Сапарева баня: октомври обещава

Октомври започва като обещание от лятото, когато дръзнах да си обещая есента в сряда.

Има места, към които пътуваме в себе си още преди да знаем, че съществуват. В мислите си, в желанията си, в стремежа си да изпитаме нещо различно, което никога не се е случвало. Може да е обикновено, може да е необикновено. А може да е от двете по малко.

Няколко дни по-рано               

Мечтая за тишината на деня, някъде наблизо, където хората живеят в планината, която изглежда, че ги прави по-добри. Някъде, където природните багри преобладават над останалите нюанси в ежедневието.

Имах нужда да открия Мястото по усет, като изключа света наоколо и се оставя на собствената си преценка.

С годините се научих, че не ми е нужно кой знае колко, за да се чувствам в хармония със себе си, но не на думи, а като способност да изживявам пълноценно хубавите моменти, които животът ми поднася.

06 октомври 2021

Утрото навън още спи, загърнато в сънената прегръдка на новия ден, който се опитва да проблесне между полупрозрачните пердета на спалнята.

 

Утро

 

Сякаш нямам търпение да направя първото кафе, а после да събудя Иво, за да не пропуснем началото на деня.

Последният ден, в който слънцето се завръща, та макар и само за няколко часа, ей така, за да си размени някой поглед с лятото, което наскоро отпрати, защото му се стори, че е дошло време да посрещне есенното обещание на едно момиче.

***

И пътят в сряда е друг.

Харесват ни усамотените шосета, които неусетно се промушват покрай красивите планински гледки, за да заобикалят еднообразния трафик, с който не искаме да се надпреварваме, понеже досега никой не е успял да надбяга своето време.

Почти пристигаме. В близката далечина се разкриват заоблените склонове на Рила. Всичко в Сапарева баня изглежда толкова зелено, че все едно есента още не може да се раздели с ярките цветове на един отминал сезон.

Лесно откриваме къщата, по усет, както в началото.

 

Сапарева баня

 

Улицата се казва „Перуника“, точно в подножието на планината, където е толкова тихо, че ми е трудно да доловя какъвто и да е звук, различен от тишината.

 

Сапарева баня

 

Леките завеси се полюшват едва-едва от полъха на въздуха, когато поглеждаме в уютната стая, огряна от приглушената слънчева светлина. Природата наднича зад прозорците, а заедно с нея и моето обещание, което се сбъдва в мига, в който разбирам къде се намирам.

 

Сапарева баня

 

Сапарева баня

 

Вече не мисля за обикновеното и необикновеното в този ден. Вече сме едно и с двете.

***

– Как се чувстваш?

Усмихвам се на годините. Не казвам нищо, но изражението ми подсказва, че съм точно където искам да бъда.

 

Сапарева баня

***

Хората често правят всякакви равносметки около рождения си ден – къде се намират, какво предстои…? Вероятно съществува някаква причина, която кара човек да пренапише себе си, така че да звучи достатъчно обещаващо до следващата година.

***

Утрото се събужда за първи път в четвъртък, с гледка към Рила планина. Моето обещание не се нуждае от повече разсъждения.

Бавно затварям металната порта на къщата, като отново поглеждам бялата цифра, която обозначава номерa. Улица „Перуника“  № 6.

Просто съвпадение и усет за числа.

***

Хапване наблизо:

Пица „Радо“, гр.Сапарева баня

Разходка наоколо:

Водопад „Горица“, село Овчарци

Парк „Рила“, гр.Дупница

 

Парк "Рила", гр.Дупница

 

Парк "Рила", гр.Дупница

Парк "Рила", гр.ДупницаПарк "Рила", гр.Дупница


Виж още истории от рубриката “Излет”: тук.


 

Сподели:

0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.