Привечер на село.
В златния час, когато жегата се оттегля и се усеща лек полъх на хладен ветрец, животът продължава да крие чудеса в неговата същност. Денят пее приспивна песен в залеза на юли. Жаркото слънце, изморено да наблюдава отвисоко какво се случва всеки ден на Земята, притваря клепачи в хоризонта, но не за дълго. Утре пак ще се събуди с изгрева на изток, забравило времето вчера.
В нощта се губя, когато погледна нагоре, звездите са толкова много, а тук блестят още по-силно, сякаш небето е съвсем различно, отколкото онова в града. Дали ще ви позная?
Бабо, дядо…
Лястовичките ли…?
Нали си спомняте как чуруликат в приповдигнато настроение, когато са заедно и не се отделят една от друга. Тази пролет пак са свили ново гнездо в къщата. Наблюдавах ги отново сутринта, преди да отлетят. После и аз тръгнах.
~ Фотомоменти ~
Привечер на село.
Лепкав сироп от добре узрели смокини, които се разпукват между пръстите на ръцете, дори при лек допир. Копнеж. И в същото време – липса на каквото и да било очакване за нещо, освен за малко дъжд, ситни капчици, които пръскат босите ми стъпала отстрани, като носят прохлада в горещите часове. Приятно е в този блян. Слънчев лъч докосва все още срамежливото желание на старата лоза за младо вино в ранната есен. Сладко е в началото. В края е особен послевкус в безкрая от всички специални дни преди.
В сиянието на залеза, на който се наслаждавам от каменните стъпала на старата къща, последната разцъфнала хортензия в двора на къщата, изглежда още по-красива сама. Лунен сърп наднича по здрач зад сянката на близкия орех, като променя картината върху небесното платно. Ако се опитам да си представя тази сряда като жена, с която си приличаме по някои усещания, без съмнение, плътно до нея ще бъде застанал мъж, на който му харесват напълно обикновените дни, когато лятото залязва в август.
Странно е, че лястовиците още са тук, но сякаш вече се подготвят за дълъг полет на юг. Скоро гнездата ще осъмнат празни, а в тях ще бъде тихо – чак до пролетта на север от морето. Без тези дни, които осмислят и следващите, животът щеше да е съвсем друг. А сега е хубав.
~ Още фотомоменти ~
Виж още истории от рубриката “Чудеса на село”: тук.