За живота на село
Пренесох вкуса на българското село в града.
Нося и други неща със себе си, по скоро емоционални, отколкото материални.
Завръщам се няколко пъти към миналото лято, за да си припомня изживяните моменти.
Този път е много по-различно от преди. Може би годината е такава, а може би аз съм друга.
Харесва ми чувството на свобода, примесена с физически труд в зеленчуковата градина на моето семейство, където работата не спира по цял ден.
Все има какво да прави човек.
Единствено горещините и проливните дъждове прекъсват ритъма. Понякога и болките по тялото, които идват и си отиват.
А това е Роко. ♥
За смисъла на дните
Тази история не е идилична картина на българското село, каквото обикновено си го представяме – ние, градските хора. Разрухата, самотата в погледите на хората и обезлюдяването на къщите, могат да бъдат забелязани почти навсякъде, но тази история не е и за това.
Тази история е за осмислянето на дните, въпреки несгодите от всякакъв характер, които често не могат да бъдат предвидени, когато сме свикнали с удобствата в града.
За ритъма на живот
Бързо свикнах с репликата „както дойде, каквото дойде“, която хората в селото повтарят при почти всеки разговор.
По-късно разбрах, че това вярване показва тяхното отношение към движението в природата.
Може да изглежда твърде наивно или да говори за липса на предприемчивост в нечий очи, но тези хора намират свой начин да оцеляват, независимо че някои от тях живеят на ръба на съществуването, с това, което имат.
Простотата на живота е сведена до съвсем обикновени дейности, които водят до по-големи осъзнавания, когато си дадем необходимото време.
За душата и тялото
Българското село ми действа като някаква форма на изцеление, помага ми да се отърся от излишното, като изтупам прахта на собствените си предразсъдъци и очаквания за лятна почивка.
Точно от това имам нужда – повече време навън, по-близък контакт със земята, по-чиста и сезонна храна. Чувствам се благодарна и признателна, че имам малък принос при събирането на реколтата и подготовката за приближаващата зима.
Обичам да пиша за нещата, които ме радват, но като лично преживяване, без да развивам философски концепции, които отхвърлят напълно живота в града, защото всеки човек има различни виждания за пребиваване в своето настояще. И това е напълно естествено.
Както дойде, каквото дойде.
Миналото лято дойде в едно българско село.
Виж още истории от рубриката “Чудеса на село”: тук