Старата фурна в Лопян.
Звучи по френски, но си е чисто българско, от наше по наше село.
Без посока, но с път, който криволичи между хребетите на Стара планина, преди да се отбие за кратка раздумка в близкото планинско село.
Така попадaме в тази удивителна къща, която прави плахи крачки в съвремието, но историята ѝ е изтъкана от памучни платна, ръчно плетени дантели, вълнени черги и люлеещи се фотьойли.
Такива светове сякаш приземяват човешкото в нас, когато животът на земята се лута между крайностите.
Този ярък спомен е на няколко години, но няма да забравя вълнението, което изпитвам, когато докосвам дървените лопати за хляб, върху които още личат следите от употребата им, преди повече от петдесет години.
Колко история може да се съдържа само в едно място.
Стопаните ни разказват, че мечтаят да възстановят старата фурна в къщата, в която майстори-хлебари са се грижили дълго време за замесването и изпичането на насъщния.
Това ме връща в детството, където ухае на топъл хляб с хрупкава коричка от селската фурна.
Българските традиции – те са нашата съкровищница от миналото, което ни принадлежи.
Искрено се възхищавам на хората, които съумяват да опазят това наследство по различни места в България.
Сигурно можем да изградим един по-смислен свят, ако се държим по-здраво един за друг, като предаваме истинските добродетели на следващите поколения, с всичко, което създаваме и оставяме след себе си.
Виж още истории от рубриката “Излет”: тук.