Търсене
Close this search box.

Жените разказват: Екатерина Костова, която се върна ОБРАТ-но в себе си

Екатерина Костова в „Жените разказват”: Всеки, за когото светът не започва и не свършва с него, е част от смисъла на това човечеството да се развива.

 

Писател по душа и майка по призвание. Журналист и разказвач на човешки истории, които топлят и вълнуват, като разговор с близък приятел, на когото може да споделиш всичко, без да се страхуваш какво ще си помисли за теб – нищо че е различен от теб. Може да се разсмее и да се разплаче пред мъжа до нея, а когато чуете как нежно и меко звучи мелодията на гласа ѝ, ще ви се прииска да опознаете отблизо не само таланта ѝ да улавя историите на времето, но и жената, която напоследък се чувства все по-необятна в себе си.   

Разказва ми, че често сънува как изглеждат следващите ѝ книги, които напускат невидимия свят на сънищата, където още са ръкописи, за да открият нов път по пътя. Сега живее в България, но когато преди години дръзва да поеме в друга посока, тогава осъзнава колко много ѝ липсват близките хора. И се връща “ОБРАТ-но в себе си”*, както казва тя в последната си поетична книга.

Наскоро ѝ обещах, че срещата ни ще продължи, защото добрите думи имат нужда от повече пространство, за да оставят дълбоки следи, по които да се върнем. А това винаги се случва. Един ден, който прилича на цял живот, като този на Екатерина, която днес ми гостува в „Жените разказват“.

~ ~ ~

Здравей, Екатерина, коя си ти сега?

Сега съм, както винаги, Екатерина. В съзнанието си не съм се променила от детето със същото име кой знае колко, освен че съм навъртяла цели 53 обиколки със Земята около Слънцето, и както с поглед в огледалото виждам, съм натрупала доста печал. Но и радост – тя ми стои в ъгълчетата на очите и понякога ги прави да изглеждат по-големи, отколкото са.

 

Екатерина Костова в "Жените разказват"

 

ЖЕНСКА СЪЩНОСТ

Какво взе със себе си от детството?

Цялото си го нося с мен през годините. (смее се)

 

Детска снимка на писателката и журналист Екатерина Костова (вляво на снимката)               Екатерина Костова (вляво)                       

Живееш ли в съгласие с твоя вътрешен свят, без да се отказваш от своята същност, самоуважение и ценности?

Определено. Но не твърдя, че винаги съм била в подобна хармония.

На какво прилича този свят, когато забравиш за света отвън?

Светът отвън те засяга толкова, колкото ти му позволиш да нахлуе в твоя личен. Имала съм моменти, когато съм му отваряла широко вратата, и други, в които тя е плътно затворена, дори прозорците са затъмнени.

 


Мисля, че балансът е да успееш да срещаш двата свята като приятели. И да, моят свят прилича на добър домакин, когато кани света отвън при себе си. А когато самият той се отвори за външния свят, прилича на пътешественик.


 

Морето в "Жените разказват".Майка и дъщеря – Екатерина и Виктория

Кои са преживяванията, които те зареждат с жизнена енергия?

Съзерцанието.

Вслушваш ли се в своята интуиция?

Да. Когато се обади.

Какво обичаш да правиш, когато останеш насаме?

Толкова много имам да си говоря със себе си. (смее се) Шегувам се – зависи от ситуацията, от продължителността на това „насаме“. Във всички случаи част от него посвещавам на писане.

Как се забавлявате с твоите приятелки, когато сте заедно? Има ли случка, която никога няма да забравиш?

Разговаряме. Житейски ситуации имам в изобилие.

 

Екатерина Костова в "Жените разказват", проект на Violine

 

Има ли книга, която толкова те е впечатлила през последната година, че я препоръчваш често на жените около теб?

„Clair de Lune” (издателство „Ерго”) на Жюстин Томс. Развълнува ме е твърде безлично казано за историята на героинята. Съпреживях я. И отново разсъждавах върху въпроса, който ме занимава в последните години – как историческото време се намесва в личната ни история и може ли тя да го промени? И още една книга. Получих я в края на миналата, но я прочетох в началото на тази година – „Макгахански блусове и балади“ (издателство „Жанет 45”) на художника Юли Шумарев. Още не съм я препоръчала на никого, но ще го направя и в блога си. Защото с тази книга чуваш детството си, танцуваш с него – леко натъжен, но с някаква светла лекота.

Как приемаш промените, които настъпват с годините в твоето тяло?

Като най-естественото нещо на света.

С какво свързваш жените преди теб – баби, майка?

С връзката, която имаха една с друга и която продължаваме.

 

Жените в семейството на писателката и журналист Екатерина КостоваЕкатерина Костова и жените от четири поколения в семейството

Кои добродетели цениш най-много в мъжа до теб?

Приема ме каквато съм. Смеем се заедно. Мога да плача пред него.

 

Екатерина Костова и Юлиан ГеоргиевЕкатерина Костова и Юлиан Георгиев

ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ

Как се справяш в моментите, в които ти е много трудно? Ще споделиш ли един такъв момент – какво си каза, промени ли се в някаква посока?

Различно, според естеството на трудния момент. Понякога действам веднага, за да пресеча порастването на проблема, когато още е в зародиш – нямам милост. (смее се) Имало е случаи, когато изчаквам, но не за да мине бурята, а за да не разразя буря в себе си. В един от трудните си моменти взех решение с мъжа до мен за живот извън България. Мислех, че физическото отдалечаване ще ми помогне. И да, първоначално това се случи. Лекувах емоционалните си рани с красотата на новото място, с любопитството към различната култура, с опознаването ѝ, с новите хора. Когато се излекувах окончателно, осъзнах колко много ми липсват близките, останали у дома. И че липсата може да я усещам физически. И да, съвсем неметафорично, но като в последната ми книга „ОБРАТ-но в себе си“, се върнах.

Успя ли да преодолееш някои от твоите страхове?

Несъмнено.

 


Важно е да намериш такова съжителство със страховете, че да ги използваш като глас на разумното предупреждение.


 

За какво още не ти достига кураж?

Нямам отговор. Каквото съм решавала да направя, съм го правила.

 

Екатерина Костова в "Жените разказват"

 

ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА ЖИВОТ

В какви моменти изпитваш дълбоко удовлетворение?

Когато видя радостта в близките си хора.

 

Жените в семейството на писателката и журналист Екатерина Костова Екатерина Костова, Василка Беева (майка), Теодора Тенева (сестра)

Какво ти дава вътрешен мир в живота?

Цветята. Дърветата. Върховете на планината, видени от града. Реката. Облаците, които плуват в небето като патиците в езеро. Патиците в езерото, които плуват като цветни облаци в прозрачните води.

 

Екатерина Костова

 

А смисъл?

Всеки, за когото светът не започва и не свършва с него, е част от смисъла на това човечеството да се развива.

Кога се чувстваш вдъхновена?

Понякога внезапно, без причина.

Как изглежда радостта в твоите очи през последната година?

Като радост в очите. И на живо, и през получена снимка.

Оставяш ли нещата да се случват?

Не съм отличничка по тази дисцилина, но се старая.

 

В библиотеката на гр.Сопот

 

ПО ПЪТЯ КЪМ ТЕБ

Какво те вълнува и трогва напоследък?

То е, каквото винаги ме е вълнувало и трогвало – жест на внимание, добра дума, рамо за нуждаещ се. Единствената разлика е, че сега оставям тези чувства да ми въздействат повече.

Има ли нещо специално в твоя живот, което ти помага да израстваш, като не изоставяш своята женска природа?

Не мисля, че израстването изисква подобна жертва. Не и моето.

Излизаш ли извън твоята зона на комфорт – кога и как?

Да, но понякога и животът ме вади от нея. Немалко промени съм приела да ми се случат, немалко сама съм инициирала. На фона на хора, които не могат да си представят живота извън тяхната лична топография, съм си направо приключенец със смяната на места за живене и работна среда.

 

Екатерина Костова, фотограф: Димитра ЛефтероваЕкатерина Костова, фотограф: Димитра Лефтерова

Промениха ли се твоите нужди и желания през последните години?

Мисля, че е съвсем естествено с годините да ставаш по-вглъбен и да имаш нужда от все по-малко вещи.

Как най-често изразяваш женската си същност?

С думите „помогни ми“.

В какво вярваш?

В разума. В справедливостта. В правото всеки да има надежда. Понякога вярвам в доброто. И в красотата. Впрочем изкуството съумява да събере в едно всичко това.

 

Екатерина Костова в "Жените разказват"

 

ТВОЕТО ПРИЗВАНИЕ

Там. Преди. Тук. Нататък. Така разказваш посоките в живота в последната ти стихосбирка „ОБРАТ-но в себе си“. Как изглежда този ОБРАТ сега, когато времето е оставило нови следи? 

Като ново начало.

 


Върнала се в самата мен, се чувствам все по-необятна. (смее се)


 

"ОБРАТ-но в себе си" от Екатерина Костова Снимка: Violine, личен архив

„Възкресението не е нищо повече от тишина, на която си обелил черупката. И откриваш чудото на живота под нея“. Това са последните думи от стихотворението „Възкресение“, което се превърна в едно от любимите ми, когато прочетох книгата на един дъх. Как се чувстваш в тишината на думите?

Умиротворена. Чувам я, но се уча да я чета непрестанно.

 

Екатерина Костова в "Жените разказват"

 

С романа „Свети Никола от залива на подковата“ ни показваш крехката природа на човешките взаимоотношения в едно българско семейство, но къде ще ни отведеш с твоите следващи думи?

На един кръстопът –  със стиховете си. Назад във времето: през 30-те години на миналия век извън нашата страна – с романа ми. Все още са само ръкописи, които сънувам как ще изглеждат като книги.

 

Майка и син, селфи от ПарижМайка и син – Екатерина и Александър, селфи от Париж

Какво ще прочетат днес децата ти в теб, ако те разлистят като книга?

Днес дъщеря ми и синът ми са заети със собствените си сюжети точно както аз бях на техните години.

 


Някой ден, когато пораснат техните деца, ако ме разлистят, вярвам, че ще прочетат колко много съм ги обичала.


 

ВЪПРОС С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Искаш ли да попиташ нещо жената, която ще бъде следващ гост в проекта „Жените разказват“?

Много жени пишем писма до себе си, особено когато порастваме. Това, разбира се, е метафора. Но посланията, които сме си отправяли с най-съкровените желания за бъдещето, някой ден достигат до нас – като внезапен спомен или като сбъдване. Какви бяха вашите?

Коя е жената, която отговори на този въпрос?

Виж следващото интервю: тук.

~ ~ ~

„Жените разказват“, но обичат и приятните изненади, както Екатерина, която не предполага, че ми хрумна да повторя един от въпросите в интервюто. Но този път попитах човека до нея, за който тя казва, че я приема такава, каквато е.

Здравей, Юлиан, кои добродетели цениш най-много в нея?

Съпричастност и емоционално отношение към проблемите на другите хора. Упоритост, постоянство, отдаденост на работата. Умение да завършва започнатото.

~ ~ ~

*“ОБРАТ-но в себе си”, издателство “Жанет 45”, 2021

Снимки: личен архив, фотограф: Юлиан Георгиев

~ ~ ~

Продуктово позициониране в проекта „Жените разказват”

Ако развивате успешен бранд и желаете да подкрепите още в началото напредъка на проекта, моля, пишете ми: hello@violine.bg

 

Жените разказват, нов проект от Violine

Проект на Violine.

Интервю: Виолина Харалампиева

 


Виж всички разговори от проекта „Жените разказват”: тук.


 

Сподели:

Subscribe
Notify of
0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.