Малиновите храсти зад къщата на село, изглеждат по-малко, но останалото е почти като едно време.
Сега е много по-горещо от годините, които помня.
Тогава, когато животът приличаше повече на себе си.
Татко: Всичко има на това село, даже и работа.
Шегува се, но е вярно.
Хрумва ми да направя домашен сладолед с малини, който да разнообрази работата под открито небе.
Мама: Тази купичка е много надраскана, но гледам, че Джейми Оливър използва същите.
Слушам моите родители и си мисля…
Как различията и несъвършенствата, раждат истинската красота на нещата.
Също, както при хората, не само при тези, които живеят на село.
Обичам неподправеното, защото то е такова, каквото е – изглежда обикновено, но когато човек се огледа в него, може да открие още нещо, а после да си хапне от сладоледа, преди да продължи напред.
Така е близо до земята. Така е на село.
Времето, което се събира между утрото и залеза, минава много бързо.
Почти неусетно, в някои от дните на лятото, което в края на тази кратка история, прилича малко повече на онова от детството, когато малиновите храсти зад къщата…
Мама, малко по-късно: Може ли да видя снимките?
Разговорите между нас нямат неочакван край, нито крият някакви неизречени думи, защото се въртят около битието на село.
То често ни се струва много привлекателно, когато живеем в големия град, където уж има всичко, даже и работа.
Снимките със сладоледа ли? Ето ги.
Виж още истории от рубриката “Чудеса на село”: тук