Галена Георгиева в „Жените разказват”: Общо взето винаги са ме вълнували отношенията между хората. Напоследък си мисля за отношението към възрастните хора у нас.
Търси. Съзерцава. Сбъдва. Радва се. Обича. Обича. Обича.
В този разговор тя разказва повече за себе си, но е учудена в началото, защото не подозира колко странни неща знам за нея – е, не чак толкова, колкото дъщеря ѝ, която преди време я изненадва със содени питки, след като тя се прибира вкъщи от родителска среща.
Най-вероятно съучениците ѝ още си спомнят как пее Мадона в час по английски език, все пак годините назад, колкото и далечни да изглеждат от растоянието на времето, не са съвсем раздаличили един от друг онези дни в гимназията в гр.Попово, които са все така щури и хубави.
С нея си приличаме по детството, което е така леко и невинно, че цял живот го носим със себе си, за да не се почувства изоставено и само по средата на пътя. Никак не съм озадачена, че и двете харесваме „Приключенията на Туфо рижия пират“ от Георги Константинов. Тази любов към детските истории, която остава, а после пораства с преживяванията в сърцето на всяка от нас, има своето продължение в следващ стих на писателя – „Миг като вечност“, за който Галена казва, че ѝ е любим.
Няколко пъти се усмихвам на историята, в която тя разказва защо не успява да прекоси българо-румънската граница по плажно облекло, с две деца и пудел.
Вдъхновението ѝ има различни нюанси, които се променят, когато тя усети, че има нужда от такава промяна. Но един от тези нюанси се откроява от другите. Разбирам го, когато Галена ми споделя, че може да се вдъхнови дори от образа на мъж, който повдига невръстната си дъщеря пред огледалото, за да си сложи от червилото на мама.
Сякаш за първи път се докосвам до толкова красиво и емоционално описание на вдъхновението, като метафора за онази обич в началото на публикацията, когато думата „обича“ се повтаря три пъти. Било е за щастие, както и този разговор с Галена, който следва в „Жените разказват“.
~ ~ ~
Здравей, Галена, коя си ти сега?
Здравей, Вили! Жена с мечти, с любими хора, любима професия, хобита… Дъщеря, сестра, майка.
ЖЕНСКА СЪЩНОСТ
Какво взе със себе си от детството?
Вярата в щастливия завършек на всичко.
Живееш ли в съгласие с твоя вътрешен свят, без да се отказваш от своята същност, самоуважение и ценности?
Да.
На какво прилича този свят, когато забравиш за света отвън?
Няма на какво материално да го оприлича…, усещане за сигурност и това, което на английски обобщават с думата wellbeing. Вярата и увереността, че и в най-трудните моменти всичко се случва за добро.
Кои са преживяванията, които те зареждат с жизнена енергия?
Срещите и разговорите с хора, които следват мечтите и целите си. Пътуванията с любимите ми хора. Възможността и спокойствието да мълча и съзерцавам, когато съм с тях. Разходка сред природата.
Вслушваш ли се в своята интуиция?
Да.
Какво обичаш да правиш, когато останеш насаме?
Да чета, да готвя, да гладя, да шия гоблени…, много неща.
Как се забавлявате с твоите приятелки, когато сте заедно? Има ли случка, която никога няма да забравиш?
Обикновено се събираме – или в домашна обстановка, или в някое ресторантче, хапваме и си разказваме… всичко. Да, има такава случка, но в нея са замесени и деца. Бяхме на морето. Обичаме Северното Черноморие. Тръгнахме от Шабла, прекарахме по-голямата част от деня на „Русалка“, обядвахме по-късно в Тюленово и решихме да отидем до Дуранкулак. Нямаше как да подминем и пазаруването в безмитния магазин.
Ето как изглежда историята в детайли – приятелката ми шофира, дъщерите ни са на задната седалка, нашата тогава е на десет. Приятелката ми има пудел, който е някъде около тях. Наближаваме границата, аз се чудя къде трябва да спрем, за да отидем пеша до магазина от румънска страна. Уверената ми дъщеря смело навигира, а приятелката ми я слуша, така се оказваме на опашката от коли на граничния пункт. По плажно облекло, с две деца и пудел.
Децата нямат декларации от бащите си за напускане на страната, кучето също е без документи, а за капак – митничарката изглежда люта. В този момент грабнах децата и пудела, като тръгнах пеша по пътя обратно. Приятелката ми направи една бърза документална разходка до Румъния. По-късно, когато се върна при нас, една от българските медицински сестри ни каза „Добре, че вчера падна карантината за влизане от Румъния“. Беше в онова ковидно време.
Има ли книга, която толкова те е впечатлила през последната година, че я препоръчваш често на жените около теб?
За съжаление, не.
Как приемаш промените, които настъпват с годините в твоето тяло?
Когато забелязах първите промени, леко неспокойно.
Сега приемам всичко, но се старая да давам на тялото и духа си това, от което имат нужда. Още се уча. В крайна сметка да остарееш е привилегия, която не се дава на всеки.
С какво свързваш жените преди теб – баби, майка?
С грижа, с уют, красота, стил, вкусна храна.
Кои добродетели цениш най-много в мъжа до теб?
Отговорността и подкрепата към мен.
ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ
Как се справяш в моментите, в които ти е много трудно? Ще споделиш ли един такъв момент – какво си каза, промени ли се в някаква посока?
В трудните моменти аз съм като войник, събирам се, преценявам и действам. Анализирането идва после. Говоря за наистина критични моменти, в които бърза мисъл и инстинкт трябва да вървят ръка за ръка. Най-трудно ми е било, честно казано, когато нямам никакъв контрол или по-скоро, когато наистина нищо не зависи от мен. Такъв беше моментът с раждането на дъщеря ни, когато се наложи лекарите да направят секцио по спешност. Свързвам най-трудните моменти със загубата на близки хора, с някои от тях се разделихме през няколко месеца.
Тези моменти ме научиха на приемане и спокойствие, и вяра във висшата подредба на събитията.
Успя ли да преодолееш някои от твоите страхове?
Да.
За какво още не ти достига кураж?
Възпитанието ми пречи да бъда груба и агресивна, дори в моменти, които изискват друг подход. Много съм търпелива, а понякога не трябва.
ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА ЖИВОТ
В какви моменти изпитваш дълбоко удовлетворение?
Когато с любимите ми хора – мъжа ми, детето ни, приятели и колеги имаме смислено, топло общуване. Когато заедно или сама сбъдна мечта. Когато съзерцавам природата.
Какво ти дава вътрешен мир в живота?
Само и единствено това, че съвестта ми е чиста и винаги подхождам с чисти намерения и без предразсъдъци с хората, с които се срещам. Но аз не съм мирен човек, търсещ съм.
А смисъл?
Да следвам търсенията на душата си, да я опознавам. Да науча детето ни на самостоятелност и в същото време на любов – първо към себе си, а след това и към другите, като естествено продължение на това да обичаш човека.
Кога се чувстваш вдъхновена?
Когато гледам морето от висок, скалист бряг. Когато мъж предлага брак на любимата си. Когато баща повдига невръстната си дъщеря пред огледалото, за да си сложи червилото на мама. Когато човек от екипа ми е на сцената и го награждават. Вдъхновена съм, когато някой ми звънне, за да ми каже, че хонорарът от общата ни работа дублира заплатата му. Радвам се и когато клиент ми се обади да ми благодари, че се чувства добре.
Как изглежда радостта в твоите очи през последната година?
Много свалени килограми, успехи в работата, безценното време с дъщеря ни и племенника ми, раждането на близначета в рода ни, срещите с най-близките ни приятели.
Оставяш ли нещата да се случват?
Обичам хармонията. В повечето случаи знам какво искам, действам, за да стане, но не се фиксирам в резултата. Във всекидневието имам график, но той е плаващ, не се ядосвам и съпротивлявам на промените, защото знам, че са за добро винаги.
ПО ПЪТЯ КЪМ ТЕБ
Какво те вълнува и трогва напоследък?
Общо взето винаги са ме вълнували отношенията между хората. Напоследък си мисля за отношението към възрастните хора у нас. Спомням си…
Има ли нещо специално в твоя живот, което ти помага да израстваш, като не изоставяш своята женска природа?
Не.
Излизаш ли извън твоята зона на комфорт – кога и как?
Да, опитвам всеки ден да правя нещо, което е в противоположна посока на навиците ми. Не всеки път ми се получава.
Промениха ли се твоите нужди и желания през последните години?
Да.
Как най-често изразяваш женската си същност?
Най-често с грижата, но ми се иска и чрез радостта да го правя повече.
В какво вярваш?
Във вярата и действията.
ТВОЕТО ПРИЗВАНИЕ
Може би не знаеш, но в библиотеката си пазя първата книга, която издаде преди около 10 години – „Благодаря“ от Фабио Маркези. Има ли практики от книгата, които ти помагат да живееш с повече признателност и благодарност, като надграждаш това умение?
Не, не знаех! Много се радвам! Тази малка книжка ме научи да бъда благодарна за всяко нещо в живота ми. Винаги когато говоря за нея, се сещам и за филма „Ефектът на пеперудата“. Гледайте го!
„Вярвайте, че точките някак ще се свържат във вашето бъдеще.“ Това казва Стив Джобс пред студентите от университета в Станфорд. Как книгоиздаването се свърза с желанието ти да продължиш да се развиваш като здравен консултант?
Хах…, интересен въпрос. В последното издателство, в което работех на заплата, ми бяха поверили здравната поредица. После станах мама, а майките са първи приятели на педиатрите и половин ветеринари.
Винаги съм вярвала в максимално природосъобразния начин на живот и профилактиката във всяко едно отношение.
Като добавим и свободата аз да решавам къде да бъда или да не бъда…, така се получиха нещата.
Казваш, че „Когато човек открие мисията си, пътят на обучението е безкраен! Защото всъщност откриваме поредна част от себе си.“ Какво откри, когато преди години започна да изучаваш „Цветята на д-р Бах?
Потвърждение на вярата и убежденията ми, които по един или друг начин споделих пред теб. Прекланям се пред труда на д-р Бах, пред неговата безкористност и дълбока почит и приемане на човешката душа. Всъщност не само на човешката, защото неговите лекове помагат на животните, на растенията… Ние сме едно, природа. Възхищавам се на неговата прозорливост и се ядосвам на съвременниците, които опорочават труда му.
В същината си „лечението“ с Цветята на д-р Бах разкрива връзката между физическия симптом или диагноза и емоциите, чувствата и характеровите особености на конкретен човек. Безсънието при някого може да е от страх, при друг от натрапчива мисъл, при трети от преумора…
Единствената универсална комбинация за всеки човек, при всяка ситуация, е „Рескю ремеди“ – комбинация на д-р Бах при безсъние, за отслабване и т.н. Точно заради това Едуард Бах изгаря всичките си трудове в края на живота си, с изключение на две свои книги. Заветът му е да не се усложнява, да се „лекува“ индивидуално всеки човек. Системата е за самостоятелно ползване, консултанти като мен не са задължителни.
Свобода и простота…, все неща, които изискват лична отговорност, а тя е сложно нещо за много хора.
Коя е последната цветна есенция, използвана от теб – за теб? Какво разказва тя за теб?
В момента съм си направила комбинация от седем цветя…, не ги помня всичките, явно са си свършили работата. Но на преден план се откроява цветето клематис, тъй като специално в работата си неволно гледам много напред в бъдещето, а искам да съм тук и сега.
Наскоро открих Фейсбук страницата „Книги, пътешествия и храна с Йоания и Галена“, в която с дъщеря ти споделяте неподправения вкус към живота. Колко далече може да стигнете, когато сте заедно?
Аз вярвам, че колкото можем да си представим. Така зададен този въпрос от теб, ми подсказва, че трябва по-често да отделяме време, за да си представяме и да мечтаем. Всичко, което присъства или не в живота ни, е резултат от някаква представа, вярване… в миналото обаче.
~ ~ ~
„Жените разказват“, но обичат и приятните изненади, този път под формата на въпрос от Валентина Николова, която гостува наскоро в проекта, а сега ще може да прочете отговора на Галена:
Въпросът ми е много кратък и е свързан с мой отговор на въпрос – книгата или мотиката, защо?
И двете, трябва да има и за духа, и за ръцете. Много обичам една наша поговорка: „Когато ръцете работят, главата си почива“. Да не говорим, че за здравето ни е важно дали сме се изпотили от напрегнатия сюжет на книга, или от работа с мотиката. Второто е по-здравословно от гледна точка на хормоналния отговор. (смее се)
ВЪПРОС С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Искаш ли да попиташ нещо жената, която ще бъде следващ гост в проекта „Жените разказват“?
Как предпочита да се облича, в какъв стил?
Коя е жената, която отговори на този въпрос?
Виж следващото интервю: тук.
~ ~ ~
Снимки: личен архив на Галена Георгиева.
~ ~ ~
Продуктово позициониране в проекта „Жените разказват”
Ако развивате успешен бранд и желаете да подкрепите още в началото напредъка на проекта, моля, пишете ми: hello@violine.bg
Проект на Violine.
Интервю: Виолина Харалампиева
Виж всички разговори от проекта „Жените разказват”: тук.