С това ме впечатли, със светлите и благи послания, които излъчват онова усещане за човещина, което може да бъде доловено при земните и скромни хора. Хора, които не се натрапват с гръмки думи, но успяват да предадат на другите своето разбиране за смисъл в живота.
Разговор с Камелия Калайджиева. Жена. Майка. Будител от настоящето.
Камелия живее щастливо на село със семейството си и милее за българските традиции. Учениците я познават като госпожа Парашева, когато работи като учител преди известно време. Обича да разказва истински и непринудени истории, които топлят душата и вълнуват сърцето, защото възраждат вярата в човека и доброто.
В Деня на народните будители поговорихме от разстояние за близостта със селото, уважението към корените и човешките добродетели. Няколко нюанса от този разговор.
Как се чувстваш, когато си облечена в традиционна носия?
Чувствам се специална. Чувствам, че съм облякла съкровище, което крие в себе си магия, защото за мен автентичната българска носия е именно това. Няма друга дреха, която така да разкрасява българката и да я кара да сияе със сила, гордост и принадлежност към рода.
Как ти хрумна да възстановяваш и пресъздаваш стари български рецепти?
Съвременният живот ни дава много удобства, но и ни отдалечава от нашите корени. Имаме 24- часов достъп до храна и възможността да опитаме различни ястия от различни националности. През последните години, особено сред младите, започна едно навлизане и налагане на чужди тенденции. Всеки вече прави пица и спагети. Дори бабите започнаха да готвят “модерно”, за да се нагодят според предпочитанията на внуците. Катмите станаха американски палачинки, а бургер звучи по-добре от яхния. И бавно и неусетно започваме да губим своята идентичност.
Обичам всичко родно, автентично и старинно. Със съпруга ми, освен носии, колекционираме и всякакви стари предмети и информация. За нас това е жива история, която трябва да бъде запазена. Старите рецепти са нематериално културно наследство, което трябва да съхраним и предадем на поколенията след нас, защото то носи духа на българското и съживява милите спомени от детството ни.
Какво ти дава селото?
Свобода. Мисля, че всеки, който живее на село ще потвърди, че именно свободата е това, което чувстваш най-силно. Свободата, като лично пространство, като поле за изява и време за размисъл, като възможност да отглеждаш сам храната си, да възпитаваш децата си сред природата и да бъдеш себе си.
Какво те вдъхновява?
Вдъхновяват ме добрите хора, добрите постъпки, децата и разбира се, природата. Светът наоколо крие безброй чудеса и ако пожелаем ще ги видим.
Кои са будителите в твоя живот?
Моите ученици бяха и моите будители. Не само учих за тях, но се учих и от тях. Стараех се да бъда все по-добра и да надскоча себе си. Не е ли това будител – да ти показва, да те вдъхновява, да те стимулира да бъдеш по-добър, успешен и полезен за обществото? Сега приемам за будители хората, мислещи различно, мечтаещи, и най-вече тези, които следват и сбъдват мечтите си, тези, които помагат, създават и променят света към по-добро.
Какво искаш твоето малко момче да научи от теб?
Искам Дими да се научи да чувства. Да чувства свободата, да чувства гласа на природата, птиците, животните и растенията. Да вярва в себе си и да знае, че ще сме до него.
А ти от него?
Всеки ден се уча от него. Уча се на любов, уча се на търпение, уча се да се смея. Иска ми се по-често да виждам и разбирам света през неговите очи – чисто, искрено и непредубедено. Знам, че тепърва има още много какво да науча от него.
Може да откриете Камелия тук.
Снимки към историята: личен архив
Виж още истории от рубриката “Разговори”: тук.