Открихме село Чуйпетлово, напълно скрито в природен парк „Витоша“, близо до върха на планината – надморската височина е около 1 200 – 1 400 метра.
Пътувайки с отворени прозорци към селото, усещаме, че въздухът е кристално чист, а навън ухае на люляк от нацъфтелите храсти, които любопитно надничат ту отляво, ту отдясно, като разпръскват нежен аромат наоколо.
Това ми напомня за бонбоните виолетки от моето детство, които обичах толкова много, почти колкото вкуса на любимите “Карамел Му”.
Но сега сме в Чуйпетлово, където природата е сътворила истинско чудо от магични гледки. Селото не прилича на никое друго. Така го чувствам, когато пристигаме.
Тесните улици, обрасли с трева, се разклоняват в различни посоки, криволичат ту нагоре, ту надолу, все едно всяка от тях ни подканва да тръгнем по нея. Сякаш имаме цялото време на света, за да обиколим навсякъде, без да бързаме заникъде.
И това е повече от хубаво. Чиста радост.
Разхождаме се в пълна забрава за света извън Чуйпетлово. Само ние, мястото и хората в селото.
По пътя срещаме млада двойка – момиче и момче, които се докосват плахо, загледани един в друг. Момичето вплита тънките си пръсти в момчешките ръце, а тишината наоколо подкрепя страстта, която пламва между тях.
Една пряка по надолу, ухание и дим от дървени въглища обгръщат в мъгла друга двойка на видимо преклонна възраст, а тишината наоколо казва голямо „ДА“ на любовта, която още живее между тях.
Група велотуристи се навъртат около селската чешма, жадни за глътка планинска вода, а на павилиона, който е в близост до началото на селото, старо обявление за събиране на данъци привлича погледите на минувачите, очакващи нещо ново.
Няколко овехтели дървени бунгала надничат зад чешмата и мечтаят за различно развитие на нещата.
Изкачваме се бавно до храма „Света Петка“, поглеждайки пейзажа отвисоко.
Точно в този момент петлите припяват с пълен глас, а историята започва да прилича повече на приказка.
Кукуригането в Чуйпетлово е жива атракция, чува се от различни места и допълва цялостното преживяване.
Шегуваме се, че хората отглеждат повече петли, отколкото кокошки, за да поддържат славата, с която селото е познато.
Продължаваме да обикаляме още малко, а по-късно присядаме край река Струма, за да се насладим на ромоленето на бистрата изворна вода.
Всичко е повече от достатъчно.
В баланс със себе си и природните ритми, искам да запазя по-дълго усещането за вътрешен мир, пренасяйки в живота си пълното спокойствие, което изпитвам тук. Това не е измамно чувство, а преоткриване на равновесието в природата, безвремие по всяко време, без опасност от изкукуригване.
Кой знае… може някоя сутрин да се събудим от кукуригането на местен петел. Точно тук, където светът е малък и петли дебнат отвсякъде, а тишината подкрепя това, което се случва наоколо.
Чуйпетлово. ♥ ♥ ♥
Така го усещам, когато пристигаме, така го усещам, когато си тръгваме.
Виж фотоисторията от село Бистрица тук.