Октомври започва като обещание от лятото, когато дръзнах да си обещая есента в сряда.
Има места, към които пътуваме в себе си още преди да знаем, че съществуват. В мислите си, в желанията си, в стремежа си да изпитаме нещо различно, което никога не се е случвало. Може да е обикновено, може да е необикновено. А може да е от двете по малко.
Няколко дни по-рано
Мечтая за тишината на деня, някъде наблизо, където хората живеят в планината, която изглежда, че ги прави по-добри. Някъде, където природните багри преобладават над останалите нюанси в ежедневието.
Имах нужда да открия Мястото по усет, като изключа света наоколо и се оставя на собствената си преценка.
С годините се научих, че не ми е нужно кой знае колко, за да се чувствам в хармония със себе си, но не на думи, а като способност да изживявам пълноценно хубавите моменти, които животът ми поднася.
06 октомври 2021
Утрото навън още спи, загърнато в сънената прегръдка на новия ден, който се опитва да проблесне между полупрозрачните пердета на спалнята.
Сякаш нямам търпение да направя първото кафе, а после да събудя Иво, за да не пропуснем началото на деня.
Последният ден, в който слънцето се завръща, та макар и само за няколко часа, ей така, за да си размени някой поглед с лятото, което наскоро отпрати, защото му се стори, че е дошло време да посрещне есенното обещание на едно момиче.
~ ~ ~
И пътят в сряда е друг.
Харесват ни усамотените шосета, които неусетно се промушват покрай красивите планински гледки, за да заобикалят еднообразния трафик, с който не искаме да се надпреварваме, понеже досега никой не е успял да надбяга своето време.
Почти пристигаме. В близката далечина се разкриват заоблените склонове на Рила. Всичко в Сапарева баня изглежда толкова зелено, че все едно есента още не може да се раздели с ярките цветове на един отминал сезон.
Лесно откриваме къщата, по усет, както в началото.
Улицата се казва „Перуника“, точно в подножието на планината, където е толкова тихо, че ми е трудно да доловя какъвто и да е звук, различен от тишината.
Леките завеси се полюшват едва-едва от полъха на въздуха, когато поглеждаме в уютната стая, огряна от приглушената слънчева светлина. Природата наднича зад прозорците, а заедно с нея и моето обещание, което се сбъдва в мига, в който разбирам къде се намирам.
Вече не мисля за обикновеното и необикновеното в този ден. Вече сме едно и с двете.
~ ~ ~
– Как се чувстваш?
Усмихвам се на годините. Не казвам нищо, но изражението ми подсказва, че съм точно където искам да бъда.
~ ~ ~
Хората често правят всякакви равносметки около рождения си ден – къде се намират, какво предстои…? Вероятно съществува някаква причина, която кара човек да пренапише себе си, така че да звучи достатъчно обещаващо до следващата година.
~ ~ ~
Утрото се събужда за първи път в четвъртък, с гледка към Рила планина. Моето обещание не се нуждае от повече разсъждения.
Бавно затварям металната порта на къщата, като отново поглеждам бялата цифра, която обозначава номерa. Улица „Перуника“ № 6.
Просто съвпадение и усет за числа.
~ ~ ~
Хапване наблизо:
Pizza „Rado“, гр.Сапарева баня
Разходка наоколо:
Водопад „Горица“, село Овчарци
Парк „Рила“, гр.Дупница
Виж още истории от рубриката “Излет”: тук.
