Георги Връбчев: Всичко, което съм преживял дотук, е оставило в мен нещо хубаво или ми е дало урок.
С писателя Георги Връбчев си говорим често през последната година, но този път ми се иска да разбера повече за силата на добродетелите и пътешествията му из непознатите северни земи, чрез които разказва света на неговия герой Ерик – едно момче на осем, което поема на дълъг път към дома, за да изпълни последната заръка на своя баща.
Нима този път не ни е познат? А нима не вървим по него всеки ден?
Сякаш историята на Ерик се появява в много подходящ момент, за да ни подскаже, че не бива да се отказваме толкова лесно от вярата в доброто въпреки трудностите в живота.
Разговор с писателя Георги Връбчев – автор на книгите „Някъде…там…някъде”, „Акорди” и „ЕРИК: Сказание за силата“.
Георги Връбчев: личен архив – предпремиера на „ЕРИК: Сказание за силата”*, Midalidare Rock In The Wine Valley (2022) На какво те научи Ерик?
Научи ме, че мога пишейки да странствам в непознати страни и далечни времена и никога да не се уморявам от това пътешествие.
Колко далече те отведе досега най-далечното време в твоя живот?
Дотам и обратно или някъде…там…някъде, ако трябва да отговоря в литературен контекст и в кръга на шегата. Иначе най-далече бродя в Страната на мечтите, а колко точно – не мога да кажа, времето и пространството там са условни понятия. Безкрайно условни.
Приключението придружава света на викингите в скандинавската митология, това се усеща и в първата книга от поредицата „ЕРИК: Сказание за силата“, но ти разгръщаш още повече сюжета, като го преплиташ със силно развитото чувство за справедливост на своите герои. Как ти хрумна идеята да разкажеш тази история?
Хрумна ми в разговор с приятели около огъня, високо в планината. Говорехме си за нещата, които обичаме – книги, филми и музика, както винаги правим на такива събирания. Случи се още в началото на активното ми писане, в дните на романтичния ентусиазъм, но тези срещи продължават до ден днешен.
Говорихме за „Властелинът на пръстените” и „Тринайсетият воин”, за обичаната от нас тетралогия на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, естествено и за любимата ни група „Manowar“ и викингския им „уклон”. Тогава, в целия този разговор за воини, битки, викинги и приказни времена, един от моите приятели – Джани, споменавам го, защото отскоро вече не е сред нас, поне не физически – ми каза „Защо не напишеш нещо за тях” и отпуши от толкиновата си лула. И, както се казва, само това и чаках. Първото изречение на „ЕРИК: Сказание за силата” е от онази далечна вечер – „Над езерото притъмняваше.”
Обичам планината, обичам планинските езера, реки, поточета, обичам водата и песента ѝ в планината, и това беше най-естественото начало за историята, която написах.
Искаш ли да повториш някои от приключенията, които си изживял до момента? Търсиш ли нови?
Предпочитам нови. Всичко, което съм преживял дотук, е оставило в мен нещо хубаво или ми е дало урок – всяка усмивка и всяка сълза, казано поетично, но пътят е напред и се надявам на повече нови приключения и усмивки.
„ – Вярвай в себе си, сине мой, вярвай в меча си, вярвай в ръката, която го държи…вярвай на сърцето си…на разума си и ще бъдеш силен…бъди силен…
Бъди силен – завърши Едсгар с дълбока, могъща въздишка. ”
ЕРИК: Сказание за силата
Учиш ли децата ти да бъдат приключенци по дух и свободни по душа?
Абсолютно. Знам, че не мога да ги моделирам изцяло, а и това не е необходимо, но се надявам у тях да останат частици от чувството за вътрешна свобода, възпитано в мен от родителите ми, от книгите, които съм чел и чета, както и от музиката, която съм слушал и слушам. Онова светло усещане от „Sunrise” на Uriah Heep.
Искаш ли да предадеш на твоите деца някои от добродетелите, които Ерик притежава? Кои?
Твърдостта му, усетът за честно и нечестно и онези негови качества, които му позволяват да съхрани в себе си онзи негов „ясен поглед и чисто сърце”. Надявам се да успея.
Как успяваш да опазиш сърцето си чисто?
Трудно, защото не зависи само от вътрешната ми позитивна нагласа. Често горчивината надхвърля способностите му за бърза регенерация.
„Победен си само, ако те убият в гръб, докато бягаш. Не отстъпвай никому. Никога не се предавай, бъди силен до последния си дъх.”
ЕРИК: Сказание за силата
Ако се опитаме да направим паралел между скандинавската митология и настоящето, има ли нещо, което можем да пренесем от света на викингите в сегашното време, за да живеем по-добре?
Тяхната непосредственост, способността им да виждат живота такъв, какъвто е и естествените им реакции, предизвикани от него като такъв. Мисля, че рационалността им би ни помогнала, както и принципната им позитивна визия за пътя напред.
Какво търси Ерик в себе си, докато следва завета на своя баща – Едсгар?
Търси онази вътрешна сила, без която не би могъл да оцелее. Същата, която живее във всеки от нас.
Как да я открием по пътя напред?
Като от време на време се вслушваме в нуждите на вътрешното си равновесие. Те са „камъчетата на Малечко-Палечко”, които ни водят в правилната посока по пътя напред и по пътя към себе си.
С каква нагласа подхождаш към трудните ситуации в живота?
Мобилизиран. Останалото зависи от самата ситуация, естеството на трудността и конкретните „неща от живота”.
„Мъжът е мъж, когато подчини силата си на момента, в който трябва да я използва“ – думи, които изникват в съзнанието на малкия воин, когато си припомня един от съветите на своя баща. Как подчиняваш силата на момента в твоя живот, когато търсиш баланс между различните роли – родител, съпруг, писател, юрист, човек, който обожава музиката, природата и пътешествията?
Силата има различни проявления, всъщност е по-вярно, че има различно естество в различните ситуации и при различните личности. Есенцията е силата на духа, останалите „варианти” са производни. В моя случай става дума за дисциплина.
Има ли моменти, когато живееш заради момента и не си толкова дисциплиниран?
Има и това са моментите, заради които съм дисциплиниран в останалите.
„Стоманата е силна. Стоманата е жива. Тя ще те дочака. Тя ще те повика, сине на севера, ако сърцето ти е чисто и отворено за нейния зов! Тя ще те дочака…”
ЕРИК: Сказание за силата
Премиера на „ЕРИК: Сказание за силата”*, литературен клуб „Перото” (НДК, 2022) Кое е най-безценното за теб от първата книга от поредицата „ЕРИК: Сказание за силата”?
Ерик намира онази сила в себе си и открива пътеката напред сред мъгливите храсталаци, осеяли бъдещето му.
~ ~ ~
Откъси от първата книга от поредицата „ЕРИК: Сказание за силата” от Георги Връбчев
„Бъди планина, Ерик. Винаги над всичко и над всички”, чу той думите на баща си и сърцето му намери щит от чиста стомана. Мислите му се заровиха в спомените и заветът на Едсгар продължи да извира от дълбините на съзнанието му.
„Бъди път. Винаги напред. Към светлината.”
Ерик отвори очи. Върховете още трепереха, но тъмния воал на небето се бе появил иззад мрака на планинските сенки. Сиянието на Асгард. Боговете му се бяха притекли на помощ. Гигантите щяха отново да потънат в сън.
Отново притвори очи и потърси светлина и вътре в себе си. Така го бе научил баща му.
„Бъди Ерик. Бъди себе си, момчето ми.”, чуваше той гласа му, докато бродеше някъде там, дълбоко навътре в сърцето си. „Ти самият си това, което трябва да бъдеш. Намери го. Обичай го. Бъди горд с него.”
~ ~ ~
„- Коя си ти… – прошепна отново момчето.
– Аз съм дъщерята на Один и Зората на времето – отвърна глас като пролет.
– Аз съм Принцесата на зората – допълни девойката и хиляди арфи подхванаха мека мелодия.
Ерик усети, че потъва, приказното момиче отлетя надалеч.
– Ще те видя ли някога? – промълви той със сърцето си.“
* “ЕРИК: Сказание за силата”, издателство “Планини”, 2022, художник на корицата: Милена Балтаджиева
Изображения към интервюто: Pixabay
Откъсите от книгата са публикувани със съгласието на издателство “Планини”.
Виж повече за сборника с разкази “Акорди” от Георги Връбчев: тук.