В каничка със студена лимонада.
Така искам да дойде лятото. Съвсем невинно и леко свенливо. Във всичките му цветове, които залязват заедно с изгарящото слънце, в морето от необятни копнежи.
В безкрая на хоризонта има някакво очакване, в което се сливат морето и надеждата по него.
Сега седя на брега на този блян, а погледът ми се рее някъде между вълните, които се преструват на по-големи, за да изглеждат по-страшни в началото.
Гледам ги как бавно прииждат към босите ми стъпала, но когато се приближат, крехката им природа изплува в невръстните солени капчици. И в този момент, всичко започва наново.
Животът се случва отначало.
Ей така, заради лятото. Не за друго.
Обичаме се още повече, а всяко докосване е като за първи път. И ситните песъчинки между пръстите, не ни дразнят чак толкова, както преди.
Разхождам се наоколо, а момичешките ми стъпала оставят влажни отпечатъци по пясъка, между морето и синевата от ярки спомени.
Не съм се изгубила. Навсякъде виждам познати следи.
Случват се много неща. Навярно за добро.
Искам да остана още малко. Ей така, заради лятото. Не за друго.
Виж още една история от морето: тук