Детска стая и мляко с какао по стените

Едва-едва пристъпвам в малката детска стая от ученическите ми години, която мама преобрази преди няколко сезона.

 

Детска стая

 

Сега е различна, но белите гипсови орнаменти още украсяват тавана. Фигурите може да изглеждат някак старомодно в това време, но това е така само на пръв поглед, който понякога е измамно лъжовен, когато става въпрос за толкова важен момент. Детството. Момент, който детето в нас познава по-добре от всеки друг, а възрастният човек се е отдалечил твърде много от него, че чак го е забравил.

 

Детска стая

 

Завръщане към спомените

Със сестра ми делим друга детска стая, но тази е нашето творческо пространство, в което тя рисува, докато аз се опитвам да постигна съгласие с наивните си мисли, които постепенно преливат в цели изречения, а после в разни съчинения.

Наистина не знам какво ме кара да пиша и да чета с такова въодушевление, когато се прибирам от училище по обяд. Сякаш има някаква особена магия между думите, преживяванията и неопитното ми въображение. Следвам своето усещане, не е нужно родителите ми да настояват да прочета една или друга книга. Избирам сама между многобройните заглавия в домашната библиотека. Достатъчно е, че мама се грижи за нея.

Спомням си как с интерес разлиствам страница по страница литературното списание „Родна реч“,  от което се вдъхновявам за първото си есе – „Човешкото в човека“, а после учителят ми по български език решава да го прочете пред всички родители, по време на обичайните им срещи в класната стая.

*

Обожавам деликатното сияние на слънчевата светлина, проблясваща между тънкото дантелено перде.

 

Детска стая

 

В онези години мокетът покриваше красивите дървесни окраски на паркета. После мама го изхвърли. Татко не беше съгласен.

Така е редно, някои неща от миналото пазим, но има други, които е хубаво да изхвърлим. Така се освобождаваме не само от вещите.

*

– В какъв цвят да боядисам стените, имаш ли някаква идея? – пита ме мама в един от телефонните ни разговори.

Кадифените нюанси на млякото с какао, което харесвам още от тийнейджърските ми години, преливат от един в друг в ума ми, онзи момент, в който пухкавата пяна се оттегля от страните на чашата и се събира в средата, като образува малки балончета във всякакви форми.

 

Детска стая

 

Светлината още блести върху естественото дърво на пода, когато се връщам в дома от детството, но този път думите се реят върху екрана на лаптопа, неусетно изместил през годините тетрадката от стъклената маса. Въодушевлението, то си е същото, може би сега е по-осъзнато, като ценности, осмисляне, начин на живот.

 

Детска стая

 

Мама никога не е обсъждала моето детско творчество, не ме е критикувала за написаното, не ми е налагала нейното виждане за образование и престижни професии. Остави ме да намеря сама своя път, довери се на моя вътрешен усет, въпреки страховете, които има всяка майка.

Това е любов – чиста и безусловна. Майчина. Любов, в която никой не проектира своите очаквания и пропуснати възможности върху другия, та макар и още дете.

Така пораснах. С грижовната подкрепа на някой, който ме обича.

 


Виж още истории от рубриката “Добродетели”: тук.


 

Сподели:

0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.