Търсене
Close this search box.

Така е добре

Надничам в света на баба, в който всичко старо скърца.

Правя го всеки път, когато съм на село. Не знам защо, но нямам нужда от някакво обяснение.

Нищо не търся.

Просто разглеждам рафтовете във вътрешността на гардероба и слушам звука от износените панти. Самата красота, изваяна в прости и заоблени форми от дърво.

 

Стар дървен гардероб

 

Стоя в собственото си мълчание няколко минути, а после ровя в полутъмното пространство, сред което откривам онова време в това малко и раздърпано парче плат от чист памук.

 

Памучна дантела

 

Усуквам го около себе си и си представям, че живея в годините, когато младите момичета не са били с лакирани нокти, но романтиката е съществувала, отвъд модерните идеали за женственост.

В погледите. В закачките. В селските вечеринки и танцовите забави.

 

В къщата на баба и дядо

 

Продължавам да виждам ярко сините ѝ очи, енергичната ѝ походка и побелялата ѝ коса, оформена в прическа с букли.

Помня почти всичко.

Спомените болят понякога, но радостта от тях надмогва усещането за болка.

В детските ми представи, винаги съм я възприемала за много храбра и борбена жена.

Жена, която се справя с несгоди от различно естество.

Баба прекопаваше градината, нивата, лозето.

И не е само това.

Тя ме научи, че работата на село и земята каляват характера в човека.

Сякаш още я чувам как нахоква дядо, докато той си пийва малко повече от домашната блага ракийца, която тя упорито отбранява със смели думи и различни наставления.

 

Баба

 

Често си мисля за нея.

Наскоро ѝ занесох лалета.

 

Букет с лалета от село

 

Исках да ѝ кажа, че не съм забравила уханието на домашните гозби, пукащите цепеници в печката на дърва, лекото ѝ похъркване пред телевизора и безусловната ѝ подкрепа.

Мина много време от онова време.

Случи се така, че шумотевицата в града измести тишината в бабината къща. Но въпреки това, продължих да търся образа на баба във всичко – от фермерското кисело мляко и лютеницата, до сапуна и шарените вълнени чорапи.

Още ходя там и заспивам в същото легло, в което тя ме прегръща в нейното време, когато изпитвам неоснователен страх от разни неща, които показват по телевизията.

 

Къщата на баба и дядо по залез

 

Баба не успя да види как момичето в мен порасна, но когато напускаше този живот, почти бях сигурна, че никога няма да си тръгне от моя свят.

Никой не си тръгва от място, пълно с детска обич.

Размотавам бавно памучното парче плат, което усуках по-рано около себе си, за да го върна в света на баба, където всичко старо скърца, но не искам да поправям нищо.

Така е добре.


Виж още истории от рубриката “Чудеса на село”: тук


 

Сподели:

Subscribe
Notify of
0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.