Изгубих се, но не в себе си.
Морската синева на хоризонта се разлива на по-малки и по-големи вълни в детските ми спомени, които подскачат като миниатюрни балончета по мокрия пясък, докато тичам гола и боса по плажа, само по шапка с периферия и памучни пликчета. Така ги наричаха майките тогава.
– Ела да ти обуя пликчетата.
Някак хубаво звучи и сега – наивно и дори сладникаво, неопетнено с нищо, като захаросан момент от онова време, когато беше лесно да се намериш, ако се изгубиш по пътя.
~ ~ ~
Ребрата ми се броят по плажа, който изведнъж се превръща в непозната широколистна гора, в която се разхождам сама, когато усещам, че не знам къде съм. Нито знам как да се върна обратно. Никой няма наоколо, за да ми подскаже. По всичко изглежда, че съм се изгубила от погледа на моите родители.
Дали им липсвам вече, както те на мен…?
Навлизам бавно между дърветата, пълно е с цветни бунгала, които наподобяват някои от многобройните рисунки в детските ми книги, но не съвсем. Продължавам да вървя и да се оглеждам, без да се разсейвам излишно в гората, която е толкова шарена, че в следващите минути невръстното ми разбиране за живота се изпълва с някаква надежда. Докато се озъртам в различни посоки, забелязвам едрия мъж в далечината, но той едва ли ме вижда. Толкова съм малка, че се губя в летния пейзаж.
– Ами ако шапката ме издаде…
Пак поглеждам към мъжа. Нищо не прави, застанал е небрежно на верандата и наблюдава света. Гол е от кръста нагоре, но ребрата му не се броят, както моите. Червените шорти, с които е облечен, подчертават тена на кожата му, загоряла от жаркото слънце.
Странно е да се скитам така, но си мисля, че все някой ще ме открие. Старая се да не се предам на страха.
~ ~ ~
Разпитвам мама за тази случка, след като попадам на черно-бялата снимка, когато разглеждам голямата купчина, останала извън семейните албуми. Тя се замисля, а после ми казва, че не съм се изгубила в нейните очи, защото почти нищо не помни от този ден.
Било е някъде около курорта Шкорпиловци, по Северното Черноморие. Била съм някъде на пет, шест години, по шапка с периферия и памучни пликчета.
Моето лято още ме чака, на място, в което се обичаме с морето на юг.
Виж още една морска история: тук.