Гроздобер до върха на ножицата

Гроздобер е през септември. Татко се радва на хубавото грозде, защото само той знае какво вино би станало. Движенията на ръцете му си приличат, прави едно и също в продължение на няколко часа. В очите му различавам лека преумора, но не се отказва от грижата за домашното лозе, както и от много други неща, изписани по лицето му.

 

Гроздобер

 

– С тези дрехи изобщо не съм представителен за снимки – усеща какво правя, докато почиства старателно всеки грозд от изгнилите зърна. Обикновено е нетърпелив, но сега изглежда спокоен, въпреки прогнозата за дъжд.

– Тази ножица за грозде е на баба ти и дядо ти – мама се включва навреме в разговора.

Почти веднага изключвам камерата на телефона. Има още един недокоснат ред. При него оставам сама, но сякаш долавям невидимо присъствие от двете страни на усуканите лози. Увива се около стъблата и пълзи бавно до върха на ножицата.

„Бабо, лятото не стигнах, но сега бях тук. Щастие е да израсна в Северозапада. С теб. Щастие, което се повтаря, когато съм наблизо.“

 

Гроздобер

 

Небето се преоблича в цвета на гроздето, а после едри капки дъжд напояват земята с вяра и надежда за по-добри дни. Татко е вече в избата. Пак съм около него. Тук се случва тайнството на виното – поколения наред.

 

Татко в рубриката "Чудеса на село"

 

Мазето е почти същото, не се е променило, само паяжините по тавана и по невзрачния прозорец, са станали повече. Усещам дъх на влага, който се промъква от земята, но учудващо – не ме дразни, а ми помага да превъртя времето години назад, когато бялата боя по вратата не е толкова олющена. Докосвам я. Любовта и красотата нямат възраст. Така си представям живота преди, който никак не прилича на живота сега.

 

Врата към мазето

 

Като деца се криехме често в мазето, което беше на дядо на брат му. Не се страхувахме – нито от мрака, нито от тясното пространство, изпълнено с дървени рафтове на няколко реда и стари дъбови бъчви, в които кипеше истината за живота. Тогава си играехме на възрастни, но не на тези, в които се превърнахме след това.

Татко прекъсва мълчанието.

– Това е „Молдова“ – сладък и ароматен сорт. – Ще видиш в какво вино ще се превърне.

– Татко, представяш ли си…?

– За кое ме питаш?

– За всичко.

 


Виж още истории от рубриката “Чудеса на село”: тук.


 

Сподели:

0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.