Утринно сияние – рецепта по книга

 „- Всеки човек, всяко нещо има своето предназначение в този живот. Ти, аз, това малко цвете. Всички сме свързани помежду си.“

„Утринно сияние“, Сара Джио

22 юли 2021

Вкъщи ухае на домашна пекарна. Канелените бисквити ще се изпекат скоро. Трябва им още съвсем малко.

Няколко дни по-рано

Сара Джио е автор, който обичам да чета, защото нейните романи носят онова усещане за топлина, човечност и доброта между хората, което никога не трябва да ни напуска, независимо от времето, в което живеем.

Харесвам историите, които се отличават с дълбочината на посланията, преминаващи с лекота тънката граница между художествената измислица и реалния живот. Уютно, тихо и хармонично ми е между страниците, особено сега.

Историята в романа „Утринно сияние“:

~ ~ ~

Женствена и чувствена. Пълна с романтични трепети. Дори понякога свенлива.

Така усетих историята в романа „Утринно сияние“, в която Сара Джио разказва за житейските съдби на две млади жени, избрали за свой дом една очарователна плаваща къща на езерото „Юниън“ в Сиатъл, но по различно време.

Има нещо, което свързва Пени и Ейда, но никоя от тях все още не знае какво предстои на Улицата на лодките.

Разходка в една от плаващите къщи в Сиатъл:

Средата на 50-те години на XX век

Пени обича да пече домашни сладки, като записва любимите си рецепти в своя тефтер със сини корици. У тях почти винаги ухае на пекарна, а тя изглежда като съвършената домакиня от цветните страници на старомодно американско списание от средата на миналия век. Млада, пленително красива и добронамерена по душа.

Но това ли е Пени?

В началото на XXI век

Ейда е успешен журналист и работи в популярно списание в Ню Йорк, но трагична семейна злополука я отвежда в Сиатъл, защото така се опитва да забрави тъгата, с която живее от две години.

Опитва се да започне отначало, но преди това има нужда от още време, за да се помири със своите тревожни мисли. А Улицата на лодките в Сиатъл прилича на място, на което човек може да открие отново бледите си очертания в отраженията на езерото „Юниън“. И така да разпознае себе си в огледалния кристален образ, преди да се е изгубил между болезнените спомени и вълнението на водата.

Средата на 50-те години на XX век

Пени се чувства много самотна и почти забравена, въпреки че е омъжена за известен художник, който често предпочита творческия безпорядък в ателието си, отколкото приятната компания на своята съпруга. А Пени е крехка и твърде ранима, като миниатюрна стъклена фигурка, която толкова харесваш, че понякога те е страх да я докоснеш, за да не се счупи при допир. И така да изгубиш единствената надежда, която все още имаш.

Но Пени има дълбока вяра. Все още вярва в щастието. И в любовта.

В началото на XXI век

Ейда се запознава с Алекс, който се оказва, че преди години е купил плаваща къща на отсрещния бряг, точно срещу имота на Пени, която един ден изчезва загадъчно, но сякаш жителите от Улицата на лодките знаят нещо повече, което всеки от тях все още прикрива в сенките от неизказаното минало.

„Погледнах към небето, дъждът си валеше, а птиците продължаваха да летят насам-натам. Никога преди това не съм забелязвал, че дъждът не им пречи. Като че ли изобщо не го забелязваха. Вероятно настръхват и са принудени да се върнат в гнездата си и да почакат докато облаците се разсеят. Но не крякат, не се гневят и не протестират. Просто го приемат. Не позволяват на малката буря да съсипе деня им, живота им.“

А това е забележителната кула „Спейс Нийдъл“, разположена в центъра на Сиатъл, с 360-градусова панорамна гледка и въртящ се ресторант:

Кулата е построена за Световното изложение през 1962 година, като символ на човешкия стремеж към необятното космическо пространство.

В този ресторант вечерят Ейда и Алекс, когато той решава да ѝ сподели как възприема проблемите в живота, за да намери своя вътрешен мир.

Често се чувствам привлечена от истории, случили се много време назад, в нечий друг живот, който не познавам отблизо, но сякаш ме докосва по някакъв особен начин. Струва ми се напълно излишно да търся обяснение на подобни усещания. Вярвам, че те не се намират в разумния свят на мислите.

Най-просто казано, може би…

Това е начинът да се свържа с моето предназначение в този живот, като събирам ценното от миналото, за да го съхраня в настоящето. Както направих с рецептата от тефтера на Пени, в който ми се искаше да надникна поне за малко, така както прави Ейда, когато случайно открива част от вещите ѝ, изоставени в стар сандък.

Канелените бисквити на Пени

Излизат 3 дузини

Съставки

1 чаша омекнало масло

1 ½ чаши захар

1 яйце

1 чаена лъжичка ванилия

2 супени лъжици меласа

2 ¼ чаши брашно

1 чаена лъжичка сода за хляб

1 ½  супени лъжици смляна канела

Приготвяне

Загрейте фурната до 180 градуса. Разбийте маслото и захарта до гладка смес. Прибавете яйцето, ванилията и меласата. След това добавете брашното, содата за хляб и канелата към сместа от масло. Оформете малки топчета тесто и ги поставете върху хартия за печене на около два сантиметра едно от друго. Печете 10 до 12 минути.

~ ~ ~

Пека хрупкавите бисквити на Пени и разказвам преживяването ми с романа „Утринно сияние“.

Някак си откривам себе си и в двете.

Домът ми се изпълва с канеления аромат на бисквитите от историята, докато си мисля за общността на хората, които живеят в плаващите къщи по онова време. Дълбоките връзки, които създават помежду си, докато общуват един с друг и споделят малките си ежедневни радости или моментите, в които изпитват тревога. Опитвам се да си представя Улицата на лодките. Как винаги можеш да потропаш на нечия врата, с кутия бисквити и чаша с топъл чай.

Времето лети, както птиците, на които дъждът не им пречи.

Историята за Пени и Ейда вече има вкус и аромат на утринно сияние през юли.

Животът е странна смесица от минало и настояще, които понякога се случват заедно, преплитат се като различните сюжетни линии в една история, а нишките се усукват една в друга. Удебеляват се и пак изтъняват, но никога не се късат просто така.

Може би, защото всичко е свързано.

Ето как промених рецептата от романа „Утринно сияние“, за да я приспособя към моя начин на живот:

Канелените бисквити на Violine

Съставки

1 чаша омекнало масло

1 чаши кафява нерафинирана захар

1 яйце

1 пакетче ванилова захар: екстракт от смляна шушулка бурбонска ванилия

4 супени лъжици домашен сироп от глухарче

2 ¼ чаши пълнозърнесто брашно

1 чаена лъжичка сода за хляб

1 ½  супени лъжици канела на прах

Снимки:

Корица на книгата „Утринно сияние“: ИК „Хермес“, 2021 г.

Фотосесия към историята: личен архив на блога

Други изображения: Pixabay

Виж историята за романа “Лазурният бряг”: тук.