„- Във фурните в Палма продават машини за месене, които за пет минути приготвят тестото. Сега всичко се прави бързо, но не е същото. Няма вкуса, който трябва да има… когато се прави постепенно, всичко става по-добре.“
“Лимонов сладкиш с маково семе”, Кристина Кампос
Една сълза се стича бавно в края на книгата, по-точно шест страници, преди да завърша романа „Лимонов сладкиш с маково семе“. Погледът ми се премрежва внезапно. Буквите се размазват.
Имам нужда от малко време, преди да продължа.
Напоследък се увличам по романи, които разказват историите на жени от различни поколения, свързани помежду си от любовта, подкрепата и приятелството. Като че ли усещам, че когато присъствам по-често в тази женска енергия на приемане, изслушване, търпение и взаимност, това ме прави щастлива. Радвам се, че имам такива преживявания в реалния живот, а не само когато чета.
Нищо друго не може да замести красотата на тези отношения, в които си позволяваме да бъдем напълно откровени, а на моменти – дори уязвими. Не бива да се притесняваме от това какво ще си помислят нашите приятелки, сестри, майки и баби, когато споделяме себе си с тях, защото те са тук да ни обичат, а не да ни съдят. Както и ние – тях. И така всичко се случва прекрасно.
Хубаво е, когато имаме сетива, с които да оценим обикновената човешка топлина, онова незаменимо чувство, че можем да разчитаме една на друга – във всеки момент, в който не очакваме и не искаме нищо повече. Достатъчно е да бъдем, където трябва, когато трябва. Великодушни. С отворено сърце.
~ ~ ~
Разтърквам очите си, а зрението ми почти се избистря, след което се връщам към началото на всяка глава в романа „Лимонов сладкиш с маково семе“, за да прочета още веднъж имената, подсказващи колко е специална тази книга.
Майчинство, или инджера
Приятелството, или чапати
Семейството, или лимонов сладкиш с маково семе
Любов, или „с теб и в бедна колиба“
Миналото, или черен хляб от шейша
Племето, или пържените филийки на св.Тереза
Животът ми без теб и късче хляб
Хлябът и пишещата ми машина
Нима в тези съкровени мигове на близост между нас самите и другите хора, не преминава една съществена част от живота на почти всяка жена. Често се замислям над това, а после си пускам отново трейлъра към романа, за да си припомня как започна всичко, преди да прочета историята.
Няколко години назад във времето:
~ ~ ~
Скитам се из тесните калдъръмени улички на малкото планинско селце Валдемоса, скрито във вътрешността на живописния испанския остров Майорка, разположен в Средиземно море. Опитвам се да си представя пекарната, която Анна и Марина наследяват ненадейно от напълно непозната жена. Лола, както я наричат всички в селото, събира двете жени, но едва ли очаква, че една от тях има намерение да продаде щедрото наследство, за да покрие дълговете на своето семейство.
Ухае на току-що изпечен черен хляб с хрупкава коричка – познат аромат от моето детство, който се смесва с цитрусовите нотки на свежите лимони, необходими за приготвянето на прочутия сладкиш с маково семе.
Така откривам пекарната „Кан Молинс“, която съществува от 1920 година във Валдемоса.
Това е истинското място, което вдъхновява писателката Кристина Кампос, за да разкаже по толкова вълнуващ начин тази прекрасна история за любовта на две сестри и обичта между хората от селото. История за живота на Анна и Марина, които съдбата среща след петнадесетгодишна раздяла, за да се опознаят отново и да се помирят с тайните, които се крият в миналото на всяка от тях.
Анна е плаха, неуверена и добра. Марина е смела, дръзка и добра. Анна живее сред разточителен лукс и богаташки разкош. Марина се е посветила на работата си в организацията „Лекари без граници“, като обикаля страните от Третия свят, за да спасява човешки животи и изоставени деца в Етиопия.
Добрите романи притежават способността да ме пренасят в друго време и на друго място. Никак не е случайно, че тази история успява да ми припомни моментите, в които бяхме заедно с мама по Коледа. Цялото семейство.
~ ~ ~
В пекарната ухае божествено. Ароматите се смесват толкова добре един с друг, че загатват за вкуса. Наслаждавам се на коледните сладки – първо с очите, за да усетя топлината, която се крие в майчините ръце, които бавно замесват тестото, а след това го разточват с присъщото старание на мама.
Има всякакви курабии – хрупкави ореховки с белтък, ронливи масленки в причудливи форми, малки пурички, пълни с пухкав крем, шоколадови меденки с домашен мармалад, какаови бисквити.
– Иво каза, че може да отвориш пекарна – подхвърлям закачливо думите към мама.
Усмивката ѝ се спотайва в ъгълчетата на устните, които нашепват неумолимо за годините, надмогващи искриците от спотаено желание. Сега ми е достатъчно да видя живеца в погледа на мама, докато ми разказва за различните идеи, които ѝ хрумват, когато променя някои от рецептите, за да създаде свой вкус.
Мисля си, че този свят, в който ме пренася нейната история, е от добрите, защото в него живее съзиданието на творческия дух, което осмисля настоящето.
По-късно във въображението ми се срещат усмивката на мама и думите на Иво, а после посягам към фотоапарата. Не е нужно да си представям пекарната. Просто затварям вратата на слънчевата стая и следвам светлината, която прониква през прозореца този следобяд.
Рецептата от романа “Лимонов сладкиш с маково семе”:
Снимки:
Кристина Кампос, източник: ИК „Хермес“
Валдемоса, Майорка, изображения: Pixabay
Пекарна във Валдемоса: ФБ страница Ca’n Molinas
Фотосесия на домашни курабии: личен архив на блога
* „Лимонов сладкиш с маково семе“, Кристина Кампос, преводач: Мариана Георгиева Китипова, издателство „Хермес“, 2021
Виж още истории от рубриката “Библиотека”: тук.