Търсене
Close this search box.

Богослов и секвоите – обич в гората

– Виж колко е високо онова село.

Мисля си за Богослов.

Иво ми показва къщите, които се белеят на планинския склон, сгушени една до друга в гората, все едно не могат една без друга.

~  ~  ~

Може би и дърветата имат способността да обичат хората, които ги обичат. Не като дума, а като чувство.

 

Секвоите до село Богослов

 

В Богослов е тихо. Ръми едва-едва в първия ден на май. Планината се къпе в пролетен дъжд от ситни капчици, който създава приятно усещане за свежа прохлада във въздуха. Леко хлъзгавата, но кратка пътека ни отвежда до гигантските секвои над селото, което ме привлича повече от година, но чак сега намирам път към него. Може и обратното да се каже. Пак ще е вярно.

Мисля си, ако живеем като гигантските секвои – по 4000 години, какво бихме сторили със себе си? Със света? Същите ли ще бъдем, както сега?

 

Секвоите до село Богослов

 

Гигантски секвои

 

Уханието на вечнозелената гора ме обгръща и въпросите изчезват почти мимолетно. Докато се разхождам между гъсто надиплените перелини на младите секвои, забелязвам, че и те имат контакт помежду си, както къщите в селото. Макар и величествени като размер – многобройните им клони се докосват, като наподобяват вълнообразните движения, които грациозните балерини правят с ръцете си – танцувайки на сцената, за да пресъздадат онова чувство на човешка близост, което се поражда, когато изпитваме любов.

 

Секвоите до село Богослов

 

Като че ли дърветата приличат по нещо на хората. Някои от тях се пречупват с времето, а други оцеляват в безкрая на небето, където всичко започва отначало. Близо до Бог.

Някой ден ще се върна отново в тази гора. И пак ще обичам. И може пак да вали.

 

Гигантски секвои, село Богослов

 


Виж още истории от рубриката “Излет”: тук.


 

Сподели:

Subscribe
Notify of
0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.