Правец: Наситенозелено настояще

Юли 2021, Правец

Харесва ми очарованието, което някои малки градчета излъчват.

“Градчета”, защото сякаш това определение много повече им приляга заради усещането за общност в тях. Забелязвам, че хората не бързат. Говорят си повече, когато се срещнат. Не се подминават.

Обикалям почти в кръг, за да разгледам новия облик на мястото, познато ми от няколко години. Впечатлена съм от промяната. Красиво, чисто, подредено.

 

Площад в град Правец

 

В центъра на град Правец

 

В центъра на град Правец

 

По същото време изпитвам някакво сантиментално чувство, което граничи с носталгия. Свързвам го с това, че съм отраснала в малък крайдунавски град.

Хубаво ми става, когато наблюдавам спокойствието, което се е настанило наоколо. Не знам дали наистина е така или всичко е само привидно.

Човешките лица боравят с различни изражения, но душата, тя си остава само една.

Стара планина разсейва навреме излишните мисли, които се появяват, за да разбъркат тишината в събота.

 

В град Правец

 

И все пак продължава да бъде хубаво, така, на припек, в компанията на Диоген, който още търси.

 

град Правец

 

Фонтан в град Правец

 

град Правец

 

Фонтан в град Правец

 

Фонтан в град Правец

 

Септември 2020

Тази година е особена, сякаш не се е случила, но не мога да я прескоча просто така. Затова я разказвам само в няколко снимки, близо до езерото в Правец. Хората казват, че водата успокоява човешкото в човека.

 

Езерото в град Правец

 

Езерото в град Правец

 

Парк

 

Август 2019

Отново е събота.

Навън вали. Обичам това време, но нямам търпение дъждът да спре, за да направя поне една обиколка на велоалеята в град Правец. И той наистина спира.

Хоризонтът е облечен в наситенозелена премяна, която много му отива. Накъдето и да погледна, очите ми потъват в кратко безвремие, в което забравям къде се намирам.

 

Езерото в град Правец

 

Езерото в град Правец

 

Никак не е лесно да повярвам, че една частица от заобикалящата действителност, е способна да промени общата ми представа за голямата картина в страната, в която живея. Но продължавам да събирам повече частици от настоящето, за да си сглобя мой свят от различни реалности, в който мога да остана по-дълго.

 

град Правец

 

Сливам се с движението и нюансите на планинския пейзаж. Вече сме едно цяло. Следвам вятъра и изживявам момента заради момента.

Изглежда, че съм попаднала на място, с което си подхождаме. Стремя се да не разсъждавам прекалено, знам, че понякога тишината казва всичко, което думите не смеят да изрекат.

Качвам се на моста, който преминава над тихото езеро и свързва велоалеята с парка на брега. Пейките наоколо обещават дълги разговори, дълги срещи, дълго време за съзерцание навън и навътре. Усещане за достатъчност.

 

Мостът на езерото в град Правец

 

Още една обиколка с колелото и денят се подрежда в календара на живота, а частиците, които събирам, стават все повече.

 

Езерото в град Правец

 

01 януари 2013

Така започна тази история, в първия ден от новата година.

С първата ни обща снимка край езерото в Правец, направена с телефон. Още я пазя, като скъпа частица от едно друго настояще, в което светлината отразява времето между всички следващи години.

На езерото в Правец

 


Виж още истории от рубриката “Излет”: тук.


 

Сподели:

0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван. * показва задължителните полета.