В Антиб се възхищават на творчеството на поетите, вдъхновени от красотата на града в годините назад, както аз се дивя на високите палми, кактусите и сукулентите в китната ботаническа градина, посветена на писателското перо на творците.
Най-хубавото пътешествие е онова, което ни връща отново у дома – един велик ден, ден след Великден.
Българският северозапад не блести с лазурен бряг, но на Северозапад има нещо специално, нещо невидимо за очите на останалия свят. Нещо, което усещам всеки път, когато баба ми се усмихва между дъждовните капки на пролетта, докато неволно изпускам сладка хапка за небето върху нейната земя – кръгла бисквита с пълнеж от лимонов крем, която лети между живописните пейзажи на френския Прованс и българската провинция, за да пристигне навреме – наполовина цяла.
И в този полет, в това осъзнато извисяване и плавно спускане, във височините и в низините на всичко човешко, в онзи необясним момент от повторения и щастливи съвпадения, когато татко отпива от домашното червено вино, което обича най-много от всички останали, преоткривам необикновения смисъл на обикновеното. Онова топло чувство, което се доближава до неподправения вкус на първата вечер в Антиб, когато Даниел ни посреща с пълнозърнест хляб от елда, разказвайки ни за магията на тестото с квас, на което от години посвещава дни и нощи.
С този хляб правя каквото ми хрумне на закуска и вечеря, като съчетавам френски финес с български традиции в дома на Мариета и Тифани – яйца и сирене, пушен червен пипер и масло. Как ви звучи? Ще повторя масло поне още няколко пъти – масло, масло, масло. Защото във Франция, а може би и на други места по света, всяка малка и голяма шупла върху несъвършено отрязаните филии, е добре да бъде запълнена – не с какво да е, а за предпочитане с твърдо масло, което се разтопява бавно, докосвайки желанието на небцето. Понякога и в кухнята можеш да рисуваш, ако разполагаш с достатъчно масло.
Антиб е от онези удивителни европейски градове по крайбрежието на Средиземно море, в които новото и старото съжителстват в пълна хармония, сякаш преливат плавно и неочаквано от една епоха в друга, в памучното платно на художник, излязъл извън уединението на ателието, за да потърси с четката си поредния житейски щрих.
Пощенските картички, които ми намигват с весело изражение покрай стъклената врата на чуждоезиковата книжарница, толкова ме пленяват с излъчването си, че не мога да откъсна очите си от тях. Сякаш историите и цветовете разговарят на езика на слънцето, който озарява всичко наоколо.
Рибарските лодки, старинната архитектура и неповторимите белези, които времето оставя по фасадите в пристанищните градове, какъвто е Антиб, притежават особена чувствителност, от която хората с въображение могат да черпят неограничено вдъхновение, претворявайки обичайното през необичайния си поглед. Както Анн, но не от фермата Грийн Гейбълс*, а от Копенхаген.
Анн е датска художничка и графична дизайнерка, която живее в Антиб и рисува акварели на всичко, което я впечатлява в града. В свое интервю тя споделя, че никога не е използвала акварелни бои, макар че развива таланта си от дете, докато израства в артистично семейство.
Интересното е, че в продължение на сто дни предизвиква себе си по оригинален начин, като рисува различна риба всеки ден, преди акварелните картички да се превърнат в част от живота на града и околностите.
Ако трябва да избера настроение, с което да опиша пощенските картички на Анн, най-добре е да предам нейната философия в едно просто изречение: „Нека се радваме на живота“.
В тази история ще направя същото, разказвайки за 100-годишната пекарна в сърцето на Стария град; истинското джелато, което прилича на разцъфнала роза; фермерския пазар с дъх на лавандулови поля, който вечер се преобразява в нещо различно.
Вълнуващо е, когато изкуството на непознат артист заживее в нечий дом, както се случи с пощенските картички на Анн. Как ви звучи?
Ако отидете преди обед на фермерския пазар, разположен в подножието на крепостните укрепления около града, ще откриете производители на всякакви домашни храни от региона – пресни плодове и зеленчуци, изобилие от добре узрели местни сирена, билки, подправки, маслини и прясно изпечен хляб, които може да опитате, докато хората ви разказват техните истории.
Но ако се върнете тук в края на деня, ще се удивите колко различно може да изглежда същото пространство, докато близките кафенета и ресторанти го превръщат в оживено място за приятелски срещи на чаша вино. Как ви звучи?
Покрай най-сладкия ъгъл в Антиб се извиват дълги опашки всеки ден, по това ще познаете „Джелатерия дел Порто“. Докато изчаквам търпеливо своята вафлена фунийка, върху която разцъфтява не просто топка със сладолед, а прелестна роза в естествени нюанси от природата на всеки плод, искам да запомня завинаги момичето и момчето пред мен. Странно е, но ми хрумва, че всяка влюбена двойка, каквато е тази, може да бъде описана като характер с едно изречение. Шоколадов сладолед по кожата, любов и преплетени ръце в човешко сърце. Как ви звучи?
Ако се изкачите нагоре по тясната улица, докато си хапвате сладолед, ще стигнете до средновековния замък „Грималди“, който първоначално е бил резиденция на епископи. С прекрасен изглед към безкрайната морската шир, днес той е по-популярен като Музей на Пикасо, в който е разположена постоянна експозиция от картини и рисунки на художника, оставени от него през 1946 година, докато твори два месеца в ателие в Антиб.
В сърцето на Стария град, между две съседни каменни улици, някак по средата на пролетния пейзаж, е и стогодишната пекарна, която е като декор в класически френски филм от 70-те години на XX век. Миналото е спряло за кратка първа среща с настоящето, преди да се върне обратно, но след това е усетило, че никой не иска да го забрави, затова останало непокътнато в онзи далечен момент, който продължава цяла вечност. До следващия ден, когато и ние прекрачваме прага на автентичната пекарна, за да пробваме някои от солените печива. Масло и спанак. Масло и лук. Масло и тесто. Как ви звучи?
Под възглавницата ми ухае на лавандула всяка вечер, памучната торбичка с традиционни мотиви от френската провинция, която Мари от фермерския пазар в Антиб ми подари, е пълна с изсушени цветове от нейните ливади. Етеричното масло насища въздуха с ароматно благоухание, докато спомените ме връщат в онзи момент, когато споделям на Мари, че България, откъдето идвам, е изпъстрена с хиляди лавандулови поля, чиито цветове пътуват по цял свят, разказвайки история като никоя друга. Тя е изненадана.
Животът е навсякъде. Може да бъде открит неочаквано, без конкретно очакване. И тогава, точно тогава, когато едната от двете жаби, паднали в дълбок съд с гъст каймак, се отказва и потъва в края на популярната притча, другата постоянно рита и шляпа с крака в недовършената история, като така превръща млякото в масло, изплува на повърхността и се връща отново щастлива у дома. Как ви звучи?
~ ~ ~
Автор на текст и снимки:
Виолина Харалампиева
Още фотомоменти от Антиб
Фермерски пазар в Антиб
Виж всички истории от Френската Ривиера: тук.
