В червена рокля

Скоро сънувах себе си в червена рокля. Сънят ми припомни този кадър, направен няколко години преди това.

 

Виолина Харалампиева

 

– Чакай, има време, нека да те снимам. После тръгваме.

Но какво значение има точното отмерване на времето – сега, когато живеем така, сякаш сме извън него. Извън всичко непонятно, което се случва навън. Извън набързо подхвърлените думи, извън неразумните постъпки и безсмислени действия. Но по-близо до своята същност.

Понякога ми харесва да пребивавам по-дълго в това уединено пространство от тишина, вътрешни диалози и ръкописни букви, изписани в обикновена тетрадка с метална спирала. Все по-често напоследък – у дома, когато не нося червена рокля, а лицето ми е без никакъв грим. Така диша. И диша. Микроскопичните капчици розова вода, които впръсквам всяка сутрин и всяка вечер, попиват все по-лесно в кожата и овлажняват белезите от преживяното. Старая се да не ги прикривам чак толкова, защото в тях живеят годините и истинските истории.

~  ~  ~

В онази хладна февруарска вечер ми предстоеше дипломиране в първата Лидерска академия, в която научих много ценни неща за отношенията между хората. Имах среща с прекрасните момичета от курса.

 

Лидерска Академия 2014/2015, снимка: Съвет на жените в бизнеса в България

 

Вероятно повечето от тях, с които станахме някак по-близки още в началото, ще прочетат тази история. И ще си спомнят думите, които остават. И забавните игри, които скъсяват разстоянието между тези думи.

 


Търси човешкото във всеки човек. Винаги!

~

Поставяй се на мястото на другите хора. Често!

~

Не забравяй обратната връзка. Никога!


 

И още от всичко това, което ми помага да бъда по-добър човек. Поне така си мисля.

~  ~  ~

Отидохме заедно с Иво, който тогава не спираше да се шегува с мен по пътя, но без да подценява същинската стойност на придобитото познание от Академията.

– Къде ме водиш на тази феминистка сбирка…?

~  ~  ~

Още пазя дипломата в розова рамка, но тя не е толкова важна, колкото желанието ми да се движа с моето темпо. Напред. Като не се отклонявам от ценностите, в които вярвам. Преди. Сега. Днес и вчера, когато сънувах отражението на жена, облечена във вталена червена рокля.

~  ~  ~

Лале в история за червена рокля

 

С Иво вечеряме и разговаряме.

– Следобед ходих до кварталната сладкарница и купих едно голямо парче шоколадова торта. Благовещение е. За нас. Двамата.

Мисля си, че не бива да се лишаваме от малките ежедневни радости, каквото и да се случва навън. Бог иска да ни вижда как се радваме. Така се ражда светлината. Вътре в нас.

~  ~  ~

По-рано през деня пробвах отново роклята, учудващо, но не е мръднала. Нито аз. Все така сме една за друга.

~  ~  ~

Спомням си двете категории от седемте раздела с въпроси на приемния тест за Академията, който попълних през пролетта на 2014 година.

~ Аз съм ~

~ Аз искам да бъда ~

Femina. Жена – от латински.

~  ~  ~

Снимки: личен архив и Съвет на жените в бизнеса в България

 


Виж още истории от рубриката “Животът сега”: тук.


 

Сподели:

0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.