Октомври започва като обещание от лятото, когато дръзнах да си обещая есента в сряда.
Има места, към които пътуваме в себе си още преди да знаем, че съществуват. В мислите си, в желанията си, в стремежа си да изпитаме нещо различно, което никога не се е случвало. Може да е обикновено, може да е необикновено. А може да е от двете по малко.
Няколко дни по-рано
Мечтая за тишината на деня, някъде наблизо, където хората живеят в планината, която изглежда, че ги прави по-добри. Някъде, където природните багри преобладават над останалите нюанси в ежедневието.
Имах нужда да открия Мястото по усет, като изключа света наоколо и се оставя на собствената си преценка.
С годините се научих, че не ми е нужно кой знае колко, за да се чувствам в хармония със себе си, но не на думи, а като способност да изживявам пълноценно хубавите моменти, които животът ми поднася.
06 октомври 2021
Утрото навън още спи, загърнато в сънената прегръдка на новия ден, който се опитва да проблесне между полупрозрачните пердета на спалнята.
Сякаш нямам търпение да направя първото кафе, а после да събудя Иво, за да не пропуснем началото на деня.
Последният ден, в който слънцето се завръща, та макар и само за няколко часа, ей така, за да си размени някой поглед с лятото, което наскоро отпрати, защото му се стори, че е дошло време да посрещне есенното обещание на едно момиче.
~ ~ ~
И пътят в сряда е друг.
Харесват ни усамотените шосета, които неусетно се промушват покрай красивите планински гледки, за да заобикалят еднообразния трафик, с който не искаме да се надпреварваме, понеже досега никой не е успял да надбяга своето време.
Почти пристигаме. В близката далечина се разкриват заоблените склонове на Рила. Всичко в Сапарева баня изглежда толкова зелено, че все едно есента още не може да се раздели с ярките цветове на един отминал сезон.
Лесно откриваме къщата, по усет, както в началото.
Улицата се казва „Перуника“, точно в подножието на планината, където е толкова тихо, че ми е трудно да доловя какъвто и да е звук, различен от тишината.
Леките завеси се полюшват едва-едва от полъха на въздуха, когато поглеждаме в уютната стая, огряна от приглушената слънчева светлина. Природата наднича зад прозорците, а заедно с нея и моето обещание, което се сбъдва в мига, в който разбирам къде се намирам.
Вече не мисля за обикновеното и необикновеното в този ден, вече сме едно и с двете.
~ ~ ~
– Как се чувстваш?
Усмихвам се на годините, не казвам нищо, но изражението ми подсказва, че съм точно където искам да бъда.
~ ~ ~
Хората често правят всякакви равносметки около рождения си ден – къде се намират, какво предстои…? Вероятно съществува някаква причина, която кара човек да пренапише себе си, така че да звучи достатъчно обещаващо до следващата година.
Утрото се събужда за първи път в четвъртък, с гледка към Рила планина. Моето обещание не се нуждае от повече разсъждения.
Бавно затварям металната порта на къщата, като отново поглеждам бялата цифра, която обозначава номерa. Улица „Перуника“ № 6. Просто съвпадение и усет за числа.
~ ~ ~
Хапване наблизо:
Pizza „Rado“, гр.Сапарева баня
Разходка наоколо:
Водопад „Горица“, село Овчарци
Парк „Рила“, гр.Дупница
Виж още истории от рубриката “Излет”: тук.