Търсене
Close this search box.

Жените разказват: Донка Налбантова, която мечтае, живее с любопитство и сбъдва приятелства

Донка Налбантова в „Жените разказват”: Вярвам в Бог, в градивната сила на доброто и любовта, в нуждата от съпричастност, в приятелството.

 

С присъщата си артистична нагласа към живота тя никога не изоставя любовта си към изкуството, а постоянно я претворява по пътя към себе си. И така повече от 20 години, през които творческите проекти и културните събития се редуват едно след друго, а тя остава вярна на избраната от нея посока. Вероятно този портал към духовното търсене се отваря още в детството ѝ, когато поведена от артистичната ѝ баба посещава първата оперета и театрален спектакъл.

Пътят ѝ на арт предприемач я среща с популярни изпълнители, които гастролират в Пловдив, като Найджъл Кенеди, Ищар, Ансамбъла на Игор Моисеев, Бони М, Lord of the Dance, Оркестъра на Дюг Елингтън. Но това са малка част от артистите, с които намира общ език, за да го разкаже по завладяващ начин на публиката. Сякаш съдбата разбира, че тя е човек, който не се страхува от сцената на неизвестното, след като години наред преоткрива пъстрата страна на живота в една художествена галерия, в която безкрайно обича всичко, което прави.

Родопите и хората в планината оставят голям отпечатък в живота ѝ още от дете, защото живее с родителите си известно време в град Лъки.

Сега е част от екипа на Общински институт „Старинен Пловдив“ – работа, която през последните пет години възприема като дар, привилегия и отговорност към историческата памет на времето. Запознайте се с Донка, която днес ми гостува в „Жените разказват“.

~ ~ ~

Здравей, Донка, коя си ти сега?

Една жена на 53, натрупала опит, но продължаваща да мечтае и да живее с все още ококорени сетива за света, за хората и за онова, което предстои.

 

Донка Налбантова, фотограф Димитра ЛефтероваДонка Налбантова, фотограф: Димитра Лефтерова

ЖЕНСКА СЪЩНОСТ

Какво взе със себе си от детството?

Любопитството, усмивката и няколко – пълнокръвни до днес, страхотни приятелства.

Донка Налбантова (вдясно)Донка Налбантова (вдясно) 

Живееш ли в съгласие с твоя вътрешен свят, без да се отказваш от своята същност, самоуважение и ценности?

Смятам, че живея в хармония със себе си без цената на компромиси. Трупането на повече лета в биографията ми ме освободи от разни илюзии и вътрешни битки. Така се сдобих с усещането за лекота и безусловна радост.

На какво прилича този свят, когато забравиш за света отвън?

На ден, огрян от светлина, в който се редуват цветове, усмихнати лица, музика и разнообразни диалози. Ден, в който властва хюга*. Какво е това ли? Когато за първи път чух думата, още преди да разбера точното ѝ значение, ми донесе предчувствие за прегръдка и сигурност. Запомних я, а след това я припознах като моя дума.

*Хюга (на датски и норвежки: Hygge) е дума, олицетворяваща чувство на уют, удовлетворение и сигурност.

Кои са преживяванията, които те зареждат с жизнена енергия?

Срещите с интересни и смислени хора, пътуванията, а в последните години откривам чар и в пешеходните разходки. Акумулатор за мен са хвърчащите хора – умни, смислени, идейни, активни, нешумни, „без собствен Фиат, със сърца по-кристални от звук…“. Благодаря на съдбата, че срещам такива!

 

Донка Налбантова по време на премиерата на филма автора Петя АнгеловаДонка Налбантова (вляво) и Петя Ангелова (вдясно), премиера на филма “Вино от глухарчета”, снимка: личен архив

Вслушваш ли се в своята интуиция?

Ако е вярно, че интуицията е някакво натрупване, вид колективна родова памет, запечатана дълбоко в нас, то вероятно моите клетки са пропуснали да кодират ценната информация, която след това би могла да ми послужи в живота. Но ако интуицията е онова усещане на сърцето при пълно отсъствие на разум, то мога да кажа, че п о н я к о г а имам просветление.

Какво обичаш да правиш, когато останеш насаме?

Поради това, че съм твърде темпераментна и трудно изключвам от света, то понятие като „насаме“ при мен е ….хм, да го нарека „ненаучна фантастика“(смее се). Обичам да остана насаме с филм, с интересно четиво…, това брои ли се за „насаме“? Насаме понякога пиша текстове, размишлявам, правя анализи и съчинявам наум списъци с планове и благодарности.

 

Донка Налбантова, фотограф Димитра ЛефтероваДонка Налбантова, фотограф: Димитра Лефтерова

Как се забавлявате с твоите приятелки, когато сте заедно? Има ли случка, която никога няма да забравиш?

Не съм от жените с постоянна дамска компания, в която се вихрят типичните момичешки неща – ходене по магазини, вълнения на тема тоалети, пиано бар по женски и пр. Моите женски приятелства са динамични като темпо на срещите и формат. Почти винаги се случват спонтанно или под знака на някакви каузи, на творчески пориви – вечно нещо се мисли и крои.

 


Богата съм с невероятни женски приятелства, които се измерват не само с десетилетия, но и с общи вкусове, стремежи, мечти и доверие.


 

Никога няма да забравя начина, по който една от близките ми приятелки организира 40-тия ми рожден ден в заговор с моя син. Тя живее в София и има натоварено ежедневие, но успява да наеме невероятна селска къща в Родопите, като ден по-рано пристига в нея, за да подготви партито, да измисли менюто за трапезата, да запали камината (защото познава любовта ми към живия огън), да изготви плейлист с любимата ми музика, да осъществи контакт с най-важните съавтори по житейския ми път, да ги събере от различни точки (повечето от тях не се познаваха до онзи момент).

Тогава моят син ме покани да отпразнуваме тихо и кротко рождения ми ден в Родопите, а там от кутията на времето изскочиха момичетата, оставили отпечатък в живота ми. Невероятна и незабравима емоция!

Има ли книга, която толкова те е впечатлила през последната година, че я препоръчваш често на жените около теб?

Сега си давам сметка, че препоръчвам различни книги според аудиторията, в която съм. В този смисъл нямам матрица – книги за жени или за мъже. Сега ме възторгват книгите на Ю Несбьо, комисар Монталбано от телевизионния екран ми стана още по-симпатичен, благодарение на живия словесен стил на Андреа Камилери, а Роберт ван Хюлик ме очарова с историите за съдията Ди. Не съм спирала да чета и препоръчвам, разбира се, и български автори.

 

Жените разказват: Донка НалбантоваДонка Налбантова, снимка: личен архив

Как приемаш промените, които настъпват с годините в твоето тяло?

С усмивка, със самоирония и с достойнство. Увереността ми никога не се е градила на визията, така че нямам конфликти по отношение на това, което се случва с моето тяло, лице и т.н. Моля се промените в моя ум и разсъдък да не са драматични. Често се сещам за думите на забележителната  Мерил Стрийп „…нека прегърнем остаряването. Това е привилегия, която на мнозина е отказана.“

 

Донка Налбантова. С шапка на изумителната авторка на стилни шапки Юлия Райчевска.Шапката е на майсторката на авторски шапки Юлия Райчевска, снимка: личен архив

С какво свързваш жените преди теб – баби, майка?

При мен връзката с майка и баби не е типичната. Имала съм страхотно детство и семейна среда, но връзката с баща ми бе по-силно изразена. Женският отпечатък в моето израстване се случваше като дългото редене на пъзел, който получи облик след 24-та ми година. Надгражда се и досега, но с дамски отпечатъци на жени извън семейството ми.

В този семеен пъзел майка ми бе модела за жената, която е всеотдайна майка и съпруга, страхотен професионалист и уникална домакиня. Тя подрежда масата с финес и изящество дори за делнично хранене, а вкусните гозби са естетски поднесени и винаги върху покривка. Баба ми, майката на майка ми, в този мой пъзел е носителят на уюта и бабината прегръдка. Тя е този герой от спомените, който обединява внуците и им създава най-приказния остров, пълен с уханието на дом.

Баба ми, майката на баща ми – тя е една отделна и твърде дълга история. В моя пъзел тя е порталът към духовното – книги, театър, опера. В нейния дом не миришеше на бабини манджички, но винаги имаше кутия, в която да открия страхотна брошка или шапка. Често осъмвах в този дом – с книга или с разговор. Спомням си, че тогава приемах бабините дамски матинета със забавни ритуали като спектакъл, на който имах удоволствието да присъствам.

Кои добродетели цениш най-много в мъжа до теб?

Той е безценната среща в живота ми. Внесе много непознати цветове и нюанси. Той е прям и открит, джентълмен, интелигентен, създаващ усещане за сигурност и много, много остроумен. С него всеки ден е различен, динамичен и смислен.

Донка Налбантова, Виенска операВъв Виенската опера, снимка: личен архив

ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ

Как се справяш в моментите, в които ти е много трудно? Ще споделиш ли един такъв момент – какво си каза, промени ли се в някаква посока?

Моето голямо изпитание се случи през далечната 1995 година. В рамките на три, четири години светът ми се срина и бавно заиздига отново. Какво си казах? Никога не съм била по-смълчана и по-силна. Вероятно защото изпитанието касаеше детето ми, което бе само на една година. Тогава проумях какво е майчински инстинкт и майчина сила. Промених се в посока стоицизъм и генерално пренареждане на приоритети, като придобих и гигантска сила, на която нямах идея, че съм способна. Добрият изход и отминалото време ми дават право да заявя, че изпитанието ме направи ЧОВЕК, който мисли и чувства по различен, от преди, начин.

Успя ли да преодолееш някои от твоите страхове?

Страхът е жив, ако умът го позволи. Опитвам се да не допускам тъмнината да ме владее. Моята рецепта е изправяне очи в очи на светло.

За какво още не ти достига кураж?

Да изоблича несправедливостта, посредствеността, лицемерието, липсата на емпатия. Дори не зная дали е липса на кураж или е безверие, че нищо няма да постигна.

ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА ЖИВОТ

В какви моменти изпитваш дълбоко удовлетворение?

Когато съм успяла да зарадвам някого или когато общувам със сина си (той е на 29).

 

Донка Налбантова със сина сиМайка и син, снимка: личен архив

Какво ти дава вътрешен мир в живота?

Човекът, когото обичам и с когото споделям живота си, ясните ми приоритети, липсата на препускане в някакви материални или кариерни цели, отворената ми душа за природата, за нови култури и срещи с изкуството.

А смисъл?

Приятелите, пъстрата палитра от познати, усещането да си нужен и полезен за някого.

 

Донка НалбантоваДонка Налбантов, снимка: личен архив

Кога се чувстваш вдъхновена?

Когато мой приятел е отдал времето си за смислена кауза. Когато разбера, че има хора, които градят нещо без стремеж за публичност, пари, постове. Когато наблюдавам как синът ми израства като реализиран и достоен човек. Когато отида на театър или концерт и ме споходят вълнуващи вибрации, които отекват дълго в мен.

Как изглежда радостта в твоите очи през последната година?

Уютен дом, в който има обич, смях, пъстрота чрез изкуство, споделеност с приятели и доверие.

Оставяш ли нещата да се случват?

Все по-често да. Вече няма време за отлагания.

 

Донка НалбантоваДонка Налбантова, снимка: личен архив

ПО ПЪТЯ КЪМ ТЕБ

Какво те вълнува и трогва напоследък?

Емпатията.

Има ли нещо специално в твоя живот, което ти помага да израстваш, като не изоставяш своята женска природа?

Не бих казала, че е нещо специално, но има няколко урока, които добре научих: грижите и чувството на гняв не си струват; изгубените битки са просто трамплин за още по-голям скок; приятелствата изискват двустранна грижа, диалог и споделяне; невинаги съм права; пътуванията обогатяват ума, сетивата и емоционалната интелигентност.

 

Донка Налбантова, връх Мусала, 2018Донка Налбантова, връх Мусала, 2018 г., снимка: личен архив

Излизаш ли извън твоята зона на комфорт – кога и как?

Излизам плахо, но го правя. Например от дълги години не бях карала колело. Неотдавна направих сама преходи от по няколко километра в градска среда, не само по велоалеи. Рискът ми донесе усещане за свобода и младежки устрем. Сама се провокирам да изляза от зоната си на комфорт по отношение на професионалните си интереси. Но друг път ще споделя докъде съм стигнала. (смее се)

Промениха ли се твоите нужди и желания през последните години?

Промениха се в посока смирение.

Как най-често изразяваш женската си същност?

Надявам се този израз да е чрез енергията на женствеността, която е низ от грижовност, емоционалност и отдаденост. (смее се) Е, понякога изразът е в прибързаност и женска логорея.

В какво вярваш?

Вярвам в Бог, в градивната сила на доброто и любовта, в нуждата от съпричастност, в приятелството.

 

Донка НалбантоваДонка Налбантова, снимка: личен архив

ТВОЕТО ПРИЗВАНИЕ

Какво е усещането да бъдеш заобиколена от толкова културни ценности, които „разказват“ богатото културно-историческо и духовно наследство на град Пловдив?

О, ако трябва да отговоря на този въпрос, то трябва да напиша книга! Но ще опитам да споделя кратката версия – усещането е дар. Да случваш живота си сред античност, Възраждане и палитрата на съвремието е огромна привилегия. Това е и отговорност, която ме кара да съм особено чувствителна на тема памет.

 


Ахилесовата пета е крехката историческа памет и приемственост. В този смисъл искам да съм част от пулсацията, която ще завихри младите от най-ранна възраст, като осъзнати и горди жители на древния и вечен Пловдив. Вярвам, че такава вълна е нужна и ще продължава да се завихря по най-адекватния начин.


 

Случва ли ти се да си представяш, че живееш в някоя от възрожденските къщи? Коя е тя? Какво чувство събужда в теб тази представа?

Не ми се е случвало. Вероятно защото самата аз израснах в една интересна и красива къща.  А може би защото имам любима друга епоха – онази от времето на Гетсби, в която Бел Епокът властва. Но имам любима възрожденска къща и тя е на търговеца Степан Хиндлиян. В нея има простор и романтика, естетика и космополитен дух. Изумителни са изгледите, които приютяват алафрангите. Екстериорът привлича, а уникалната баня те оставя без дъх.

Често ли пътуваш в историите на времето, когато не пътуваш по света?

Да, благодарение на връзката ми с изкуството. Имам слабост към театъра,  музиката, операта и изобразителното изкуство. В историите на всяко време може да се пътува, стига човек да пожелае и да се остави на въображението си. Щастлива съм от преживените редица духовни пътувания – например с музиката на DreamTheate на живо в НДК, с поредицата въздействащи спектакли на трупите на Драматичен театър Пловдив и Държавна опера Пловдив.

 

Донка Налбантова, фотограф: Соня СтанковаДонка Налбантова, фотограф: Соня Станкова

Кое е най-интересното място, с което свързваш твоите творчески и човешки търсения през годините?

Моето интересно място, носител на творческите ми търсения, е работата ми през годините. Защото мястото не е нужно да има точен адрес, географска ширина и периметър. Мястото е състояние, което те кара да се усещаш вдъхновен и при себе си. С работата си се чувствам будна. В нея има творчество, човешки търсения, стремеж да вложиш идея в една концепция, да я насочиш въздействащо към публиките и да видиш накрая грейнали очи на емоционално заредени хора, които са преживели нещо смислено.

 

Донка Налбантова в Стария град на ПловдивДонка Налбантова, снимка: личен архив

~ ~ ~

„Жените разказват“, но обичат и приятните изненади, този път под формата на въпрос от Екатерина Костова, която гостува миналата седмица в проекта, а сега ще може да прочете отговора на Донка:

Много жени пишем писма до себе си, особено когато порастваме. Това, разбира се, е метафора. Но посланията, които сме си отправяли с най-съкровените желания за бъдещето, някой ден достигат до нас – като внезапен спомен или като сбъдване. Какви бяха Вашите? 

 


Моето сбъдване са безценните ми приятелства и искрената ми възхита от пътя, по който крачат моите приятели. Това е път на успешно реализирани личности, вдъхновители, почтени и развиващи се хора.


 

Три от близките ми приятелки са особено ярки и успешни жени на съвремието ни. Едната премина през голямо лично изпитание, което не я събори, а я превърна в един от водещите валдорфски учители, музикален педагог по системата на Вален Монтесори и устремен пътешественик. Тя бе сред активните доброволци в село Каравелово, участва в куп кампании с кауза. Тя е създател на уникална работилничка, в която омагьосва подрастващите чрез класическа музика по системата на Орф-Шулверк.

Тя е Дади – Здравка Андреева.

Самодейният театър в родния ми град Асеновград е възроден от другата ми приятелка преди 10 години, която със съмишленици създаде Сдружение „Театрална работилница за мечти“.  Тя завихри такава чиста енергия и като с магнит привлече хора от различни възрасти, че от сцената полетяха оживели куп спектакли, мюзикъли, етюди, които спечелиха публики из много кътчета на България.

Тя е Изабела Шопова, с която ме свързва приятелство почти на половин век. Нейната творческа стихия ме зарежда и държи ококорена. Разговаряме ежедневно, обичайно телефонните оператори прекъсват многократно разпалените ни умотворения, грандиозни планове или критични анализи.

Третата ми приятелка е учител. Не познавам по-чист и смирен човек. Отдала е почти 30 години от живота си на децата и одухотворената ѝ природа не позволява да се превърне в уморен занаятчия.

Тя е Даниела Шумарева и се познаваме от студентските времена. Заедно преживяхме 10-и ноември 89-а година, стачките, барикадите. Сега тя ми служи като пример как човек винаги може да подостря сетивата си, да се вълнува от срещата с малчуганите, да се стреми да превръща часовете им в приключение, да не позволява рутината да корозира връзката учител-подрастващи.

 


Има ли по-хубаво сбъдване от приятели – вдъхновители, които те държат буден и те карат да се усещаш смислен?!


 

ВЪПРОС С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Искаш ли да попиташ нещо жената, която ще бъде следващ гост в проекта „Жените разказват“?

Често сме склонни да ревизираме собственото си АЗ – постъпки, разрез на ситуации и т.н. С какво смятате, че обогатявате живота на околните – най-близките ви, колегите ви, обществото?

Коя е жената, която отговори на този въпрос?

Виж следващото интервю: тук.

~ ~ ~

Фотограф на водещата снимка към интервюто: Соня Станкова

~ ~ ~

Продуктово позициониране в проекта „Жените разказват”

Ако развивате успешен бранд и желаете да подкрепите още в началото напредъка на проекта, моля, пишете ми: hello@violine.bg

 

Жените разказват, нов проект от Violine

Проект на Violine.

Интервю: Виолина Харалампиева

 


Виж всички разговори от проекта „Жените разказват”: тук.


 

Сподели:

Subscribe
Notify of
0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.