~ ~ ~
Сега накъде?
Това е история за Рая, но този, който го има само в Родопите.
Има места, на които обичам да се завръщам, защото ме притеглят по някакъв необикновен начин. Опитвам се да не разсъждавам, когато това ми се случи, а просто да се доверя на вътрешното ми усещане, защото често то е по-мъдро от самата мен.
Този път ме отвежда до село Врата, скрито високо в магичните Родопи. Ходила съм няколко пъти, но всеки път историята остава неразказана до край, вероятно не съществува такъв.
Нека да опитам поне още един път.
Така правим обикновено с Иво, когато ходим на море – продължаваме ваканцията с планина.
Сменяме мокрите бански, изтръскваме пясъка между пръстите и тръгваме към Родопите. По пътя разказвам на Иво за скалното светилище Белинташ. Вълнувам се. Нямам търпение да пристигнем същата вечер. Да, понякога съм по-нетърпелива, но се уча на търпение с повече търпение.Често ми се получава.
С Иво предпочитаме усамотените и тихи къщи за гости, в автентичен стил за района, в който се намираме. Лесно откриваме мястото, което резервираме, докато пътуваме, но се оказва, че точно тази вечер повечето къщи в комплекса са заети от шумна, но симпатична компания, която има повод за празник.
Човек не може да предвиди всичко в една неразказана история, нали?
Но е за хубаво, защото…
Мъжът, който ни посреща, долавя лекото ми разочарование, породено от бурните викове на очарователната компания от развеселени момчета и момичета.
– Знаете ли, имам една свободна къща, която е по-отдалечена оттук. Още е нова. Ще бъдете само вие, няма да настанявам други хора, за да се насладите на пълното спокойствие в планината. Искате ли да я видите?
Искате ли да я видите? – въпросът, който отваря нова врата в село Врата.
Човекът ни повежда по калдъръмената улица, малко по-надолу от мястото, на което се срещаме за първи път. Пристигаме след няколко минути.
Къщата е в автентичен родопски стил, с голяма тераса и зашеметяваща гледка към скалното светилище Белинташ.
Изведнъж очарователната компания започва да ми се струва още по-очарователна.
“Момчета и момичета, продължавайте да се забавлявате все така.”
С Иво се настаняваме в къщата, а по-късно вечеряме учудващо тихо в градината на комплекса. Шумната компания сякаш се е изпарила някъде. Но в Родопите се случват всякакви чудеса, така че не съм учудена.
Събуждаме се рано сутринта, защото искаме да стигнем преди обяд до Белинташ. Закусваме по родопски и тръгваме, заредени със сутрешния ентусиазъм на новия августовски ден.
И в село Врата се отваря още една врата, която ни отвежда по пътеката към скалното светилище, забулено в мистерии и легенди, археологически находки и предположения за живота и ритуалите на хората по онова време.
Мястото е много различно от всичко познато в България, но магическото се усеща навсякъде – в 360-градусовата панорама, която се открива към Родопите, каменните отвори, издълбани в причудливи форми, в които се събира вода, чувството, което ме обзема, когато вървя по почти голите скали. Липсата на представа за времето в мен и извън мен. Тишината, която в един миг завладява всичко наоколо.
Тръгвам си оттук, но мястото остава в преживяването за него, за да го разкажа години след това, както правя сега, когато отново нямам идея как се изплъзнаха между думите последните часове от деня.
Но това ми стига в края на тази история, както започна, така и свърши – липсата на представа, също е някаква представа за нова врата във времето.
Предистория към историята:
Разказва ми се за магията на тази планина. Идеята за новата поредица се появи, докато разглеждах снимките от последните години.
С Родопите в Рая.
Много искам да се върна отново, да обиколя познатите места и да заобичам непознатите, както се обича всичко в Родопите.
Хора. Храна. Земя.
Така започна преди време тази история, но тогава нямах представа как да я продължа, както нямам представа за много други неща, когато разказвам природата и емоциите, които изпитвам, когато се разхождам по горските пътеки.
Виж още една история от Родопите: тук.
Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.