Мальовица, изписана с твоето име през зимата

Мальовица пристигна в първите дни на онази Нова година, преоблечена като снежна разходка в слънчев уикенд, започнал още по Коледа.

 

Мальовица

 

Сякаш се случи всичко наведнъж. Все едно някой беше оставил едни и същи следи, по които краят на една година си тръгва, за да направи място на друга. А тя, другата постави своето ново начало няколко пъти, като отбеляза всяко от тях по свой начин.

* * *

Има моменти, в които спирам да си задавам излишни въпроси, просто следвам посоката, която животът чертае през пъртината на времето. Мисля по-малко. Дишам и чувствам. Чистотата на хладното утро и усещането за свежест, което се носи във въздуха.

 

Мальовица

 

Пътеката ми е позната само през лятото, но сега разбирам колко е красива през зимата, когато преспите образуват най-различни причудливи форми около скалите, между отрупаните със сняг дървета.

 

Замръзнала река в Рила

 

Иглолистната гора е като своеобразен заскрежен пейзаж. Всеки щрих е замръзнал в точния миг, както ледените иглички, които докосвам едва-едва, за да не се счупят от допира.

 

Мальовица

 

Има толкова много сняг, че и на мен ми иска да нарисувам нещо върху искрящо бялото платно, но желанието ми се разминава със способностите. Мога да изпиша само неговото име с печатни букви.

 

Сняг в Рила

 

Искрящото слънце премрежва погледа ми, когато поглеждам към небето, за да се уверя колко е ясно. Няма как да е друго.

Така вървя през този зимен ден – чувствайки себе си – насред всичко по пътя наоколо.

 

Мальовица

 

Никак не се смущавам от надморската височина на хижа „Мальовица“, до която ни отвежда маршрутът. Дори не може да се каже, че ми е студено, независимо, че дрехите, с които съм облечена, са далеч от представата за топла зимна екипировка. Усещането, че вървим плътно един до друг с Иво, излъчва по особен начин някаква форма на човешка топлина – онази, в която само двама души, които са се търсили дълго време, могат да се разпознаят, когато пътищата им се пресекат по средата на зимата.

 

Мальовица

 

Почти покоряваме на един дъх щастливата случайност, която ни събра по Коледа, като се изкачваме за първи път заедно до 1960 метра, в подножието на връх „Мальовица“.

Стъпвам енергично в очертанията по пътеката, които някои е оставил преди мен в снега, докато се улавям, че мисля за новото предложение за работа, което приех наскоро.

 

Мальовица

 

Всичко наведнъж…

Всъщност, когато разсъждавам на ум, сякаш все повече осъзнавам, че височината няма кой знае какво значение, нито в планината, нито в града, където често стремежите на хората достигат невиждани висоти, от които се вижда колко безсмислени са някои от тях. Но това не ме тревожи. Вярвам, че в промяната има смисъл, който се простира отвъд всякакви височини, а това е достатъчно, за да направя следващата стъпка към всичко, което ми предстои.

* * *

Мальовица

 

Мальовица

 

Разговорите по пътя, ни отвеждат до хижата, където спираме за кратка почивка, на чаша билков чай, която сгрява още повече дъха между думите, които се нижат толкова нагъсто, че едва си поемаме въздух. Горещата пара от чая рисува приказни облачета в настоящето, скъпоценен момент, който създава още по-голям уют, преди да тръгнем по пътя на обратно.

 

Мальовица

 

Мальовица

* * *

Така се случи онази Нова година, преоблечена като нова история, в която всичко започна на Коледа, за да продължи след това. Стъпка по стъпка. Досега. С твоето име през декември.

Честита Коледа!

 


Виж още една коледна история: тук.


 

Сподели:

0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.