Събка Дякова-Чехович в „Жените разказват”: Ако разгледаш едно събитие в живота си като провал – то ти си провален. Но ако го разгледаш като урок, като част от твоя път, то ти израстваш чрез него. Така гледам на живота и това ми помага.
Психолог и писател, но преди всичко жена с млад и непокорен дух, любопитна да опознае новото, което ѝ предстои в живота. Сякаш в усмивката ѝ се крият всички моменти на радост, болка и осъзнатост, които ѝ помагат да живее в съгласие със своя вътрешен свят, като цени себе си. Топла, приемаща и сърдечна – така я открих, когато преди години се записах за участие в поредицата от семинари за личностно развитие „Фитнес за женската душа“.
Споделя ми, че не търси глобален смисъл в живота си, но отстрани изглежда, че отдавна е надарена с такъв, защото ежедневието я среща с хиляди човешки съдби, на които вдъхва кураж в психологически кабинет „Хармония“.
Като учител по Ведик Арт – рисуване по интуция, тя съпровожда хората по пътя на творческото начало, за да преоткрият своята същност, изразявайки се в цветове и форми.
Сега се чувства удовлетворена, успяла е да преодолее страховете си, но ѝ остава да се справи с още нещо, което не е толкова страшно, ако го възприеме като урок, както обикновено прави. Събка вярва в магичната сила на любовта във всичките ѝ измерения, както и във великата сила на личния избор, който днес се пресича с този разговор в „Жените разказват“.
~ ~ ~
Здравей, Събка, коя си ти сега?
Здравей Вили, благодаря ти за поканата да участвам в този проект, и браво за идеята – ние, жените имаме нужда от споделяне – така се учим и подкрепяме една друга.
Сега, на 58 години, съм доволна от себе си. Харесвам живота си. Платила съм цената за това – усилията, труда, енергията, които съм вложила в личното и професионално развитие, носят резултат и продължавам в този дух.
ЖЕНСКА СЪЩНОСТ
Какво взе със себе си от детството?
Израснала съм сред прекрасна природа – Маджарово, Родопите, в голямо семейство и много приятели. Всички в градчето се познаваха, родителите ми бяха уважавани хора, общителни, купонджии, домът ни беше отворен за наши и техни приятели. Усещането за свобода от детските игри в планината, приятелството, общуването с много хора и купонджийството са ми останали и до днес.
Живееш ли в съгласие с твоя вътрешен свят, без да се отказваш от своята същност, самоуважение и ценности?
Винаги съм се старала да живея така, но не винаги съм успявала, не ми е било леко. Сега вече живея така. Постлала съм си за това.
Ценя себе си, ценя и правото на всеки да бъде себе си – това е златното правило, за да живее човек в съгласие с вътрешния си свят и хората.
Това е извоювано състояние, а не привилегия на съдбата.
На какво прилича този свят, когато забравиш за света отвън?
Светът отвън е проекция на света отвътре. Съградила съм и живея в свой свят, като островитянин с хората от моя остров, с моите и техните проблеми и радости. Те са важните за мен, те имат нужда от мен и аз от тях. Наложила съм си психична хигиена спрямо външния свят – не се интересувам от политика, не гледам новини, не участвам в обществени формации. Така се самосъхранявам. Външният свят никога не е бил и няма да е сигурно, топло и любящо място, войни, трагедии и неправди винаги е имало и ще има.
Мога да променя само моя свят и в него влагам мисловната си и емоционална енергия.
Кои са преживяванията, които те зареждат с жизнена енергия?
Всяко преживяване може да бъде зареждащо – кризите, проблемите, тежките моменти – те ме мотивират да се справя, ставам борбена, смела – това е жизнена енергия. Природата, пътешествията, децата, срещите с интересни хора, красивата музика, вкусната храна, хубавото вино с приятели – ето с такива приятни моменти релаксирам. Животът е самозареждаща се система, винаги има откъде и как.
Вслушваш ли се в своята интуиция?
Винаги! Вземала съм много смели, безразсъдни решения в живота си, водена от интуицията, а не логиката. Работата ми изисква интуиция. ВЕДИК АРТ учител съм – това е психологически метод за личностно израстване чрез интуитивно рисуване.
Анализирането, мисленето и премислянето включват критичното мислене, а то блокира действието. Интуицията е път към творческата ни същност, – тя ни дава силата и размаха да творим.
Какво обичаш да правиш, когато останеш насаме?
Насаме е любимото ми състояние. Просто СЪМ в него, независимо какво върша – мия чиниите, кося тревата или рисувам, чета, разхождам се, слушам музика, или просто „блея“. Не познавам скуката и самотата. Времето със себе си е безценно.
Как се забавлявате с твоите приятелки, когато сте заедно? Има ли случка, която никога няма да забравиш?
Имам много приятелки, различни, от различни етапи в живота ми, но с много общи черти – активни жени, преживели доста, но със свеж поглед към живота. Не сме кахърни жени, няма да ни чуеш да се вайкаме и оплакваме. Споделяме преживяното и наученото, говорим си за това какво искаме, планираме, забавляваме се – ходим по събития, пътуваме, спретваме по някой купон, пием вино, хапваме си, – ей такива простички, хубави неща.
Има ли книга, която толкова те е впечатлила през последната година, че я препоръчваш често на жените около теб?
„Елегантността на таралежа“ (издателство „Сиела“) на Мюриел Барбери! Мъдра, красива, топла, елегантна, женствена книга. И своите книги препоръчвам – „Фитнес за женската душа“ и „Любовта на разведената жена“ (издателство „Жанет 45“). Не е самохвалство. Вярвам в тях, докосват сърцата на хората, писала съм ги с много любов и вдъхновение.
Как приемаш промените, които настъпват с годините в твоето тяло?
Нямам проблеми с промените в тялото си. Положила съм и полагам грижи за него – от млада спортувам и следя храненето си, водя активен живот – и за всичко това, то ми отвръща с добра кондиция.
Дълголетието, което си пожелаваме, включва това: да влезеш в климакс, да остарееш, да побелееш, да ти се сбръчка кожата и да ти падне либидото – това е положението, приемам го – това ме мотивира да живея още по-осъзнато.
От година вече не боядисвам косата си, кефя се на естествените си платинени кичури, не хабя време и пари за разкрасителни процедури, поддържам активно любопитството на младия дух – харча парите си за пътешествия и нови преживявания. Това, което годините ми отнемат от физическата кондиция, се старая да балансирам с мъдър подход към живота и чувство за хумор.
С какво свързваш жените преди теб – баби, майка?
Жени със самочувствие, упорити – та дори инатести, с чувство за хумор и много женски умения и таланти – шиене, бродерия, плетене, жени със златни ръце. Мъжете – достойни на тях. Домошарството и женските умения не ги прихванах, като че ли ми пасва повече мъжката енергетика – екшън ми дай на мен. Но нося в себе си женската естетика на рода си – красиво изрисуваните сватбени сандъци на двете ми баби, китениците, каренцата и дантелите им са наредени в дома ми – наслада за окото, признателност в сърцето.
Кои добродетели цениш най-много в мъжа до теб?
„… аз обичам мъжете – всякак ги обичам, дори нещо повече – обожавам ги. Обожавам силата им, слабостта им, прямотата им, объркаността им, ръцете им, аромата им, прегръдките им, и всички онези влудяващи различия, заради които си губим акъла по тях.“
Цитирам себе си от книгата „Фитнес за женската душа“. Всички важни мъже в живота ми, начело с баща ми са много стойностни хора – бившият ми съпруг също, както и бившите ми любовници. Нямам партньор в момента, но не се чувствам самотна от това. Сърцето ми е отворено за купидоновата стрела.
ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ
Как се справяш в моментите, в които ти е много трудно? Ще споделиш ли един такъв момент – какво си каза, промени ли се в някаква посока?
Преживявам ги, изплаквам ги, изкрещявам ги, осмислям ги, не бягам от тях – зная, че това не помага. В една година загубих баща си и брат си. Мама също си отиде. Смъртта на любими хора е дълбоко, интимно преживяване, най-тежкото. Липсата на любим човек не може да се запълни, но мъката може да се трансформира в благодарност, че тези хора са били в живота ти. Това беше моят процес.
Работата ми изисква лична психична хигиена, аз самата ходя на психолог. Срещите с колега ми дават различна гледна точка, помагат ми да се събера и концентрирам.
Успя ли да преодолееш някои от твоите страхове?
Страхът, че няма да се справя, дълги години доминираше в живота ми, но той беше мотиватор за мен, не ограничител. Страховете съм ги преодоляла, но пък се появи друго чудовище – мързелът, породен от постигнатото статукво. С всяка нова идея, едно отровно гласче се обажда в мен: „Е, защо да си разваляш рахата с толкова много усилия?!“ Нахален е този глас, крещи направо. С него ми предстои да се справя.
За какво още не ти достига кураж?
За една не много разумна идея, превърнала се вече в мечта. Шъъът, няма да споделям, ще я оставя да узрее, пък може куражът да ми дойде или просто идеята да се размие с времето, или да се появи друга неразумност. Не го мисля.
ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА ЖИВОТ
В какви моменти изпитваш дълбоко удовлетворение?
Синовете ми! Голямо браво си казвам за тях. И когато не изгоря яденето, а то пък стане и вкусно – пак браво. И когато най-сетне направя нещо дълго отлагано… И когато ми се получават нещата, с които съм се заела… И когато усещам удовлетворение в очите на хората, с които работя… И когато си купя супер яки обувки на супер яка цена… ей такива всякакви неща ми носят удовлетворение. Мисля, че и то е въпрос на умение да оценяваш добрата страна на живота и личните си постижения.
Какво ти дава вътрешен мир в живота?
Доста съм работила със себе си.
Убеждението, че каквото има да става, ще става, и че аз имам сили да го приема и преодолея, ме прави омиротворена.
Преживяла съм доста тежки моменти, преодоляла съм ги като травма и това ми дава самочувствието на справяща се жена.
А смисъл?
Отдавна не си задавам този въпрос. Не търся глобален смисъл на живота си, нито пък своята конкретна мисия. Следвам интуитивно линията на живота, върша отговорностите си по най-добрия начин, като се радвам на това, което имам и преживявам. Онзи отгоре е наясно с глобалния смисъл и мисията на живота ми. Аз се старая да върша съвестно и с радост простичките и земни нещица.
Кога се чувстваш вдъхновена?
От всяко пътуване по България и света се връщам енергизирана и вдъхновена. Вдъхновяват ме и съдбите на борбени, силни хора, успели да преодолеят ограниченията на средата, на тялото, на житейските травми. Работя като психолог и във „Виктория“ – възстановителна програма за жени, преминали през рак на гърдата. Чула съм стотици истории на жени, не само преодолели заболяването, но и чрез него трансформирали живота си към добро – станали са по-уверени, обичащи себе си, обичащи и живота.
Покрай работата ми в една ромска фондация се запознах с много ромски жени – амбицирани да надскочат ограниченията на средата си, учат, работят, развиват се, борят се за по-добро място. Силни, стойностни жени, те ме вдъхновяват, такива са персонажите и в книгите ми.
Как изглежда радостта в твоите очи през последната година?
Аз съм радостна натура, умея да откривам различните лица на радостта.
Последната година не беше лека за мен. Парадоксално, но тежките ситуации, понякога вървят ръка за ръка с най-чистата радост. Да предизвикам радостна искра в празните очи на мама, болна от деменция, беше радост и за мен. Да пеем заедно „Льох, льох ли-ли-льох за целувка и любов всеки е готов…“ – купонджийската песен от младите ѝ години, беше трагичен и радостен момент едновременно. Никога няма да забравя тези моменти. Пред тях, всички други радости, свързани с постижения, притежание и разни други интелектуални поводи – бледнеят.
Оставяш ли нещата да се случват?
Давам им тласък, за да се случват. Но вече не насилвам нещата, полагам основите като намерение и добре свършена работа, и имам мъдростта да бъда търпелива, като ги оставя да се случат – когато – тогава, ако им е писано.
ПО ПЪТЯ КЪМ ТЕБ
Какво те вълнува и трогва напоследък?
Вълнуват ме хората, все още – след хиляди човешки нелеки съдби, минали през съзнанието ми, човешкото ме вълнува, удивлява, екзалтира. Парадоксите на човека – борбата между съзидателния и разрушителния нагон, стремежите, любовта, ангелът и демонът във всеки, лъкатушните пътища на съдбата… И музиката – това велико човешко творение, винаги ме е трогвала и вдъхновявала. Всеки ден слушам музика – тя дава цвят дори на най-сивия ми ден.
Има ли нещо специално в твоя живот, което ти помага да израстваш, като не изоставяш своята женска природа?
Израстването е въпрос на гледна точка. Ако разгледаш едно събитие в живота си като провал – то ти си провален. Но ако го разгледаш като урок, като част от твоя път, то ти израстваш чрез него. Така гледам на живота и това ми помага. Дори възприемам като необходими уроци най-неприятните, тежки случки в живота си. Помага ми да израствам и общуването с хората.
Семейните ми корени са от читави хора, аз раста върху тях. Животът е процес в развитие, внимавам накъде вървя.
Излизаш ли извън твоята зона на комфорт – кога и как?
Обичам промените и ги търся – нови места, хора, начин на живот, храна, напитки, култури – винаги ще предпочета новото, непознатото през познатото. Това разширява представата ми за мен самата и света. Давам си сметка, че това са комфортни бягства от зоната на комфорт. Негово Величество Животът е този, който с един шут може да те изкара от добре подреденото ти комфортче.
Промениха ли се твоите нужди и желания през последните години?
Разбира се, бог Време променя всичко. Нуждите ми за общуване, за близост, за забава си остават, но вече съм по-кротка, нямам сили и желание да купонясвам до зори. Нуждата ми от изява също има друга форма – преценявам къде, какво, пред кого. Следвам нуждите на тялото от повече сън и почивка. Ходя на места и се срещам с хора, които истински желая. Старая се да следвам хода на желанията си, стремя се към пълна автентичност.
Как най-често изразяваш женската си същност?
Аз просто СЪМ женската си същност. Каквото и да правя, това съм аз – Събка, жена, българка. Жена, мъж – това е състояние на психиката, а не първични полови признаци или сексуална ориентация, това е нашата същност.
Не искам да бъда друга, и нищо не бих променила в тялото си на жена и в живота си на жена. Само ако си приел себе си такъв, какъвто си, можеш да се изразяваш свободно.
В какво вярваш?
Вярвам в магичната сила на любовта във всичките ѝ измерения. Вярвам и във великата сила на личния избор – ние избираме как да гледаме на нещата, които ни се случват. В това се крие божествената ни способност да се променяме.
ТВОЕТО ПРИЗВАНИЕ
Казваш, че „и психотерапията, и четенето на книга са процеси на търсене – на промяна, на отговори и истини за живота, търсене на нашето Истинско, Свободно Аз.“ И двете ти книги имат интересни заглавия – „Фитнес за женската душа“ и „Любовта на разведената жена“. По какво се различава фитнес терапията за женската душа, когато жената е „щастливо разведена“, а не просто „разведена“?
Аз считам себе си за „щастливо разведена“ – осъзната раздяла, която възприемам като изход от несъвместимо съществуване, без драми и трагедии, а после – съградени отношения на разбиране, приемане, подкрепа. Бившият ми съпруг е най-добрият ми приятел.
Брак ПО любов – обикновено така започва всеки брак, но има ли „развод ОТ любов“?
О, да – всичко има в живота, и всичко е заради нея – любовта. „Страданието е липса на любов“ – цитат от една от книгите ми.
Как откри за себе си познанието и мъдростта на Ведик Арт – рисуването по интуиция – психологически метод за личностно усъвършенстване, признат от 2015 година с Европейски патент за авторско право.
Прочетох за този удивителен метод в едно полско списание за психология – нарича се SENS. „Това е моето!“ – казах си, намерих курс, резервирах билети и заминах за Варшава. За две години завърших две нива на курса и квалификация за учител ВЕДИК АРТ, а от миналата година започнах да преподавам метода и в България. Каня теб и всички жени на това магично пътуване към себе си.
Сякаш много хора се притесняват да изразяват себе си свободно, творчески и спонтанно, защото мислят, че нямат артистични умения или конкретен талант. Какво отличава Ведик Арт практиката от същинското рисуване?
Повечето хора живеят с негативни, ограничаващи представи за себе си: „не мога…, не ставам…, не умея…, страх ме е…, това или онова не са за мен…“, дори не смеят да пробват. Това е тъжно.
Работата с ВЕДИК АРТ разчупва тези мисловни модели. Това е система от 17 стъпки за преодоляване на ограничителните негативни убеждения и пробуждане на интуицията, която ни повежда по пътя на творчеството. Не говорим за рисуване, но рисуваме след всяка от 17-те точки. Така неусетно, в края на курса всеки си тръгва с дузина собствени картини, както и с онова усещане за себе си, което го кара да се чувства като творец на собствения си живот. ВЕДИК АРТ не те учи да рисуваш, а да изразяваш себе си свободно във всяка сфера на живота.
Ако погледнем на Ведик Арт като пълноценно преживяване за женската душа, как то може да ни помогне да открием личната си духовна Вселена?
Нашата женска същност е творческа. Нейното всекидневно проявление е в подредбата на дома ни, във вкусната и красиво поднесена храна, в стила ни на обличане, в професионалните ни избори, ние творим живота си всеки ден. И когато сме недоволни от себе си – това е сигнал, че творческата ни енергия е блокирана. ВЕДИК АРТ е точно това – път за преоткриване на творческото начало, самочувствието да изразяваш себе си свободно. Картините са следствие от това.
~ ~ ~
„Жените разказват“, но обичат и приятните изненади, този път под формата на въпрос от Донка Налбантова, която гостува наскоро в проекта, а сега ще може да прочете отговора на Събка:
Често сме склонни да ревизираме собственото си АЗ – постъпки, разрез на ситуации и т.н. С какво смятате, че обогатявате живота на околните – най-близките ви, колегите ви, обществото?
Вдъхвам кураж. Към това се стремя – да вдъхвам кураж на хората, че могат да преодолеят трудните изпитания, окуражавам ги да вярват в себе си, както и да обичат живота.
ВЪПРОС С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Искаш ли да попиташ нещо жената, която ще бъде следващ гост в проекта „Жените разказват“?
Как се окуражава – сама себе си и как вдъхва кураж на хората около себе си?
Коя е жената, която отговори на този въпрос?
Виж следващото интервю: тук.
~ ~ ~
Ведик Арт картини и снимки: Събка Дякова-Чехович, личен архив
~ ~ ~
Продуктово позициониране в проекта „Жените разказват”
Ако развивате успешен бранд и желаете да подкрепите още в началото напредъка на проекта, моля, пишете ми: hello@violine.bg
Проект на Violine.
Интервю: Виолина Харалампиева
Виж всички разговори от проекта „Жените разказват”: тук.
Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.