~ ~ ~
В Чепеларе
Три години по-рано, но сякаш е сега.
Красотата в гледката ме грабна още преди да опозная къщата отблизо. Когато си в Родопите, не е трудно да откриеш място и хора, които те карат да се чувстваш като у дома си, но без да губиш от усещането за собствен дух, който витае наоколо.
Съвсем случайно или пък не, се озовахме в Чепеларе, на път от местността „Чудните мостове“. Пристигаме в дъждовен ден, по средата на седмицата, вали като из ведро, а студеното време по никакъв начин не подхожда на лятото. Започваме да търсим подходящо място, където да отседнем за още една нощ.
В Родопите като в Родопите, милата стопанка Катя ни кани да разгледаме къщата, а после ни черпи пълна чиния с охладена диня. Гостоприемна е българката. Щастливи сме ние.
Уютната кухня на къщата предразполага към скромна вечеря, която приготвяме сами, нищо кой знае какво, но понякога мястото напълно те освобождава от излишните претенции и очаквания за нещо повече.
Катя ни посреща на следващата сутрин с предложение за кафе, което отказваме, за да не създаваме излишно неудобство на жената. Може би трябваше да приемем, защото кафето в Родопите, не е само кафе, а раздумка.
Мълчанието се разпада между добрите думи, които си казваме. Преди да ни изпрати, Катя сърдечно ме прегръща, а след това потъваме в тишината на момента, в който тя остава в своя дом, а ние се отправяме към нашия.
Домовете приличат на хората в тях.
Този дом прилича много на своята стопанка. Катя! Жена, пълна с човещина.
„Ще ви чакам отново!“
Виж още истории от рубриката “Наоколо”: тук.
Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.