Търсене
Close this search box.

Привечер на село – лятото в две кратки истории

Юли

Привечер на село.

В златния час, когато жегата се оттегля и се усеща лек полъх на хладен ветрец, животът продължава да крие чудеса в неговата същност. Денят пее приспивна песен в залеза на юли. Жаркото слънце, изморено да наблюдава отвисоко какво се случва всеки ден на Земята, притваря клепачи в хоризонта, но не за дълго. Утре пак ще се събуди с изгрева на изток, забравило времето вчера.

 

Привечер на село - залез

 

В нощта се губя, когато погледна нагоре, звездите са толкова много, а тук блестят още по-силно, сякаш небето е съвсем различно, отколкото онова в града. Дали ще ви позная?

Бабо, дядо…

Лястовичките ли…?

Нали си спомняте как чуруликат в приповдигнато настроение, когато са заедно и не се отделят една от друга. Тази пролет пак са свили ново гнездо в къщата. Наблюдавах ги отново сутринта, преди да отлетят. После и аз тръгнах.

 

~ Фотомоменти ~

 

Лястовици през лятото

Малинови храсти

Светлосенки на село

Домати - оранжерия на село

Домати - оранжерия на село

Яйца от свободни кокошки

 

Август

Привечер на село.

Лепкав сироп от добре узрели смокини, които се разпукват между пръстите на ръцете, дори при лек допир. Копнеж. И в същото време – липса на каквото и да било очакване за нещо, освен за малко дъжд, ситни капчици, които пръскат босите ми стъпала отстрани, като носят прохлада в горещите часове. Приятно е в този блян. Слънчев лъч докосва все още срамежливото желание на старата лоза за младо вино в ранната есен. Сладко е в началото. В края е особен послевкус в безкрая от всички специални дни преди.

 

Привечер на село - млада лоза

 

В сиянието на залеза, на който се наслаждавам от каменните стъпала на старата къща, последната разцъфнала хортензия в двора на къщата, изглежда още по-красива сама. Лунен сърп наднича по здрач зад сянката на близкия орех, като променя картината върху небесното платно. Ако се опитам да си представя тази сряда като жена, с която си приличаме по някои усещания, без съмнение, плътно до нея ще бъде застанал мъж, на който му харесват напълно обикновените дни, когато лятото залязва в август.

Странно е, че лястовиците още са тук, но сякаш вече се подготвят за дълъг полет на юг. Скоро гнездата ще осъмнат празни, а в тях ще бъде тихо – чак до пролетта на север от морето. Без тези дни, които осмислят и следващите, животът щеше да е съвсем друг. А сега е хубав.

 

~ Още фотомоменти ~

 

Привечер на село - разцъфнала хортензия

Орехи

Кипарис

Разцъфнала люцерна в двора на село

Залез на село

Привечер на село - луна

 


Виж още истории от рубриката “Чудеса на село”: тук.


 

Сподели:

Subscribe
Notify of
0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.