Мама в спомените, мама сега

Мама.

 

Мама и аз във Вършец

 

Намерих тази снимка в къщата на село, където миналото оживява свенливо в контрастите на настоящето. Всеки път е така, когато прескачам между сега и преди, без да нарушавам установеното разбирателство между тях. Това едва ли ще се промени някога.

Мама.

Назад, назад в онези години, в които е все така млада и красива. Сега пак е хубава.

Имам усещане какво ще ми каже, когато попадне на историята…

Обичам тази снимка, защото сме само двете, някъде във въртележката на времето, което още съществува в цветни окраски и черно-бели кадри.

Мама пазеше дълги години бодито, с което е облечена. Спомням си го толкова ясно – тъмносиньо, с бели точки и загадъчни дупчици по плата, през които прозира светлата кожа.

Когато го открих в гардероба, се зарадвах. Струваше ми се, че мама е доста привлекателна в него. Харесваше ми да се ровя между дрехите и обувките ѝ, грижливо подредени в картонени кутии – под закачалките с поли и блузи. Прибирах се от училище и започвах поредната дългоочаквана обиколка в модните потайности на женствеността. Тя носеше елегантни сандали с нисък ток, защото избягваше да подчертава допълнително височината на стройната ѝ фигура.

~  ~  ~

Сещам се, че тогава пробвах бодито няколко пъти. Просто ей така, за да се видя как ще изглеждам. Исках да огледам себе си в нея, докато тя е на работа.

Чувствах се голяма… И красива.

~  ~  ~

Мисля си често за парка в курорта Вършец, може би от времето, когато се върнахме отново с мама. Онова откачено лято на 2020.

 

В парка на Вършец

~  ~  ~

Никоя снимка не може да се нарече грозна, когато една майка е толкова близо  до своята дъщеря. Вече пораснала, но все така любопитна към странния свят на възрастните, в който всяка черно-бяла снимка разказва история след история.

 

Вършец, водопад Заножене

~  ~  ~

Сега, когато някой ме попита за годините, винаги казвам истината.

– Сигурно е ген – отговаря този някой, без да се замисля кой знае колко.

Само се усмихвам. Струва ми се, че това не е никак важно, когато жената приема себе си в нейната цялост – естествените черти и форми на лицето и тялото, красотата на ума, който се развива постоянно с голямо трудолюбие, емоционалната зрялост.

 


Виж още истории от рубриката “Добродетели”: тук.


Сподели:

0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.