„- Във фурните в Палма продават машини за месене, които за пет минути приготвят тестото. Сега всичко се прави бързо, но не е същото. Няма вкуса, който трябва да има… когато се прави постепенно, всичко става по-добре.“
“Лимонов сладкиш с маково семе”, Кристина Кампос
Една сълза се стича бавно в края на книгата, точно шест страници преди да завърша романа „Лимонов сладкиш с маково семе“. Погледът ми се премрежва внезапно. Буквите се размазват.
Имам нужда от малко време – преди да продължа.
Напоследък се увличам по романи, които разказват историите на жени от различни поколения, свързани помежду си от любовта, подкрепата и приятелството. Като че ли усещам, че когато присъствам по-често в тази женска енергия на приемане, изслушване, търпение и взаимност, това ме прави щастлива. Радвам се, че имам такива преживявания в реалния живот, а не само когато чета.
Нищо друго не може да замести красотата на тези отношения, в които си позволяваме да бъдем напълно откровени, а на моменти – дори уязвими. Не бива да се притесняваме от това какво ще си помислят нашите приятелки, сестри, майки и баби, когато споделяме себе си с тях, защото те са тук да ни обичат, а не да ни съдят. Както и ние – тях. И така всичко се случва прекрасно.
Хубаво е, когато имаме сетива, с които да оценим обикновената човешка топлина, онова незаменимо чувство, че можем да разчитаме една на друга – във всеки момент, в който не очакваме и не искаме нищо повече. Достатъчно е да бъдем, където трябва, когато трябва. Великодушни. С отворено сърце.
~ ~ ~
Разтърквам очите си, а зрението ми почти се избистря, след което се връщам към началото на всяка глава в романа „Лимонов сладкиш с маково семе“, за да прочета още веднъж имената, подсказващи колко е специална тази книга.
Майчинство, или инджера
Приятелството, или чапати
Семейството, или лимонов сладкиш с маково семе
Любов, или „с теб и в бедна колиба“
Миналото, или черен хляб от шейша
Племето, или пържените филийки на св.Тереза
Животът ми без теб и късче хляб
Хлябът и пишещата ми машина
Нима в тези съкровени мигове на близост между нас самите и другите хора, не преминава една съществена част от живота на почти всяка жена. Често се замислям над това, а после си пускам отново трейлъра към романа, за да си припомня как започна всичко – няколко години преди да прочета историята.
~ ~ ~
Скитам се из тесните калдъръмени улички на малкото планинско селце Валдемоса, скрито във вътрешността на живописния испанския остров Майорка, разположен в Средиземно море. Опитвам се да си представя пекарната, която Анна и Марина наследяват ненадейно от напълно непозната жена. Лола, както я наричат всички в селото, събира двете жени, но едва ли очаква, че една от тях има намерение да продаде щедрото наследство, за да покрие дълговете на своето семейство.
~ ~ ~
Ухае на току-що изпечен черен хляб с хрупкава коричка – познат аромат от моето детство, който се смесва с цитрусовите нотки на свежите лимони, необходими за приготвянето на прочутия сладкиш с маково семе.
Така откривам пекарната „Кан Молинс“, която съществува от 1920 година във Валдемоса.
Това е истинското място, което вдъхновява писателката Кристина Кампос, за да разкаже по толкова вълнуващ начин тази прекрасна история за любовта на две сестри и обичта между хората от селото. История за живота на Анна и Марина, които съдбата среща след петнадесетгодишна раздяла, за да се опознаят отново и да се помирят с тайните, които се крият в миналото на всяка от тях.
Анна е плаха, неуверена и добра. Марина е смела, дръзка и добра. Анна живее сред разточителен лукс и богаташки разкош. Марина се е посветила на работата си в организацията „Лекари без граници“, като обикаля страните от Третия свят, за да спасява човешки животи и изоставени деца в Етиопия.
Добрите романи притежават способността да ме пренасят в друго време и на друго място. Никак не е случайно, че тази история успява да ми припомни моментите, в които бяхме заедно с мама по Коледа. Цялото семейство.
~ ~ ~
В пекарната ухае божествено. Ароматите се смесват толкова добре един с друг, че загатват за вкуса. Наслаждавам се на коледните сладки – първо с очите, за да усетя топлината, която се крие в майчините ръце, които бавно замесват тестото, а след това го разточват с присъщото старание на мама.
Има всякакви курабии – хрупкави ореховки с белтък, ронливи масленки в причудливи форми, малки пурички, пълни с пухкав крем, шоколадови меденки с домашен мармалад, какаови бисквити.
– Иво каза, че може да отвориш пекарна – подхвърлям закачливо думите към мама.
Усмивката ѝ се спотайва в ъгълчетата на устните, които нашепват неумолимо за годините, надмогващи искриците от спотаено желание. Сега ми е достатъчно да видя живеца в погледа на мама, докато ми разказва за различните идеи, които ѝ хрумват, когато променя някои от рецептите, за да създаде свой вкус.
Мисля си, че този свят, в който ме пренася нейната история, е от добрите, защото в него живее съзиданието на творческия дух, което осмисля настоящето.
По-късно във въображението ми се срещат усмивката на мама и думите на Иво, а после посягам към фотоапарата. Не е нужно да си представям пекарната. Просто затварям вратата на слънчевата стая и следвам светлината, която прониква през прозореца този следобяд.
Рецептата от романа “Лимонов сладкиш с маково семе”:
Снимки:
Кристина Кампос, източник: ИК „Хермес“
Валдемоса, Майорка, изображения: Pixabay
Пекарна във Валдемоса: ФБ страница Ca’n Molinas
Фотосесия на домашни курабии: личен архив на блога
* „Лимонов сладкиш с маково семе“, Кристина Кампос, преводач: Мариана Георгиева Китипова, издателство „Хермес“, 2021
Виж още истории от рубриката “Библиотека”: тук.
