляващата гледка, която се разкрива оттук, ще ви накара да се почувствате като специален гост, настанен в ложата на знаменит театър, в който от няколко столетия се играе все едно и също представление, с прекрасен художествен замисъл и герои, които не слизат от сцената.
Вижте и разкажете, ако отидете. И не забравяйте да хвърлите монета във Фонтана на желанията. Заедно с всички останали, тя ще потегли натам, където я очакват скоро. И това не е от тези пътешествия, с които опознаваш като турист неизвестното за теб, а от онези –по-дългите. Такъв е пътят на милионите монети, с които градът подава ръка на хората, нуждаещи се от прехрана.
Храната може да бъде и изкуство в чиния, а не само необходимост – изкуство на влюбените във всеки вкус, всеки аромат, всяка история, в която се преплитат традиции и творчески дух, както в уютния ресторант „Макондо“, в туптящото сърце на Рим, на няколко крачки от централната гара „Термини“. Сякаш преживяването е в пъти по-интересно, когато открия привлекателно място, за което никой не ми е разказвал преди това.
В същността на нещата, които обикновено ме очароват, винаги е простотата. Нищо излишно, както е тук – виждаш как приготвят ястията в кухнята, избираш си дневен специалитет от менюто, наслаждаваш се на изчистеното пространство, с препратка към естествените нюанси, опитваш прясна паста, ризото и автентична пица, чудейки се с какъв десерт може да се наградиш накрая, преди вечерния полет, без да знаеш колко турбулентен ще е той.
Когато отидете в Рим, вижте всичко, което си пожелаете, не пропускайте да пробвате и шоколадовите бонбони „Baci“, които са почти навсякъде, както България е навсякъде по света. Удивително е, че деветметровата статуя на „Леонардо да Винчи“, която посреща и изпраща пътниците на летище „Фиумичино“ от 1960-та година, е изваяна от признатия в чужбина скулптор Асен Пейков, а площад около Колизеума е кръстен с името му.
Ако се разходите в парка на вила „Боргезе“, може би ще ви впечатлят просторните алеи и дърветата, кацнали високо в небето, като ято прелетни птици. Където и да ме отведе животът, когато и да е това, търся природата извън центъра на града. Площадът на народа – „Пиаца дел Пополо“, както го наричат в Рим, е внушителен, погледнат от терасата на хълма „Пинчо“. Около Вила „Боргезе“ е и паметникът на Патриарха на българската литература – Иван Вазов, посветил стих на Рим, възхищавайки се на града отблизо. Вижте го и разкажете, ако отидете.
Живеем във време, в което е много, много важно да се вслушваме в себе си, като се доверяваме на чувствата и преживяванията, които ни носят мир, любов и цялост.
Не бива да заглушаваме този глас по никакъв начин, защото той е като компас за нашите вярвания, нашите мечти и нашите копнежи. В неделя сутрин, в последния от трите дни, точно те ме водят до базиликата „Санта Мария Маджоре“ – първата и най-голяма църква в Рим, посветена на Дева Мария. Християнските песнопения от литургията насищат с мелодични звуци пространството и галят с нежни струни душата.
Поглеждам нагоре, както ден по-рано в Сикстинската капела, с изрисувания от Микеланджело таван. Сякаш и тук причудливите инкрустации, вплетени с тънки позлатени нишки, според преданията, завещание от златото на Христофор Колумб, донесено от Америка, са извезани от нечии сръчни майсторски ръце. Бавно свеждам глава. Млада жена с красива шапка е коленичила пред статуята на Дева Мария, светлината около нея е вълшебна, притихвам в молитвата ѝ.
„Кое те впечатли най-силно?“
„Яж, моли се и обичай“ по Елизабет Гилбърт*, и вярвай в чудеса, те са тук, без да ги търсиш. Живеейки с отворени сетива, някой може да ни открехне вратата, но дали ще прекрачим прага със своето послание, както правят Солунските братя в църквата „Санта Мария Маджоре“ – зависи от нас.
Завещавайки ни чист език и свещени букви, Животът очаква да Му пишем с любов. Истории от любов, каквато е тази: сърцевидното очертание по краищата на резена пухкав хляб с хрупкава коричка, поднесен в италианския ресторант на обяд, е непринуден жест.
Хлябът е за всички. И това изречение, което е колкото категорично, толкова и кратко, не се оспорва, както и следващото. „Хляб, хляб, хляб“ – някъде назад във времето на пищните фонтани, загадъчните обелиски, прашните арени и разточителните празненства, отекват гласовете на гладните в Рим. И по света. Звучат и сега, когато зрелищата са повече от хляба.
Във всичко човешко, което ни приближава до божествената същност, се крие истинската мъдрост. Ако съумеем да го запазим, то няма да изчезне, а ще се възроди чрез вярата в него.
Baci, baci от Рим (в превод от италиански – целувка)
Послепис: Накрая тази история ме изненада. Не знаех как ще свърши, докато не ме поведе сама, както обикновено се случва, когато разказвам. Но този път социалните послания, чрез които видях Рим, а и света през него, ехтят с много по-мощен глас. Може би времето, в което живеем, е такова. Не можеш да се радваш истински на живота, ако си затваряш очите за неравенствата около теб. Понякога историите са онази утеха, която облекчава всеобщото страдание у някого, който дори и не познаваш, но думите ти стигат до него.
~ ~ ~
Автор на текст и снимки:
Виолина Харалампиева
* Препратка към романа “Яж, моли се и обичай”, Елизабет Гилбърт (изд.”Прозорец”, 2008, 2017)
Още фотомоменти от Рим – Испанските стълби
Площад “Навона”
Градините във Ватикана
Площад “Св.Петър” и базиликата
Пиета на Микеланджело в базиликата “Св.Петър”
Музеите във Ватикана
По улиците на Рим
В парка на вила “Боргезе”
Виж историята от Санремо: тук.
